Решение № 20 от 09.01.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Бургас, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Нася Ив. Япаджиева

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Въззивно гражданско дело № 20232100501801 по описа за 2023 година за да се произнесе взе пидвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас представлявано от гл.ю.к. Златева против Решение № 117 от 25.05..2023г. постановено по гр. дело № 301/2022г. по описа на РС Карнобат с което е отхвърлен предявения от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД иск с правно основание чл. 422 от ГПК против Щ. И. П. за приемане за установено че същия дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД сумата от 1216.68лв. - главница, за потребени В и К услуги за доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период по фактури от 18.12.2018г. до 16.03.2021г. издадени през периода от 25.01.2019г. до 25.03.2021г. по отношение на водоснабден обект с адрес *** с аб. № 962766, ведно с обезщетение за забавено плащане – мораторна лихва върху главницата в размер на 199.24лв. дължима за период от 24.01.2019г. до 12.11.2021г. както и законната лихва върху главницата начиная от датата на подаване на заявлението издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане.

Въззивникът изразява недоволство от решението, като счита същото за незаконосъобразно и неправилно. На първо място се оспорва извода на районния съд, че не е доказана легитимацията на ответника като потребител на ВиК услуги. Сочи че от събраните доказателства се установява че ответникът е владелец на имота през отчетния 1 период, възползвал се е от правата на потребител да получава и ползва услуги предоставени от ВиК и съответно негово е задължението за плащане на ползваните услуги. Счита, че не е без значение и обстоятелството, че по партидата са извършвани плащания преди процесния период което води до извод, че потребителят не е оспорвал това си качество. Моли съдът да отмени решението на РС – Карнобат и вместо него да постанови решение с което да уважи иска в пълния му размер и да присъди на въззивника съдебни разноски за двете инстанции, вкл.разноските, направени пред Бургаски окръжен съд за заплатена държавна такса в размер на 50 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. и депозит за особен представител.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемия Щ. И. П. , чрез особения представител адв.

Б. Вавова представя отговор на въззивната жалба. Счита жалбата за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно. Сочи, че дружеството не е доказало, че ответника е собственик или ползвател на имота и услугите са доставяни на ответника. Моли жалбата да се остави без уважение.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

С оглед твърденията на страните и представените по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производство пред БРС е образувано предявен иск от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД против Щ. И. П.. Моли съда да постанови решение с което приеме за установено по отношение на ответника Щ. И. П. от ***, че същият дължи на ищцовото дружество парична сума в размер на 1 216, 68 лв. което задължение произтича от потребени ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода за отчетен период по фактури от 18.12.2018 година до 16.03.2021 година за което са издадени фактури през периода от 25.01.2019 година до 25.03.2021 година по отношение на водоснабден обект с адм. адрес в *** и със заведена партида в базата данни с абонатен № 962766, ведно с обезщетение за забавено плащане – мораторна лихва върху главницата посочена по- горе в размер на сумата от 199, 24 лв. дължима се за периода от 24.02.2019 г. до 12.11.2021 г. ,както и законовата лихва върху горепосочената главница , начиная от датата на подаването на заявлението за издаването на съответната Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №561 от 23.11.2021 г. по ч.гр.д. № 1348/ 2021 г. в Районен съд Карнобат – 18.11.2021 г. до окончателното изплащане на задължението. Твърди се в исковата молба, че ответникът е потребител на В и К услуги по силата на валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на водоснабден обект с адрес *** и той е потребител на ВиК услуги от момента на придобиването на право на собственост върху недвижимия имот. Предоставянето на услугите се извършвало по силата 2 на публично известни общи условия, като отчитането се осъществявало по електронен път посредством мобилно устройство (чл. 23, ал. 4 и чл. 32, ал. 4 от Общите условия). За задълженията ищецът издавал фактури за конкретния абонатен номер, подробно описани в исковата молба, които следвало да бъдат заплатени в 30-дневен срок (чл. 33, ал. 2 от Общите условия), след изтичането на който длъжникът автоматично се поставял в забава.

Бездействието на потребителя пораждало правото на ищеца да предяви вземанията си ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на изтичане на 30дневния срок за плащане.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника/последният не е намерен на посочения му постоянен и настоящ адрес, поради което му е назначен особен представител /, с който се оспорва иска като неоснователен. Излагат се твърдения, че ответника не е страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за посочения в исковата молба обект. Сочи, че начисляването всеки месец по 20куб.м.вода поражда съмнение относно точността на отчитането и реалното потребление на услугите на ищеца.

С допълнително молба ищцовото дружество уточнява, че в имота не е установена изградена водомерна шахта и няма монтирано измервателно устройство – водомер за измерването на консумацията на консумирана питейна вода от абоната , като отчитането на консумацията на питейна вода в процесния имот е ставало от ищцовото дружество чрез съответния негов служител по реда на чл. 39 ал.5 т.1 от горепосочената Наредба № 4 / 2004 г. служебно – по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище за всеки обитател, тъй като в района имало изградена водопроводна и канализационна мрежа.

