Определение № 660 от 02.12.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 660 гр. Варна, 02.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20253001000503 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от името на Б. Г. Н. срещу определение №255/15.08.2025 по електронно дело 20253200900074 (ТД 74/2025г по описа на ОС – Добрич), с което е било спряно производството по разглеждане на претенцията на жалбоподателя, предявена срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД.

По допустимостта на обжалването: Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт (чл. 274 ал.1 т.1 ГПК), при наличие на правен интерес от обжалването на неизгодно за жалбоподателя временно преграждане на упражняването на защита на материални права.

Пълномощниците на страните са надлежно овластени. Таксата за обжалване е внесена. Производството е допустимо.

По предварителните въпроси: Частната жалба, депозирана в срока по чл. 275 ГПК, отговаря на изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК и е била надлежно администрирана.

За да се произнесе по жалбата съдът съобрази:

Производството по делото е било образувано по неуредена претенция на пострадало лице за заплащане на поискано застрахователно обезщетение за вреди причинени от застрахован автомобилист по задължителна застраховка „гражданска отговорност“. В срока за отговор застрахователят е оспорил възникването на покрития риск с доводи за недоказано противоправно поведение на застрахования, като оспорил доказателствена стойност на протокол за ПТП. При подготовка на делото, първата инстанция служебно е изискала сведения относно развитието на разследването за транспортно престъпление, като е получила справка за течащо събиране на доказателства по версиите на участниците за фактите по произшествието. С мотиви за преюдициален характер на това разследване за спорните обстоятелства е било обосновано спирането на разглеждането на иска на пострадал (пътник в 1 катастрофирал автомобил) до приключване на досъдебното производство по разследването на престъпното увреждане.

Жалбоподателят Н., чрез адвокат Д. се оплаква за неправилно приложен закон, тъй като хипотезата на преюдициално разследване на престъпни обстоятелства (чл. 229 ал.1 т. 5 ГПК), изисква както разкриване на факти с престъпен характер, така и невъзможността те да бъдат установени в гражданско съдопроизводство. Счита, че нужната за отговорността на застрахования противоправност на поведението му като водач е удостоверена убедително в протокола за ПТП, а вината на автомобилиста, причинил увреждания се предполага(чл. 45 ЗЗД), като всички елементи от деликта могат да се установят с поисканите вече за събиране от първата инстанция доказателства, без съда да е обвързан с каквито и да са преценки на разследващите в досъдебното производство. Моли за отмяна на неправилното определение и продължаването на съдопроизводствените действия по същество, като сочи и отговор, получен от водещия разследването полицай за липса на изготвени заключения по назначените експертизи.

Насрещната страна

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

ДРУЖЕСТВО

ЕВРОИНС“ АД не е изразила становище по връчената жалба.

Въззивният съд намира, че обжалваното определение е неправилно по следните съображения:

За да е налице идентичност на престъпното причиняване на смърт при транспортно произшествие (деянието, за което е образувано досъдебното производство) и вредоносното противоправното деяние, пораждащо гражданска отговорност за компенсиране на вреди(рискът, поет от застрахователя по задължителната застраховка на автомобилистите) не следва да има съмнение, че именно застрахованото лице е субектът, чиято наказателна отговорност се разследва. Затова в трайно установената практика на съдилищата(обобщена например в цитираното от жалбоподателя Определение № 290 от 01.09.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1303/2020 г., I т. о., ТК и по-новото Определение № 60274 от 21.07.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 836/2021 г., I т. о., ТК) се налага разбирането, че за да има преюдициален характер за гражданска отговорност на конкретно застраховано лице, неприключилото наказателно разследване (било в предварителен, било в съдебен стадий) следва да се води срещу конкретно посочен извършител, за когото разследващите органи са събрали достатъчно доказателства за повдигане на обвинение за престъпно причиняване на същото увреждане.

Началният етап от осъществяването на проверка на различни, още неубедително доказани версии на поведението на участниците в пътния инцидент, която се провежда от прокуратурата или разследващи органи на МВР само по себе си не е основание за спиране на гражданското производство по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Дори и да е образувано досъдебно производство, ако не е повдигнато обвинение за привличане към наказателна отговорност именно на застрахования делинквент, все още не е налице каквото и да е основание за преустановяване на действията на гражданския съд по събиране на посочени от страните доказателства. Това е така, защото само ако спорещите страни не успеят да докажат тезите си пред гражданския съд с убедителни, допустими по ГПК доказателства, би възникнала и нужда от 2 съобразяване на резултат от наказателното обвинение, доказвано от специализираните разследващи органи с доказателствени средства по реда на НПК, които не могат пряко да се ползват в гражданския процес.

В конкретния случай обаче, първата инстанция не е започнала да събира сама доказателства, а разследващите органи още не са повдигнали обвинение на застрахования и затова преустановяването на съдопроизводствените действия до приключване на досъдебното наказателно производство е необосновано. Конкретни престъпни обстоятелства по причиняване на уврежданията на пътника с виновно поведение на посочения от ищеца делинквент, които единствено биха имали значение за правилното решаване на спора, не са разкрити нито от гражданския съд, нито от разследващите органи, според полученото сведение за етапа на разследването по образуваното досъдебно производство. Не е налице хипотезата на чл. 229, ал.

