Определение № 19792 от 28.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19792 гр. София, 28.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20261110114216 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „********“ Е А Д срещу М. И. Т., с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск за признаване за установено, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника в размер 993,86 лв. (508,15 евро), представляваща главница, дължима по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити и Общи условия към него, сключен на 06.02.2020 г. между ответника и „*********“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца на 14.04.2025 г. по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, ведно със законна лихва за период от 03.09.2025 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 2904/2025 г. по описа на Районен съд В..

След запознаване с приложеното електронно заповедно производство настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за предявяване на иск. При извършената преценка за допустимост на исковата претенция с оглед разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, настоящият съдебен състав приема, че неправилно в заповедното производство са дадени указания за предявяване на иск срещу длъжника. Исковият съд, който разглежда иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка за съществуване на правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение.

Правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. По силата на чл. 422, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 ГПК предявяването на установителния иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията на съда по чл. 415, ал.1 ГПК да предяви иска с оглед на подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение.

1

Спазването на установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, като особеността в случая произтича от обвързаността на правото на иск на кредитора от депозирано от длъжника в заповедното производство възражение, подаването на което също е ограничено със срок . При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск.

Проверката за наличие на оспорване на вземането се прави от съда въз основа на възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК, като се ограничава до констатацията за подадено възражение, независимо дали е ползван образец. Оспорване на вземането е налице при всяка изразена форма на несъгласие с вземането по издадената заповед за изпълнение. Оспорване на вземането не е заявено, ако длъжникът е възразил само относно разноските, присъдени в заповедното производство, в който случай същият има право да обжалва заповедта за изпълнение по чл. 413, ал. 1 ГПК.

В тази насока са изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

В случая, видно от данните по електронното заповедно дело, длъжникът е подал „възражение“ в срок. Видно от подаденото възражение длъжникът не оспорва сключването на процесния договор, както и дължимостта на сумите по заповедта, като изрично заявява: „това, което съм взела е редно да върна“. Длъжникът единствено възразява по отношение на разходите за събиране на вземането, които счита че следва да се поемат от „фирмите, които дават кредити“.

С оглед на гореизложеното, производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо, доколкото не е налице хипотезата на чл. 415, ал.

1, т. 1 ГПК вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.

Заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след влизане в сила на определението, частното производство следва да се върне на състава на Районен съд В., за извършване на преценка за издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 14216/2026 г. по описа на 2

Софийски районен съд, 119 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение да се уведоми заповедният съд по ч. гр. д. № 2904/2025 г. по описа на Районен съд В., за извършване на преценка за издаване на изпълнителен лист.

Препис от определението да се изпрати на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3