Няма спор по делото първоначално, в рамките на проведено заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК, въззивното дружество "В и К" ЕАД се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение, като е издадена заповед № 561 от 23.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С нея КРС е разпоредил ответника Щ. П. , за процесния период от 18.12. 2018 г. до 16.03.2021 г. , да заплати на кредиторът – ищецът по делото Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас сумата в размер на 1216, 68 лв. представляваща главница , както и мораторна лихва в размер на сумата от 199, 24 лв. дължима се за периода от 24.02.2019 г. до 12.11.2021 г. , както и законната лихва върху главницата , считано от датата 18.11.2021 година – датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение до окончателното им изплащане , както и сумата от 78, 32 лв. представляваща всички направени по заповедното производство съдебни разноски.

След връчванe на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, въззиваемата страна "В и К" ЕАД е предявила иск за установяване на вземането – чл.422 ГПК. Последното обуславя допустимостта на настоящото исково производство, поради което съдът дължи произнасяне по основателността на исковете.

По делото са представени фактури издавани всеки месец в периода от 25.01.2019г.

3 до 25.03.2021г. на името на ответника всички за потребление по 20куб.м. Представени са пред първоинстанционния съд и 27 протокола съставяни от инкасатор Г. Д. за отчитане на водомер с отбелязване „без водомер 4 бр. човека“ за всеки месец от 19.01.2019г. до 16.03.2021г., като нито един от протоколите не е подписан от ответника. Установено е по делото от изискана справка от Община Карнобат, че лицето Щ. И. П. няма декларирани недвижими имоти и МПС, а за имот с адрес *** е подадена данъчна декларация на 29.05.1998г. и служебно имота е предеклариран на наследниците на А. Х. А., които са декларирали имот в ***. В открито съдебно заседание от 22.03.2023 г. е била разпитана свид. Г.Д. - отчетник на измервателни уреди при ищеца. Пред съда, свидетелят заявява, че процесният имот представлявал самостоятелна къща на един етаж, старо строителство и в самата къща , в имота нямало изградена шахта и нямало водомер и служебно се начислявала вода по 5 куб. на човек. Сочи, че е съставяла протоколи като посещавала имота и разговаряла с Щ., като го питала колко човека живеят. Твърди, че той всеки месец и е предоставял информация, че живеят 4 човека и затова е начислявала по 5 куб. на човек, общо 20куб. Така начислявала количството вода, докато Щ. заминал със семейството си в чужбина през м. февруари или март 2021г.

При така изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск, като е приел, че ответникът не е собственик на имота и ирелевантно се явява обстоятелството дали през процесния период ответникът е живял в имота, тъй като същият не е живял в него в качеството си на собственик съсобственик или ползвател на законно основание и няма затова качеството на потребител на ВиК услуги за процесния имот.

Настоящият съдебен състав споделя тези изводи на районния съд.

С оглед на представените по делото доказателства, настоящата съдебна инстанция намира, че първоинстанционния съд е установил правилно фактическата обстановка по делото.

По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, съдът намира следното:

Установено е че обекта за който е претенцията на ищеца е водоснабден, без водомер и потреблението се отчита в съответствие с разпоредбата на чл. 39, ал.5 от Наредба №4/14.09.2004г. Не се установи обаче ответникът да е потребител на предоставяната от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД Бургас услуга. Съобразно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги "Потребители на такива услуги " са: а) юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. Аналогична е разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г.

4

По делото не се доказа ответникът да е бил собственик или ползвател на имота до датата на подаване на заявлението пред РС Карнобат. Имота е деклариран от друго лице и ищецът по делото не е установил по надлежния ред пасивната материално-правна легитимация на ответника, което на практика води до неоснователност на предявената претенция. Въпросът за собствеността относно водоснабдения имот има преюдициално значение за вземането на ВиК оператора за доставена, отведена и пречистена вода.

Категорично се доказа, че ответникът не е собственик на имота и плащането на услугата в минал период от време е правно ирелевантно. Собственикът или лицето на което е учредено право на ползване на водоснабдения имот отговаря пред ВиК оператора, дори и да не упражнява фактическа власт върху водоснабдения имот. В случай, че той не е реалният ползвател на ВиК услугите, същият отново е обвързан в отношенията си с ВиК оператора, но може да търси заплатеното от него от реалния ползвател на ВиК услугите на извъндоговорно основание. По отношение на процесния имот за които са издадени фактури от "В и К" ЕАД, липсват данни въззивиемият да е притежава право на собственост, респективно да е ползвател на обекта, което е условие за удовлетворяване на претенцията на въззиваемото дружество.

Разпечатката съдържа 32 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/658c8002-b496-4ab3-bd62-3a92887d5df6