Решение № 637 от 12.08.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 637 гр. гр. Хасково, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Антония Сл. Бузова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20245640100045 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1, вр. чл. 498, ал.3, предл. последно от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. чл.45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от Н.

Р. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ул.********** № ****, съдебен адрес: гр.Пловдив, бул.********** № **********, адв. М. М. Т. против „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Х.фор Колумб“ № 43, за присъждане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, емоционален шок, физически дискомфорт, причинени в резултат на застрахователно събитие – ПТП настъпило на 03.11.2022 г. на път II-56, км. 95 от републиканската пътна мрежа, ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение, считано от датата, на която ищецът е уведомил ответника за настъпилото ПТП, а именно - 24.11.2022 г. до окончателното й изплащане. Направено е възражение по чл. 51, ал.2 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 03.11.2022 г. около 12:20 ч. е управлявал собствения си лек автомобил марка „**********", модел ****, с рег. № **********. На път II 56, км. 95 от републиканската пътна мрежа, водачът М. А. О., ЕГН **********, при управление на лек автомобил марка „**********", модел „**********", с peг. № **********, собственост на М. К. /турски гражданин/, извършил забранена маневра- обратен завой на забранено място и отнел предимството на лек автомобил с рег. № **********, управляван от ищеца Н. Р., като последвал тежък удар. Вследствие на това ищецът пострадал и му били причинени имуществени и неимуществени вреди. За настъпилото ПТП бил съставен Констативен 1 протокол № 645/03.11.2022г. от дежурен ПТП при ОДМВР- Пловдив.

Поддържа се в исковата молба, че непосредствено след произшествието пострадалият бил настанен в спешния сектор на УМБАЛ „Св. Георги" ЕАД- гр.Пловдив, с диагноза за травма на други интраабдоминални органи. След изписването му от болницата, ищецът провел лечение вкъщи за около 2 месеца като към настоящия момент болките били с понисък интензитет, но не били отшумели.

По повод на произшествието било образувано досъдебно производство № 146/2022 г., по описа на сектор „Разследвания на произшествия против транспорта" при ОДМВР-гр.

Пловдив, в хода на което било изготвена Съдебно- медицинска експертиза № 37/2023г.

Според заключението на вещото лице, на пострадалия Р. били причинени: контузия на гръден кош, изразяваща се в повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза, контузия на шията, травматичен оток на лява предмишница, контузия на лява раменна става.

Според съдебния лекар, всички така описани травматични увреждания били получени при възникналото на 03.11.2022 г. ПТП- т.е. намирали се в пряка причинно- следствена връзка с него.

Ищецът посочва в исковата молба, че от така описаните телесни увреждания, той претърпял физически болки и страдания. За продължителен период след инцидента ежедневният прием на болкоуспокоителни и противовъзпалителни лекарства бил единственият вариант за справяне с болежките. И към настоящия момент, при по- резки движения ищецът изпитвал болки в областта на гръдния кош и лявото рамо, което препятствало нормалния му ритъм на живот. Причината за това било, че нанесените контузии засягали именно раменната става, която била една от най- комплексните в човешкото тяло. Тя била свързана с всички важни мускули в горната част на тялото. Когато се получела такава травма, тя въздействала и на останалите мускули в горната половина на торса, което водело до значителни затруднения дори при най-обикновени движения. Сочи се още, че пострадалият – ищецът, изживял и сериозен психически шок от самото произшествие и след него- в обстановка, която не предполагала никакви изненади, изведнъж, докато управлявал със съобразена скорост автомобила си, поради забранено маневриране и отнемане на предимството от отсрещния водач, последвал силен удар. Това оставило трайна уплаха в съзнанието му, който и до днес изпитвал страх, качвайки се в автомобил.

Към момента на настъпване на пътно- транспортното произшествие, управляваният от виновния водач автомобил бил застрахован по полица гранична застраховка "Гражданска отговорност" в "ЗД Евроинс" АД - полица № BG/07/F122071047, с валидност на застраховката от 31.10.2022 г. до 29.01.2023 г. В този смисъл, управляваният от виновния водач лек автомобил имал валидна застраховка "ГО" в ответното дружество, която времево и териториално покривала настъпилото застрахователно събитие.

Съгласно изискванията на КЗ, с Уведомление от 24.11.2022 г. ищецът уведомил ответника за настъпилото ПТП, като изрично било уточнено, че уведомителното писмо няма характер на претенция по смисъла на чл. 380 КЗ. След това, ищецът предявил и Претенция 2 с вх. №: ЦУ-11306/23.11.2023 г. пред ответника по реда на чл. 380 КЗ за сумата от 14 000 лева, като представил всички документи и доказателства, с които разполагал. В ответното застрахователно дружество била образувана щета № 1500121978/2023 г., по която на 14.12.2023 г. ищецът получил Уведомително писмо с peг. №: 11306/1/12.12.2023 г. за изплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца в размер на 4 000 лева. Тази сума била наредена по банков път на 29.12.2023 г.

Така, според ищеца, с факта на направеното плащане, ответникът признал основанието на иска. Спорен оставал въпросът за размера му, което обосновало правния му интерес да потърси защита пред съда за разликата от 10 000 лева.

По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди- болки и страдания, емоционален шок, физически дискомфорт, както следва:

-за контузия на гръден кош, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.

