Решение № 1982 от 07.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1982 гр. София, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20241110128160 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД срещу С. о., с която е предявен осъдителен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на 05.11.2023 г., при движение в гр. С., по ул. „П. К.“, с посока на движение от бул.

„Симеоновско шосе“ към бул. „Цариградско шосе“, на кръстовището с ул. „Г.“, в опит да избегне неравност на пътното платно, водачът на лек автомобил /л.а./ „Киа Сеед“ с рег. № ******* – В. Н. Ц., преминал през необезопасена и необозначена повредена метална шахта на пътното платно, с оглед което реализирал пътнотранспортно произшествие /ПТП/. Вследствие от настъпилото събитие по автомобила били нанесени щети в предната му част, като за произшествието бил съставен Протокол за ПТП № 1871117/05.11.2023 г. от ОПП при СДВР. Ищецът твърди, че увреденото имущество било предмет на сключен договор за застраховка „Каско Стандарт“, обективиран в застрахователна полица № 4704230100005099, със срок на застрахователно покритие от 03.08.2023 г. до 02.08.2028 г., при уговорена клауза „Пълно Каско“. За отстраняване на щетите по автомобила пред дружеството била образувана преписка по щета № 470423232361702, като застрахователят одобрил изплащането на застрахователно обезщетение в размер на 3509,90 лв. С изплащане на дължимото застрахователно обезщетение, застрахователят встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Ищецът излага съображения, че С. о. е натоварена със стопанисването и поддръжката на процесния пътен участък, представляващ общинска собственост. В тази връзка, счита че ответникът не е предприел необходимите действия по обезопасяване и обозначаване на препятствия по пътното платно, което обусловило процесното събитие. Твърди, че с писмо с изх. № 480/22.02.2024 г. поканил ответника да му възстанови стойността на изплатеното застрахователно обезщетение, като последният отказал да удовлетвори искането му. В тази връзка, моли съда да осъди ответника да заплати на дружеството сумата от 1

3506,90 лв., представляваща регресно вземане по щета № 470423232361702 във връзка с настъпилото застрахователно събитие на 05.11.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на дълга. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Счита, че С. о. не носи отговорност за поставянето и поддържането на отводнителни съоръжения, представляващи шахти, като същите се стопанисвали от „С. в.“ ЕАД. Намира за недоказан механизма на ПТП, както и поведението на водача при управление на автомобила. Релевира възражение за съпричиняване на процесното събитие, обусловено от несъобразеното поведение на водача на автомобила с условията на пътното платно. В тази връзка, моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, евентуално да намали размера на претендираното вземане, предвид наличието на съпричиняване. Претендира разноски. Обективира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

С Определение № 26695/28.06.2024 г. съдът е конституирал като трето лицепомагач на ответника „С. в.“ ЕАД.

С писмена молба с вх. № 365198/13.11.2024 г. третото лице-помагач е взело становище по предявения иск, който счита за неоснователен и недоказан. Твърди, че липсва яснота относно особеностите на твърдяното пътно препятствие. Излага доводи, че към датата на процесното събитие, при дружеството била отразена информация във връзка с ремонт на капак на канал, непредаден за експлоатация от „С. в.“ ЕАД, който бил ремонтиран от оператора на добра воля. Поддържа, че не носи отговорност за поддръжката на надземната част на дъждоприемна шахта, съответно за изправността на решетката й, а само за връзката й с уличната канализация. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е осъдителен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско Стандарт“, с предмет увредения лек автомобил, настъпилото застрахователно събитие, вследствие от противоправното бездействие от страна на изпълнителите на възложената от ответника работа по поддръжката и полагането на необходимата грижа за пътната мрежа на територията на С. о., представляващо покрит риск от застрахователя, механизма на произшествието и нанесените щети по автомобила, за отстраняването на които е изплатил застрахователно обезщетение в търсения размер, както и причинно-следствената връзка между противоправното бездействие на изпълнителите на възложената от ответника работа и нанесените щети по застрахованото имущество.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже фактите, които имат за последица изключване на отговорността му за погасяване на претендираното регресно вземане, както и твърдението, че с поведението си водачът на процесния лек автомобил е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

С проекта за

2 доклад по делото, обективиран в Определение № 26695 о т 28.06.2024 г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на 29.11.2024 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на ищецът е изплатил процесното застрахователно обезщетение в полза на застрахованото лице, както и че процесният пътен участък е част от общинската пътна мрежа, стопанисвана от С. о..

Безспорно в отношенията между страните е и обстоятелството, че към датата на твърдяното застрахователно събитие процесният лек автомобил бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско Стандарт“, както и че настъпилото ПТП представлява покрит застрахователен риск. Посочените обстоятелства се потвърждава и от представения по делото договор за застраховка „Каско Стандарт“, обективиран в многогодишна застрахователна полица № 4704230100005099, с период на валидност от 03.08.2023 г. до 02.08.2028 г., с предмет: лек автомобил „Киа Сеед“ с рег. № *******, с уговорено застрахователно покритие по клауза „Пълно Каско“.

Видно от представените по делото Общи условия на дружеството – ищец, приложими към процесния договор е, че в глава II, раздел I – клауза „Пълно Каско“ е посочено, че при тази клауза застрахователят покрива щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар, природни бедствие, ПТП и злоумишлени действия“.

В тази връзка, следва че към датата на твърдяното събитие е било налице валидно основание за изплащане на дължимото от ищеца в полза на застрахованото лице застрахователно обезщетение.

