Решение № 17193 от 23.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17193 гр. София, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А. К. БОЕВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Т. ЕРМЕНКОВА като разгледа докладваното от А. К. БОЕВА Гражданско дело №

20221110102110 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу В. С. Р., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1881,46 лева – главница, от която сумата 1822,96 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 58,50 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 257,60 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2018 г. до 11.06.2021 г.

В исковата молба се твърди, че ответникът В. С. Р. бил клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответникът ползвал 1 доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 37, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ******, през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но не бил заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.08.2021 г. по ч. гр. д. № 38239 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника В. С. Р. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Р. Р..

Процесуалният представител оспорва предявените искове като недопустими, а в условията на евентуалност – и като неоснователни. Възразява, че ответникът нямал обичайно местопребиваване в България и същият още през 1990 г. се бил отказал от българското си гражданство. Освен това претенциите, касаещи услугата дялово разпределение, били недопустими, тъй като същите представлявали вземане на третото лице-помагач и ищецът нямал право да предявява чужди права. Предявените искове били и неоснователни, доколкото ответникът нямал качеството потребител на топлинна енергия, между страните нямало сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия, а страна в облигационното отношение с „Топлофикация София“ ЕАД било трето за спора лице – собственикът С.К. Р., на чието име била открита партидата. Твърди, че ищецът неправомерно начислявал служебен разход на топлинна енергия, без да има основания за това. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от вземанията. Оспорва ответникът да е изпаднал в забава както за заплащане на стойността на топлинната енергия, така и за таксата за дялово разпределение, поради което не била дължима и претендираната мораторна лихва. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД не оспорва предявените искове, като изразява становище, че същите били основателни и доказани.

В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се 2 представлява от юрк. Симеонова. Процесуалният представител поддържа исковата молба и оспорва депозирания отговор. В хода на устните състезания моли съда да уважи исковата претенция. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът В. С. Р., редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. Р.. Процесуалният представител оспорва исковата молба и поддържа депозирания отговор. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение съобразно събраните по делото доказателства. Изразява становище, че ответникът няма обичайно местопребиваване на територията на Република България, поради което не е ползвал процесния имот и не дължи заплащане на претендираните суми. В случай че приеме, че същият има качеството потребител на топлинна енергия, моли съда да уважи направеното възражение за погасяване на част от вземания по давност. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията, ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия, дейности по третиране на отпадъци и други дейности, обслужващи основните.

От нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползване № 10, том ІІІ, рег. № 12689, нот. дело № 364 от 28.12.2016 г. по описа на нотариус Маргарита Шамлиян, рег. 042, с район на действие Софийски районен съд, се установява, че на 28.12.2016 г. ответникът В. Р. – гражданин на Република Чехия, дарил на С.К. Р. следния свой собствен недвижим имот, а именно: апартамент № 37, находящ се в гр. София, АДРЕС.

Съгласно т. 2 от нотариалния акт дарителят В. Р., чрез пълномощника си А. С. Р., заявил, че си запазва вещното право на ползване върху дарения имот, пожизнено и безвъзмездно.

Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От приложените по делото Договор № 4124 от 24.09.2002 г., сключен между „Техем Сървисис“ ЕООД и етажната собственост, и протокол от 16.09.2002 г. от общото събрание на етажните собственици се установява, че отношенията по топлоснабдяване на сградата на АДРЕС съществували още към 2002 г.

Видно от протокол от 16.09.2002 г., общото събрание на етажните собственици в сградата на бл. 21, вх. Б взело решение за сключване на договор с „Техем Сървисис” ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и 3 вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки (т. нар. услуга „топлинно счетоводство”). В изготвения като приложение към посочения протокол списък на етажните собственици, за процесния апартамент № 37 има положен подпис за ответника. Въз основа на взетото решение от Общото събрание на 23.09.2002 г. бил подписан договор № 4124/24.09.2002 г. между етажната собственост в бл. 21, вх. Б, в качеството на възложител, и „Техем Сървисис” ЕООД, в качеството му на изпълнител, по силата на който възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки. Обстоятелството, че през процесния период услугата дялово разпределение била извършвана от „Техем Сървисис” ЕООД, е констатирано и от вещите лица, изготвили съдебно-техническата (т. 2 от заключението) и съдебно-счетоводната (задача № 2) експертизи.

С договор № Д-О-67/03.06.2020 г. ищецът възложил на третото лице – помагач извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост срещу възнаграждение, определено в Приложение № 2 към договора въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.

Видно от представени по делото 2 броя индивидуални справки за отопление и топла вода за периодите 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и два формуляра за главен отчет съответно от 11.05.2019 г. и от 07.06.2020 г., за процесния имот била начислявана топлинна енергия за отопление с 4 броя отоплителни тела с монтирани на тях уреди за дялово разпределение, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване по данни от един водомер. Посоченото обстоятелство се потвърждава от заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза. Формулярите за главен отчет съдържат подпис за потребител.

Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. По делото няма данни ответникът да е изразил несъгласие с тях и да е предложил на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3 ЗЕ). Следователно, приложените по делото общи условия влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на „Топлофикация София” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на 4 изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.