128 и 129 от НК- сумата от 2 000 лева;

-за контузия на шията, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК- сумата от 2 000 лева;

-за травматичен оток на лява предмишница, довел до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК- сумата oт 1 000 лева;

-за контузия на лява раменна става, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК- сумата от 5 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на уведомлението - 24.11.2022 г., до окончателното й изплащане.

Претендира се и присъждане на направените разноски, включително за платено адвокатско възнаграждение, за което е представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът оспорва основателността на предявения иск. Оспорват се всички елементи на фактическия състав на твърдяното непозволено увреждане, като се твърди, че неправомерното поведение на ищеца като водач на лек автомобил марка „**********" с peг.

********** било единствената причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие, доколкото същият се движил с несъобразена с пътните условия скорост, алтернативно с превишена такава. Това обстоятелство довело до навлизане на управлявания от него автомобил в лентата за движение на другия водач, който, след като забелязал опасността, реагирал своевременно, но ударът за него бил непредотвратим. Именно непредотвратимостта на съприкосновението освобождавало водача от отговорността за настъпването на произшествието и се явявало обстоятелство, което освобождавало от отговорност и неговия застраховател, предвид функционалната обусловеност на едната отговорност от другата. В тази връзка се оспорва основанието на иска. Сумата в размер на 4 000 лв. била платена без основание и подлежала на връщане. В тази връзка, настоящият 3 отговор следвало да се счита за покана към ищеца за връщане на недължимо платеното в седемдневен срок, считано от датата на връчването му.

В условия на евентуалност е направено възражение за неоснователност на иска поради извършено от страна на застрахователя плащане на сумата в размер на 4 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца Н. Р. болки и страдания, които били във връзка с пътнотранспортно произшествие, настъпило на 03.11.2022 г. около 12.20 часа на път II - 56 км. 95, която сума напълно репарирала претърпените от него вреди. Прави се възражение и за прекомерност на претендираното обезщетение. Видно било от представената медицинска документация, че ищецът получил контузии на гръдния кош, шията и лява раменна става, както и оток на лява предмишница. Медикобиологичният характер на тази комплексна травма било временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. касаело се за лека телесна повреда. Травмата била лекувана консервативно и отшумяла за няколко дни, след изтичането на които ищецът имал обективна възможност да се върне към обичайния си начин на живот.

Направено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Аргументите в тази връзка били, че ищецът пътувал без поставен обезопасителен колан. Обстоятелство, което в значителна степен увеличавало обема на настъпилите вреди. Освен това той се движил с несъобразена, алтернативно с превишена скорост и в нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП, които правонарушения в значителна степен допринесли за настъпването на вредоносния резултат, а това налагало намаляване на дължимото съобразно приноса на пострадалия за настъпването на неблагоприятните последици, който принос в случая бил съществен. Възразява се и срещу претенция за лихва, доколкото такава се дължала при условията на чл. 497 КЗ. Признава се единствено наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача на лек автомобил с номер на рама **********, съгласно което застрахователят се задължил да обезпечи възникването на гражданската му отговорност.

По тези съображения, ответникът моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният иск, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 вр. чл.12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 645 от 03.11.2022 г., изготвен от дежурен ПТП при ОДМВР- Пловдив - сектор „Пътна полиция“ се установява, че на същата дата – 03.11.2022 г. около 12:20 ч. се е състояло ПТП, на път II 56, км. 95 от републиканската пътна мрежа лек автомобил „********** **********", с peг. № **********, собственост на М. К. /турски гражданин/, с водач М. А. О., ЕГН ********** и собствения на ищеца лек автомобил „********** ****" с рег. № **********, от което са пострадали три лица – водачът на л.а. „********** **********", с peг. № ********** М. А.

О., Фатма Алкан и ищеца Н. Р. Р.. В графа: „обстоятелства и причини за ПТП“ е отбелязано, 4 че водачът на л.а. „********** **********", с peг. № ********** поради внезапна промяна на посоката си на движение при обратен завой на забранено място отнема предимството на водачът на л.а. „********** ****" с рег. № **********, блъска го и допуска ПТП с пострадали лица и материални щети.

С Определение № 327/07.03.2024 г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, а и от представената справка от интернет страницата на Гаранционен Фонд също се установява, че към датата на ПТП л.а.„********** **********", с peг. № ********** е бил застрахован при ответника по застраховка "Гражданска отговорност", тоест, че гражданската отговорност на водача на посочения лек автомобил е била обезпечена със сключена застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на ПТП – 22.11.2022 г.

По делото е представена и Епикриза, И.З. № 71629/4248/2022, издадена от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, Втора хирургична клиника, видно от която ищецът Н. Р. Р. е постъпил за лечение по КП 197 Консервативно лечение при остри коремни заболявания на 03.11.2022 г. и е бил изписан на 07.11.2022 г. с окончателна диагноза: S 36.80 „Травма на други интраабдоминални органи, без открита травма в корема“. Анамнезата е снета по данни на пациента и придружаващата документация, посочено е, че е постъпил в клиниката по спешност, след като е претърпял ПТП с оплаквания, характеризиращи се с болезненост в лумбалната област, врата, в ляво рамо и мишница и лява част на гръдния кош.