Спорни в отношенията между страните са обстоятелствата относно механизма на ПТП, настъпилите вреди по автомобила, причинно-следствената им връзка с виновното и противоправно бездействие на изпълнителите на възложена от С. о. работа по поддръжката на процесния пътен участък, обуславящо ангажирането на обективната безвиновна отговорност на възложителя, както и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат.

За установяване механизма на ПТП по делото е представен Протокол за ПТП № 1871117/05.11.2023 г., изготвен от ОПП при СДВР, съгласно който процесният лек автомобил, управляван от В. Н. Ц., преминал през повредена, необезопасена и несигнализирана метална шахта на пътното платно.

Като писмено доказателство е прието и заявление за щета, подадено пред застрахователя на 06.11.2023 г. от В. Н. Ц.. В заявлението е посочено, че за да бъде избегната друга неравност по пътя, автомобилът попаднал в метална шахта.

В случая писмените изявления на водача са възпроизведени и посредством събраните гласни доказателства в съдебно заседание от 29.11.2024 г. чрез показанията на свидетеля В. Н. Ц., в качеството му на водач на процесния автомобил. Свидетелят е посочил, че на 05.11.2023 г. се движил по ул. „П. К.“ с процесния лек автомобил, със скорост от около 30-40 км./ч., като улицата се намирала в гр. С., кв. „Горубляне“, на разклона с ул. „Г.“, където имало голямо пропадане от дясната страна на пътното 3 платно, като с цел да заобиколи посочения пътен участък, водачът преминал през шахта, която се обърнала и нанесла щети по автомобила. Изложил е твърдения, че капакът на шахтата се обърнал с гривната, след което отбил на около 20-30 м. от дупката и се обадил на „112“. Свидетелят е уточнил, че пропадането на асфалта и пътната настилка било голямо, като цяла кола можела да влезе в него. Посочил е, че шахтата била видимо наред, но след като колата преминала през нея същата се отворила. Отбелязал е липсата на обозначения относно пропадането на пътя, както и обстоятелството, че времето не било мокро. Посочил е, че е преминал през посочения път към 01:20 часа, през нощта.

По делото е представен и съставен от застрахователя опис на претенция № 5001600-16980/23/06.11.2023 г. В съставения за произшествието Протокол за ПТП, както и в депозираното пред застрахователя заявление за щета, водачът на автомобила е посочил, че видимите щети по автомобила са по предна част – броня, ходова част и наличие на теч.

От приетата по делото като неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза се установява, че при сравнение на щетите по автомобила, описани от застрахователя и отразени в Протокола за ПТП, следва че уврежданията по л.а. „Киа Сиид“ с рег. № ******* се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие на 05.11.2023 г. в гр. С..

При съвкупна преценка на събраните в хода на производството писмените доказателства, показанията на свидетеля, които съдът намира за обективни, ясни и непротиворечиви, както и с оглед приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, настоящият съдебен състав счита, че механизмът на ПТП е реализиран по начина, посочен от ищеца, както и че настъпилите увреждания по застрахованото имущество са вследствие от движението му по компрометиран пътен участък, като с цел да бъде избегнато преминаването през неравност на пътното платно, автомобилът се отклонил встрани и преминал през метална шахта, чийто капак се обърнал с гривната нагоре и нанесъл щети по автомобила.

Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата (ЗП), изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.

Лицата, които стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно найкратък срок, като в рамките на населените места служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП.

В настоящия случай, щетите по автомобила се нанесени в резултат от преминаването през метална шахта на пътното платно, чийто капак не бил закрепен, поради което, вследствие от тежестта на автомобила, се обърнал с гривната нагоре. С 4 отговора на исковата молба ответникът е изложил твърдения, че третото лице-помагач „С. в.“ ЕАД е ангажирано със стопанисването и поддръжката на поставените на пътното платно метални отводнителни шахти. С оглед наведеното твърдение следва да бъде съобразено, че според чл. 5, ал. 1 от ЗП, пътищата (пътната инфраструктура) включват следните основни елементи: обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности. В т. 3 на §1 от ДП на ЗП е дадена легална дефиниция на пътните съоръжения, като законодателят е изброил различни елементи, като: водостоците; мостовете; виадуктите; естакадите; надлезите; подлезите; тунелите; подпорните и декоративните стени; укрепителните и водоотвеждащите устройства и пречиствателните съоръжения. Така дадената дефиниция на пътните съоръжения дава основание да се направи несъмнен извод, че шахтите, които по предназначението си представляват водоотвеждащи устройства, представляват пътни съоръжение и са част от пътя. Утаителната шахта, разположена в обхвата на пътя, в която чрез пътните окопи постъпват повърхностните води от пътното платно, съгласно §1 от ДР на ППЗП, е пречиствателно съоръжение. В тази връзка, следва че отводнителната шахта на пътното платно е част от пътя, а не от канализационна система. В чл. 25, ал. 3, изр. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условия и ред на присъединяване на потребители и за ползване на ВиК е посочено, че лицата, които отговарят за чистотата на уличната мрежа, поддържат и почистват дъждоприемните шахти, а операторите на водоснабдителните и канализационните системи поддържат и почистват връзката между дъждоприемната шахта и уличната канализация. В тази връзка, следва че собственикът на пътя, който отговаря за поддържането и ремонта му, отговоря и за поддържането и ремонта на пътните съоръжения, в това число отводнителни шахти, разположени на пътното платно.