Решение № 82 от 07.06.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Кърджали, 07.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20265140200165 по описа за 2026 година

Обжалвано е Наказателно постановление № **** от 13.02.2026г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Кърджали, с което е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1278,23 евро на „Люкс Йонджа”ООДКърджали с ЕИК 203750087 за нарушение на чл.9 ал.2 вр.ал.1 ал.5 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и чл.36 ал.1 т.1, 2, 3 и 5 от Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност извършено на 27.08.2025г.

Жалбоподателят „Люкс Йонджа”ООД- Кърджали счита наказателното постановление за незаконосъобразно- издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административно наказателното производство и при неправилно приложение на материалния закон, поради което го обжалва. Настоява, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана като местен работодател за нарушение на чл.9 ал.2 вр.ал.1 ал.5 от ЗТМТМ, а тази разпоредба касае състав на нарушение със субект работодател, поради което е налице противоречие между словесното и цифровото описание на субекта на нарушението. Твърди още, че не са спазени формалните изисквания на чл.34 от ЗАНН относно предпоставките за образуване на административно наказателното производство и сроковете за завършването му, тъй още на 19.08.2025г. контролните органи са разполагали с данни за началото на трудовото правоотношение по трудовия договор с Н. У., а актът за установяване на административно нарушение е съставен едва на 22.01.2026г. Жалбоподателят сочи, че дружеството не е извършило описаното нарушение, както и наказателното постановление е издадено без да е извършена обстойна проверка относно наличието на всички елементи от 1 състава на нарушението при неизяснени фактически положения. Моли съда да отмени обжалваното наказателното постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да постанови решение, с което да отмени оспореното наказателно постановление като незаконосъобразно и да им присъди направените по делото разноски.

Поддържа изцяло съображенията изложени в жалбата, а в допълнение моли съда да приеме, че нарушението е маловажно и да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата за неоснователна. В ход по същество настоява, че от събраните писмени и гласни доказателства по един безспорен начин се установило, че дружеството жалбоподател е извършило нарушението обективирано в процесното наказателно постановление. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди наказателното постановление като им се присъди юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представя подробна писмена защита

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: В периода от 20.11.2025г до 20.01.2026г. свидетелите Х. Ч. и Д.

В.- инспектори в ДИТ- Кърджали, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство по документи. При нея установили, че работодателят не е спазил свое формално задължение да декларира пред „Бюро по труда“- Кърджали в 7- дневен срок трудовата заетост на лицето Н. У. като гражданин на трета държава, а именно на Р. Т., който имал разрешение за продължително пребиваване на територията на Република България на основание чл.24 ал.1 т.18 от ЗЧРБ като член на семейство на български гражданин. Това лице е започнало на работа на 19.08.2025г. като шофьор на автобус съгласно представения им трудов договор и другите изискани от проверяващите документи, измежду които платежни ведомости, Данни за електронни трудови записи, Длъжностна характеристика, Служебна бележка и други. Въпреки това работодателят в срок до 26.08.2025г. не е декларирал неговата трудова заетост видно от представеното писмо от Бюро по трудаКърджали. На тази база на 22.01.2026г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено административно нарушение по чл.9 ал.2 вр.ал.1 т.5 от ЗТМТМ и чл.36 ал.1 т.1, 2, 3 и 5 от Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, връчен същия ден на упълномощено лице от дружеството. На 13.02.2026г. наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.79 ал.4 вр.чл.76 ал.3 от ЗТМТМ наложил на „Люкс Йонджа“ООД- Кърджали административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1278,23 евро за извършено нарушение по чл.9 ал.ал.2 вр.ал.1 т.5 от ЗТМТМ.

