Определение № 4085 от 15.12.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 7767/2024
- Вид
- Определение № 4085
- Подписан
- 15.12.2024
- В сила
- 11.12.2024
- Състав
- Цветан Иванов Колев, Биляна Марин Вранчева, Иван Александров Стоилов
Цитирани разпоредби
- чл.24,ал.5,т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.289 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.289,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.319,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4085 гр. София, 11.12.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Цветан Ив. Колев
Членове:
Биляна М. Вранчева
Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно частно наказателно дело № 20241100607767 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.341,ал.2, във вр. с чл. 323,ал.2 от НПК.
С Разпореждане № 12945, постановено по НЧХД № 7807/2022 година на 23.10.2024 година Софийски районен съд е върнал частната жалба, депозирана от М. Л. С., ЕГН ********** против Определение, постановено по същото дело на 24.09.2024 година, в открито съдебно заседание, с което е прекратено производството по делото.
Разпореждането е атакувано с частна жалба, депозирана от С., която частна жалба е и повода за образуване на настоящото производство. В нея жалбоподателката моли отмяна на разпореждането. Излага подробни съображения защо счита, че съдът неправилно е прекратил наказателното производство в открито съдебно заседание на 24.09.24 година, но не релевира такива защо счита, че неправилно е върнал частната й жалба, подадена срещу това прекратително определение, като просрочена.
Възражение по частната жалба не е постъпвало от подсъдимата Адрияна Николова Янчина, но пък е внесено допълнение към частната жалба от М.
С., в която до голяма степен преповтаря доводите, материализирани и в първоначалната частна жалба. Единственото различие е в следния пасаж, цитат: “….С подадената частна жалба срещу Разпореждане № 12945 от 23.10.2024 година, постановено по НЧХ дело № 7807/2022 година, по описа на Софийски районен съд, съм приложила и Частната жалба срещу Определението от 24.09.2024 година, с която искам възстановяване на срока, пропуснат поради обективна невъзможност, в резултат на влошеното ми здравословно състояние….“.
Съдът, съобразявайки доказателствата, оплакванията в жалбите и закона, намира следното от фактическа и правна страна:
1
Производството, което въззивната инстанция разглежда е строго фиксирано около един конкретен факт – пропуснала ли е частната тъжителка срока да подаде частна жалба срещу определението на съда, с което е прекратил производството по НЧХ делото или не.
В това производство, въззивният съд няма за предмет и недопустимо би било да прави коментар върху това дали частната тъжителка е била в обективна невъзможност да се яви в открито съдебно заседание на 24.09.24 годна и съответно недопустимо би било да обсъжда правилно ли районният съд е прекратил производството.
В принципен план, няма спор, че влошеното здравословно състояние на тъжителката би могло да се възприеме като обективна причина за неявяването й, но то, макар и да е доказано с първични медицински документи няма отношение към въпроса пропуснала ли е тя срока да обжалва определението или не.
В този смисъл основната група аргументи в обсъжданата частна жалба са ирелевантни за този спор.
От значение обаче е едно допълнително твърдение, вписано единствено в допълнението към частната жалба. В тази допълнителна частна жалба С. твърди, че с въззивната частна жалба, с която е обжалвано прекратителното определение е направено и искане за възстановяване на пропуснат срок.
Ако е вярно това твърдение то е от съществено значение, тъй като при подадена молба за възстановяване на срок, първоинстанционният съд е длъжен да се произнесе по нея, преди да решава дали частната жалба е просрочена.
В кориците на НЧХД № 7807/2022 година се намира частна жалба, вх.№ 332288/21.10.2024 година.
В нея искане за възстановяване на пропуснат срок не е направено.
Не е направено такова и в друга, отделна от жалбата молба и съответно първият съд не е бил и длъжен да провежда подобно производство.
В този смисъл, твърдението на С., вписано в допълнението към частната тъжба е невярно.