1, т. 5 ГПК, поради което ирелевантни са всички принципно изложени доводи на жалбоподателя относно фактическата възможност нужните за решаването на гражданския спор обстоятелства да бъдат установени със средства на доказване в гражданския процес. Обжалваното определение за спиране на производството до приключване на водено разследване на авторство на вредоносно деяние следва да се отмени.

По тези съображения, съставът на Варненски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №255/15.08.2025 по електронно дело 20253200900074 (ТД 74/2025г по описа на ОС – Добрич), с което е било спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по иска за присъждане на застрахователно обезщетение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 660 гр. Варна, 02.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20253001000503 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от името на Б. Г. Н. срещу определение №255/15.08.2025 по електронно дело 20253200900074 (ТД 74/2025г по описа на ОС – Добрич), с което е било спряно производството по разглеждане на претенцията на жалбоподателя, предявена срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД.

По допустимостта на обжалването: Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт (чл. 274 ал.1 т.1 ГПК), при наличие на правен интерес от обжалването на неизгодно за жалбоподателя временно преграждане на упражняването на защита на материални права.

Пълномощниците на страните са надлежно овластени. Таксата за обжалване е внесена. Производството е допустимо.

По предварителните въпроси: Частната жалба, депозирана в срока по чл. 275 ГПК, отговаря на изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК и е била надлежно администрирана.

За да се произнесе по жалбата съдът съобрази:

Производството по делото е било образувано по неуредена претенция на пострадало лице за заплащане на поискано застрахователно обезщетение за вреди причинени от застрахован автомобилист по задължителна застраховка „гражданска отговорност“. В срока за отговор застрахователят е оспорил възникването на покрития риск с доводи за недоказано противоправно поведение на застрахования, като оспорил доказателствена стойност на протокол за ПТП. При подготовка на делото, първата инстанция служебно е изискала сведения относно развитието на разследването за транспортно престъпление, като е получила справка за течащо събиране на доказателства по версиите на участниците за фактите по произшествието. С мотиви за преюдициален характер на това разследване за спорните обстоятелства е било обосновано спирането на разглеждането на иска на пострадал (пътник в 1 катастрофирал автомобил) до приключване на досъдебното производство по разследването на престъпното увреждане.

Жалбоподателят Н., чрез адвокат Д. се оплаква за неправилно приложен закон, тъй като хипотезата на преюдициално разследване на престъпни обстоятелства (чл. 229 ал.1 т. 5 ГПК), изисква както разкриване на факти с престъпен характер, така и невъзможността те да бъдат установени в гражданско съдопроизводство. Счита, че нужната за отговорността на застрахования противоправност на поведението му като водач е удостоверена убедително в протокола за ПТП, а вината на автомобилиста, причинил увреждания се предполага(чл. 45 ЗЗД), като всички елементи от деликта могат да се установят с поисканите вече за събиране от първата инстанция доказателства, без съда да е обвързан с каквито и да са преценки на разследващите в досъдебното производство. Моли за отмяна на неправилното определение и продължаването на съдопроизводствените действия по същество, като сочи и отговор, получен от водещия разследването полицай за липса на изготвени заключения по назначените експертизи.

Насрещната страна

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

ДРУЖЕСТВО

ЕВРОИНС“ АД не е изразила становище по връчената жалба.

Въззивният съд намира, че обжалваното определение е неправилно по следните съображения:

За да е налице идентичност на престъпното причиняване на смърт при транспортно произшествие (деянието, за което е образувано досъдебното производство) и вредоносното противоправното деяние, пораждащо гражданска отговорност за компенсиране на вреди(рискът, поет от застрахователя по задължителната застраховка на автомобилистите) не следва да има съмнение, че именно застрахованото лице е субектът, чиято наказателна отговорност се разследва. Затова в трайно установената практика на съдилищата(обобщена например в цитираното от жалбоподателя Определение № 290 от 01.09.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1303/2020 г., I т. о., ТК и по-новото Определение № 60274 от 21.07.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 836/2021 г., I т. о., ТК) се налага разбирането, че за да има преюдициален характер за гражданска отговорност на конкретно застраховано лице, неприключилото наказателно разследване (било в предварителен, било в съдебен стадий) следва да се води срещу конкретно посочен извършител, за когото разследващите органи са събрали достатъчно доказателства за повдигане на обвинение за престъпно причиняване на същото увреждане.

Началният етап от осъществяването на проверка на различни, още неубедително доказани версии на поведението на участниците в пътния инцидент, която се провежда от прокуратурата или разследващи органи на МВР само по себе си не е основание за спиране на гражданското производство по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Дори и да е образувано досъдебно производство, ако не е повдигнато обвинение за привличане към наказателна отговорност именно на застрахования делинквент, все още не е налице каквото и да е основание за преустановяване на действията на гражданския съд по събиране на посочени от страните доказателства. Това е така, защото само ако спорещите страни не успеят да докажат тезите си пред гражданския съд с убедителни, допустими по ГПК доказателства, би възникнала и нужда от 2 съобразяване на резултат от наказателното обвинение, доказвано от специализираните разследващи органи с доказателствени средства по реда на НПК, които не могат пряко да се ползват в гражданския процес.