Изложената фактическа обстановка безспорно се установява след анализ на 2 показанията на свидетелите Х. Ч. и Д. В.; Акт за установяване на административно нарушение от 22.01.2026г., Протокол за извършена проверка изх.№ *****/ 20.01.2026г., Призовка по чл.45 ал.1 от АПК от 20.11.2025г., Писмо от ОДМВР-Кърджали от 12.11.2025г., писмо от Агенция по заетостта- Дирекция „Бюро по труда“- Кърджали от 20.01.2026г., Трудов договор от 19.08.2025г., Данни за електронни трудови записи от 19.08.2025г., Длъжностна характеристика с дата 19.08.2025г., Служебна бележка № ***/ 19.08.2025г., Декларации от 19.08.2025г. четири броя, Уведомление от 19.08.2025г., Платежни ведомости, Регистър на уведомленията по чл.10 ал.1 от ЗТМТ, Справка от информационна система на ИАГИТ. Всички тези доказателства са еднопосочни, безспорни и взаимно се допълват, поради което им бе дадена вяра. Прочее фактите по делото не се оспорват.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Отговорността на жалбоподателя „Люкс Йонджа”ООД- Кърджали е ангажирана за нарушение на чл.76 ал.3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, който текст гласи, че на работодател, който не е декларирал в Агенцията по заетостта в законоустановения срок наемането на работа на граждани на трети държави, които не са получили разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република България и са членове на семейство на български граждани или на граждани на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно движение, се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер 2500 лв., а при повторно нарушение- от 2500 до 5000 лв. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на дружеството на основание чл.76 ал.3 от ЗТМТМ, като наложената санкция е в единствено възможния размер, поради което съдът няма правомощия да я намали. Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Правилна е и дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Нарушението се 3 явява доказано, като впрочем извършването му не се оспорва от жалбоподателя, а единствено се твърди, че същото е маловажно. Според съда обаче процесното деяние не представлява маловажен случай, обуславящ прилагане на чл.28 от ЗАНН. Това е така, тъй като на първо място, деянието е формално, на просто извършване, за съставомерността му вредни последици не са необходими, а конкретното извършеното не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Освен това, не става въпрос за някакво кратко закъснение за деклариране на правно значими факти пред Агенцията по заетостта по реда на чл.9 ал.2 вр.ал.1 т.5 от ЗТМТМ и чл.36 ал.1 и ал.5 от ППЗТМТМ, а за един продължителен период на бездействие на жалбоподателя, който само до датата на констатирането му е от четири месеца. Прочее по делото не са представени доказателства изобщо да е подадена необходимата декларация ведно с изискуемите документи и към настоящия момент, което е още едно основание на не се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Що се отнася до възражението за неспазване на срока по чл.34 от ЗАНН за издаването на акт за установяване на административно нарушение, настоящата инстанция го намира за неоснователно, защото нарушението, което е свързано със сключения с чужденеца трудов договор е било открито едва при подробната проверка извършена за периода от 20.11.2025г. до 20.01.2026г. Същото е нямало как да бъде установено преди 20.11.2025г., тъй като актосъставителят не е разполагал с необходимата информация, нито относно съдържанието на сключения с чужденеца Н. У. трудов договор, нито с другите документи съставени по повод трудовото правоотношение. Поради това съдът намира, че при съставяне на акта са били съобразени изискванията на чл.42 от ЗАНН, като при неговото издаване са били спазени и сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Безспорно е това, че за да стартира срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН е необходимо да бъдат установени самото нарушение и нарушителя.

Затова именно се извършва и проверката, при която се установяват фактите относими към състава на нарушението и която в конкретния случай е протекла през периода от 20.11.2025г. до 20.01.2026г. В хода на нея от работодателя са изисквани документи, касаещи статута на проверяваното лице, включително и за Н. У., като същите е следвало да бъдат представени на 26.11.2025г., поради което първият обективно възможен момент, в който контролният орган е можел да установи конкретното нарушение и респективно неговия авторнарушителя, е 26.11.2025г. Затова и съставения на 22.01.2025г. акт не се явява извън 3месечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Вярно е, че субект на това нарушение може да бъде само работодател, а и наказващият орган го е посочил жалбоподателя в наказателното постановление именно като такъв, поради което и това възражение от нарушителя не се споделя.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4 вр.ал.1 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита 4 в производствата по ЗАНН е от 130 до 190лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, изготвил е и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение към средния размер, а именно 76,69 евро. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда “ със седалище град С., именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото. Ето защо, Съдът РЕШИ:

Разпечатката съдържа 17 от 22 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6589f22e-2406-44d5-8193-fdcdaa017140