За настоящото производство от значение е и друго твърдение на жалбоподателката, вписано в частната жалба срещу определението за прекратяване, което макар и да не фигурира в частната жалба срещу разпореждането за връщане, с оглед задълженията на въззивния съд за цялостна проверка на акта също следва да бъде коментирано.
В частната жалба срещу прекратителното определение, освен съображенията за незаконосъобразност на определението за прекратяване е вписано и съображение защо жалбоподателката счита, че не е пропуснала да подаде жалбата си в срок.
Изрично жалбоподателката е посочила, че дори и към датата на подаване на частната жалба все още не е била уведомена за прекратяването на делото и че смята, че срокът за обжалване за нея е следвало да тече от датата на съобщаването, а не от датата на постановяването на определението за 2 прекратяване.
Това изявление в частната жалба има значение в две посоки:
Показва, че С. не е и имала намерение да иска възстановяване на пропуснат срок, защото е смятала, че е подала частната си жалба в срок.
Предполага излагането на подробни мотиви от страна на въззивния съд досежно реда за обжалване на определението за прекратяване.
Фактите са следните:
Съдът е постановил определението си, с което е прекратил на основание чл.289,ал.1 от НПК производството по делото в открито съдебно заседание на 24.09.2024 година, като е приел, че са били налице условията на чл.24,ал.5,т.5 от НПК. Основал се е на това, че частната тъжителка е била редовно уведомена, но не се е явила.
Срокът за обжалване, /петнадесет дневен/, съдът е посочил, че започва да тече „от днес“, т.е. от 24.09.2024 година.
Редът за прекратяване на производството при подобна хипотеза, както правилно е приел районният съд наистина е бил този на чл.289,ал.1 от НПК.
В разпоредбата на ал.4 на чл.289 НПК е регламентиран редът на глава двадесет и първа като този, по който се обжалват определения, постановени на горното основание.
Съгласно разпоредбата на чл.319,ал.1 от НПК от тази глава 21, жалбата и протестът се подават в 15 дневен срок от обявяването на присъдата.
Присъдата се обявява в открито съдебно заседание и доколкото чл.289,ал.4 е препратил към глава 21, то следва да се приеме, че срокът за обжалване започва да тече от датата на обявяване на определението в открито съдебно заседание.
В конкретният случай тази начална дата е 24.09.2024 година.
Съдът не е имал законовото задължение да уведомява тъжителката за прекратяването, а дори и да беше я уведомил, то срокът за обжалване отново щеше да тече от дата 24.09.2024 година, не от датата, на която е връчено съответното съобщение.
Петнадесет дневният срок е изтекъл на 09.10.2024 година.
Въззивната частна жалба срещу определението е депозирана в съда на 21.10.2024 година, т.е. дванадесет дни сред изтичане на срока за обжалване.
И доколкото в частната си жалба С. не е направила искане за възстановяване на пропуснат срок за обжалване, /а оплакванията в частната жалба сами по себе си не могат да бъдат възприети като искане за възстановяване/, районният съд не е имал друга възможност освен да върне жалбата й като просрочена, което и е направил.
Абстрахирайки се от това, че не е правено изрично искане за възстановяване на срок, само за прецизност и пълнота, следва да бъде насочено внимание върху това, че както в частната жалба срещу прекратителното определение, така и в частната жалба, разглеждана днес не са материализирани съображения за наличие на обективни причини за 3 пропускане на срока за въпросното обжалване на прекратяването на НЧХД, единствено винаги се твърдят обективни причини за неявяването на С. в откритото съдебно заседание на 24.09.24 година.
Въззивният съд не може да приеме частната жалба за основателна.
Атакуваното с нея разпореждане следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 12945, постановено по НЧХД № 7807/2022 година на 23.10.2024 година, с което Софийски районен съд е върнал частна жалба, вх.№ 332288/21.10.2024 година, депозирана от М. Л. С., ЕГН ********** против Определение, постановено по същото дело на 24.09.2024 година, в открито съдебно заседание, с което е прекратено производството по делото на основание чл.289,ал.1 от НПК, във вр. с чл.24,ал.5,т.5 от НПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4