Решение № 270 от 25.09.2026, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 729/2026
- Вид
- Решение № 270
- Подписан
- 25.09.2026
- Състав
- Магдалена Момчилова
Цитирани разпоредби
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 150а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.150а, ал.2, т.14 · Закон за движението по пътищата
- чл. 169, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187 · Закон за движението по пътищата
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 270 гр. Сливен, 25.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Магдалена Момчилова при участието на секретаря Галина Едр. П.а като разгледа докладваното от Магдалена Момчилова Административно наказателно дело № 20262230200729 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано по жалба на Й. Х. Й. ЕГН **********, живущ в гр. *****2 против Наказателно постановление № А 003855 от 18.05.2026г., издадено от Директор на Регионална служба „Военна полиция“ – Сливен, оправомощен с МЗ №ОХ-8/-03.01.2019г., с което за нарушение на чл. 187, във връзка с чл.
150а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 153,39 евро (300 лева).
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.
Представлява се и от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. В писмени бележки доразвива съображенията си в посока отмяна на НП поради незаконосъобразност. Претендират се разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (оказване на безплатна правна помощ на колега/роднина).
Въззиваемата страна – Директор на Регионална служба „Военна полиция“ - Сливен, редовно призована не се представлява в с.з. По делото е постъпило писмено становище от въззиваемата страна, в което е посочено, че считат жалбата за неоснователна, моли да се постанови решение, с което да бъде потвърдено като законосъобразно обжалваното наказателно постановление, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Не се претендират разноски.
Районна прокуратура - Сливен, редовно призована, не изпраща 1 представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 22.04.2026 год. бил съставен АУАН, Серия А № 003855 против жалбоподателя за това, че на 09.04.2026 год. в гр. Сливен, във в.ф.*****, в качеството си на длъжностно лице – Заместник-командир по логистичното осигуряване на самостоятелен батальон в.ф.***** – Сливен, съзнателно допуснал, подписвайки пътен лист № 216101, негов подчинен (съгласно чл.196, ал.2 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България) мл.серж.Х.М.Б. от в.ф.***** – Сливен да управлява на 14.04.2026 г. в гр.Сливен служебен автобус „Форд Транзит“ с рег.№ *****, числящ се на в.ф.*****-Сливен, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. В акта било записано, че водачът мл.серж.Б. Х.М., притежава СУМПС № 286177373, категория „С“, а за управлението на служебен автобус „Форд Транзит“ с рег.№ *****, съгласно Свидетелство за регистрация на ППС част II, серия С, № 0014803, категория „М2“ и брой места 12+1, се изисква категория „D“, съгласно чл.150а, ал.2, т.14 от ЗДвП, за което му е съставен АУАН серия А, № 003854. В акта било посочено, че е нарушил разпоредбите на чл. 187, вр. чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП. В графата за обяснения/възражения било записано от жалбоподателя, че има възражения, които ще представи в законоустановения срок. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 22.04.2026 год. (л. 16 от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № А 003855 от 18.05.2026 год., издадено от Директора на Регионална служба „Военна полиция“ – Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 153,39 евро (300,00 лева) на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 187, вр. чл. 150а, ал.
1 от ЗДвП. НП било връчено лично на жалбоподателя на 18.05.2026 год. (л. 15 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. ч. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите 2 функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай оспореното НП не би могло да доведе до законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Й. Х. Й., поради допуснато неотстранимо съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, довело до ограничаване правото му на защита.
Съдът служебно констатира, че процесното НП е издадено от некомпетентен орган. Съгласно чл. 169, ал.1 ЗДвП спазването на правилата за движение по пътищата от водачите на превозни средства на Министерството на отбраната, на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия и пътниците в тях, организираните групи от военнослужещи, както и техническото състояние на военните превозни средства се контролират и от служба "Военна полиция" към министъра на отбраната, като видно от разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от посочения нормативен акт - наказателните постановления се издават от министъра на отбраната или от определени от него длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. По делото е представена заповед № ОХ-8/03.01.2019 г. на министъра на отбраната на РБългария, с която поначало директора на регионална служба „Военна полиция“ е оправомощен да издава НП за нарушения на ЗДвП, но само ако същите са извършени от водачи на военни превозни средства и пътници в тях. В конкретиката на настоящия казус се установява, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана в качеството му на военнослужещ, но не като водач на военно МПС или като пътник в същото, а в качеството на длъжностно лице – Заместник-командир по логистичното осигуряване на самостоятелен батальон в.ф.***** – Сливен.
Липсата на компетентност, независимо от нейните разновидности – материална, персонална, териториална или по време, представлява хипотеза, граничеща с недопустим административен произвол. Органите на изпълнителната власт могат да упражняват функциите си дотолкова, доколкото това е предвидено в съответния нормативен акт. Напускайки тези рамки, действията им се окачествяват като незаконосъобразни и представляват неправомерно вмешателство в чужда правна сфера.
Този процесуален порок представлява самостоятелно основаните за отмяна на атакуваното наказателно постановление, а това обстоятелство обезпредметява обсъждането на останалите релевирани от страните аргументи, както и въпросът за неговата правилност.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание е опорочена поради допуснато съществено процесуално нарушение, от категорията на абсолютните, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
При този изход на спора, своевременно е направено искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско 3 възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (оказване на безплатна правна помощ на колега/роднина).
Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, когато в съдебното производство страната има право на разноски, на адвоката се присъжда възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие, в който изрично е вписано безплатното представителство на посоченото законово основание.
Направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност се явява изцяло неоснователно и не следва да се взема предвид от съда. Тъй като защитата е осъществена при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата, съдът определя възнаграждението в неговия абсолютен нормативен минимум, предвиден в Наредбата (чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г.). Тъй като се присъжда законовият минимум, сумата по дефиниция не може да бъде прекомерна, нито съдът има правомощието да я намалява под този праг. Поради това хонорарът следва да бъде присъден в полза на адвоката в пълния размер на нормативно установения минимум.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № А 003855 от 18.05.2026г., издадено от Директора на Регионална служба „Военна полиция“ - Сливен, с което на Й. Х. Й., ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 153,39 евро /триста лева/ на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл. 187 от ЗДвП, във вр. с чл. 150а, ал.1 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална служба „Военна полиция“ - Сливен ДА ЗАПЛАТИ на Й. Х. Й., ЕГН **********, сумата от 204.51 евро /двеста и четири евро и петдесет и един евро цента/, представляваща възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4