Решение № 234 от 17.03.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Сливен, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Д. Каранашева при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова като разгледа докладваното от М. Д. Каранашева Гражданско дело № 20252230104224 по описа за 2025 година

В исковата молба ищецът твърди, че в периода 20.05.2020г. до

22.05.2020г.ответницата е лекувана в УМБАЛ Бургас АД с окончателна диагноза МКБ №4 .Твърди се, че с оглед неизвършването на плащането от страна на ответницата ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение и съответно е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на ответницата при условията на чл.47,ал.5 от ГПК.

Поискано е, да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че ответницата дължи заплащане на ищцовото дружество в размер на 445.01лв, представляващо парично задължение по фактура от 29.05.2020г., законната лихва за забава върху главницата в размер на 283.20лв за периода 20.05.2020г. до 22.05.2025г. законната лихва върху главницата, считано от датата на образуване на заповедното производство.

Поискано е, да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца направените разноски в заповедното и в исковото производство.

Съдът е квалифицирал така предявеният главен иск, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.200 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал така предявеният акцесорен иск, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.86 от ЗЗД.

Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че е предоставило съответните медицински услуги на ответницата в периода 20.05.2020г. до 22.05.2020г., че ответницата е била с прекъснати здравно осигурителни права, че ответницата е уведомена, че ако не възстанови здравноосигурителните си права ще следва да 1 заплати цената на ползваните медицински услуги, че ответницата не е възстановила здравноосигурителните си права, е негова.

В едномесечния срок за отговор, отговор от на ответника не е постъпил.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се явява, в писмено становище моли да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ответницата М. Х. Й., редовно призована се явява лично и признава иска.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед от 23.10.2017 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ Бургас АД е утвърден ценоразпис на медицинската помощ и медицинските услуги и допълнително поискани услуги в УМБАЛ Бургас АД.

От История на заболяването на М. Х. Й. се установява, че е влязла с предварителна диагноза обилно кървене от гениталиите, предприето е оперативно лечение абразио резидорум.Извършени са кръвни изследвания

В история на заболяването е отразена амбулаторна процедура 11 – 91 лева.

От справка за здравно осигурителен статус към 12 април 2019 г се установява, че М.

Х. Й. е с прекъснати здравноосигурени права, поради неплащане на 27 здравноосигурителни вноски за 2023 г., 2024 2025 и две здравноосигурителни вноски за 2019 г.

С декларация от 20.05.2020 г М. Х. Й. е заявила, че е запозната с правата си.

С декларация от 20.05.2020 г. М. Х. Й. е декларирала, че в случай, че се установи, че е с прекъснати здравноосигурителни права ще възстанови същите в рамките на болничния си престой, а в случай че не възстанови своите здравноосигурителни права и/или не спази задължителния минимален болничен престой по т. 3 ще заплати цената на клиничната пътека, по която е приета за лечение по цени на НЗОК в двукратен размер.

На 29.05.2020 г. е издадена фактура от УМБАЛ Бургас АД с получател М. Х. Й. за лечение на здравно неосигурен пациент М. Х. Й. в отделение по гинекология на УМБАЛ Бургас АД по клинична пътека №4 за периода 20.05.2020 – 22.05.2020 г.

На 23.05.2025 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от УМБАЛ Бургас АД срещу М. Х. Й. за заплащане на сумата за главница в размер на 283.20 лв. и лихва в размер на 161.81лв.

На 23.05.2025 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 2852/2025 г. на СлРС, с която е осъдена М. Х. Й. да заплати на УМБАЛ Бургас АД сумата от 283.20 лв. , представляваща главница по фактура от 29.05.2020 г. и сумата от 161.81 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 30.06.2020 г. – 21.05.2025 г., законната лихва върху главницата от подаването на заявлението и сумата от 25 лв., 2 представляваща държавна такса.

Заповедта е връчена на Й. при условията на чл. 47, ал. 3 от ГПК.

В едномесечния преклузивен срок заявителят е предявил положителните установителни искове, предмет на разглеждане на настоящото производство.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на допуснатите и приети по делото писмени доказателства и изисканото ч.гр.д.№ 2852/2025г. на РС - Сливен, които са ясни, непротиворечиви и взаимно кореспондират помежду си.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на предявените положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.200 от ЗЗД съдът приема,че така предявените положителни установителни искове са допустими с оглед на разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК и чл.415,ал.1, т.2 от ГПК.

По предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т. 2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.200 от ЗЗД за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 283.20 лв. , представляваща главница по фактура от 29.05.2020 г., съдът приема претенцията за основателна. Безспорно се установи в производството, че ответницата е била с прекъснати здравноосигурителни права към момента на постъпване за лечение в ищцовото дружеството. Ответницата е била запозната и съответно е декларирала, че при прекъснати здравноосигурителни права ще заплати сумата на болничното й лечение по клинична пътека. Доказа се в производството, че за болничното лечение на ответницата е издадена фактура в размер на 283.20 лева., колкото е размера платим по клиничната пътека от НЗОК. Доказа се в производството, че ответницата не е възстановила здравноосигурителните си права към момента на дехоспитализацията.А с оглед на направеното признание в открито съдебно заседание се доказа и че ответницата не оспорва задължението си.

С оглед изложеното иска за главница ще следва да бъде уважен за сумата от 283.20лева, представляваща парично задължение по фактура от 29.05.2020 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението.

По предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т. 2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.86 от ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество мораторна лихва в размер на 161.81 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 30.06.2020 г. – 21.05.2025 г. съдът приема предявеният иск за основателен. Безспорно се доказа в производството, че ответницата има ликвидно изискуемо задължение към ищцовото дружество и съответно след като е напуснала лечебното заведение не го е заплатила. С оглед изложеното предявения иск ще следва да бъде уважен за сумата от 82.73 евро

С оглед изложеното иска за мораторна лихва ще следва да бъде уважен за сумата от 82.73 евро за периода 30.06.2020 г. – 21.05.2025 г.

3

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед на направеното искане, ще следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество направените по заповедното и исковото производство разноски в размер на 153.39евро, съразмерно на уважената част от исковете

Така мотивиран, СлРС

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК. чл. 200 от ЗЗД, че М. Х. Й., ЕГН **********, от ............... ДЪЛЖИ на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас АД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул. Стефан Стамболов № 73 , ЕИК 102274111 сумата от 144.80 евро , представляваща главница по фактура от 29.05.2020 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 22.05.2025 г.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК. чл.86, ал. 1 от ЗЗД, че М. Х. Й., ЕГН **********, от ............... ДЪЛЖИ на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас АД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул. Стефан Стамболов № 73 , ЕИК 102274111 сумата от 88.73 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 30.06.2020 г. – 21.05.2025 г.

ОСЪЖДА М. Х. Й., ЕГН **********, от ............... да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас АД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул. Стефан Стамболов № 73 , ЕИК 102274111 сумата от 153.39 евро, представляваща направени по делото разноски в исковото и заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

4