Акт № 134545 от 04.11.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 134545 гр. София, 04.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20261110110378 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Д. И. А., чрез адв. И. А., срещу „********“ ООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 4239,85 евро, представляваща незаплатена част от дължимо нетно трудово възнаграждение за периода от 02.06.2025 г. до 20.10.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 441,86 евро, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 08.07.2025 г. до 16.04.2026 г.

В исковата молба се твърди, че на 02.06.2025 г. между страните бил сключен трудов договор, по силата на който ищецът приел да изпълнява длъжността „*****************“ в ответното дружество на четиричасов работен ден, с брутно трудово възнаграждение в размер на 4340,00 лева, от които основно месечно трудово възнаграждение в размер на 3500,00 лева и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 %, равняващи се на 840,00 лева при 40 години трудов стаж на ищеца на същата или сходна длъжност. Твърди, че трудовото правоотношение между страните било прекратено едностранно от ищеца без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради забава от страна на работодателя при изплащане на трудовите му възнаграждения за м. 08 и м. 09.2025 г., считано от 20.10.2025 г. За месеците юни, юли и август 2025 г. работодателят бил извършил частични плащания, след приспадането на които останали дължими трудови възнаграждения в общ размер на 8292,42 лева за периода от 02.06.2025 г. до 20.10.2025 г. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „********“ ООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез управителя П.Х.. Представителят оспорва предявените искове като изцяло неоснователни. Твърди, че 1 след сключването на процесния трудов договор било установено, че ищецът работи на трудов договор в още две дружества, поради което и при спазване на изискванията на КТ относно продължителността на работното време не оставали свободни часове за отработване по трудовото правоотношение с ответника. Предвид другите си служебни ангажименти ищецът не посещавал работното си място и не можел да изпълнява трудовите си задължения към ответника. С оглед възникналата ситуация между страните бил сключен граждански договор, по който ответникът заплатил всички дължими суми, но до решение на проблема не се стигнало. Поради това работодателят бил принуден да прекрати трудовото правоотношение с ищеца. Тъй като същият не се явявал на работното си място, заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение му била изпратена на електронната поща и била подписана от двама свидетели.

Страните не спорят, че на 02.06.2025 г. сключили трудов договор, по силата на който ищецът приел да изпълнява длъжността „*****************“ в ответното дружество, поради което съдът намира, че посоченото обстоятелство не се нуждае от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже:

1. съществуването на валидно трудово правоотношение между него и ответното дружество през процесния период;

2. че е постъпил на работа на 02.06.2025 г. и е полагал труд при ответното дружество през целия исков период при договорените между страните условия;

3. размера на дължимото за процесния период нетно трудово възнаграждение;

4. датата, на която станало изискуемо вземането му за главницата, и размера на дължимата за процесния период мораторна лихва;

5. че е прекратил трудовия си договор с ответника едностранно без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 20.10.2025 г.;

6. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответника е да докаже всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително:

1. че е платил претендираните вземания;

2. че към датата на сключване на процесния трудов договор и през процесния период ищецът бил нает по трудов договор от още двама работодатели;

3. че през исковия период страните били обвързани и от граждански договор за изпълнение на същата работа;

4. че е прекратил трудовия договор на ищеца едностранно без предизвестие на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 25.09.2025 г.

По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.

2

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, както и с оглед направените от страните доказателствени искания, и на основание чл. 312 ГПК,

РАЗПОРЕДИ:

ПРИЕМА, на основание чл. 312, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146 ГПК, следния ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 4239,85 евро, представляваща незаплатена част от дължимо нетно трудово възнаграждение за периода от 02.06.2025 г. до 20.10.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 441,86 евро, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 08.07.2025 г. до 16.04.2026 г.

СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ, че на 02.06.2025 г. сключили трудов договор, по силата на който ищецът приел да изпълнява длъжността „*****************“ в ответното дружество.

Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:

1. съществуването на валидно трудово правоотношение между него и ответното дружество през процесния период;

2. че е постъпил на работа на 02.06.2025 г. и е полагал труд при ответното дружество през целия исков период при договорените между страните условия;

3. размера на дължимото за процесния период нетно трудово възнаграждение;

4. датата, на която станало изискуемо вземането му за главницата, и размера на дължимата за процесния период мораторна лихва;

5. че е прекратил трудовия си договор с ответника едностранно без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 20.10.2025 г.;

6. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително:

1. че е платил претендираните вземания;

2. че към датата на сключване на процесния трудов договор и през процесния период ищецът бил нает по трудов договор от още двама работодатели;

3. че през исковия период страните били обвързани и от граждански договор за изпълнение на същата работа;

3

4. че е прекратил трудовия договор на ищеца едностранно без предизвестие на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 25.09.2025 г.

НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора (включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се дължи държавна такса в половин размер. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 02.12.2026 г. от 13,30 часа, за когато да се призоват страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и от приложенията към него.

УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от получаването на преписа може да оспори истинността на представените от ответника писмени доказателства, както и да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 ГПК, че в едноседмичен срок от получаване на настоящото разпореждане следва да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия. В случай че страните не изпълнят в срок дадените с настоящото разпореждане указания, на основание чл. 313 ГПК те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4