Решение № 6539 от 30.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6539 гр. София, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100507205 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 6855/15.04.2024г. по гр.д. № 16791 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 164-ти състав Н. С. Г., ЕГН ********** е осъден да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046, сумите, както следва: сумата от 1369,08лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 30.03.2022г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от 22.01.2019г. до 30.04.2020г. в апартамент № 89 вх. В, бл. ******** 3“, гр. София; сумата от 17,57лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -30.03.2022г.,до изплащането й, представляваща стойност на цена за дяловото разпределение на топлинна енергия за периода от февруари 2019-април 2020г.; сумата от 234,02лв. представляваща мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 14.03.2022г..; сумата от 4,02лв. представляващи мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 15.04.2019г. до 14.03.2022г; на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 964,19лв. представляващи съдебни разноски, като са отхвърлени исковете за 381,34лв. за топлинна енергия и за периода от 01.05.2018г. до 1

21.01.2019г. поради погасяване по давност; за 93,07лв. като мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия като неоснователен.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 148571/07.05.2024г. по регистъра на СРС от ответника по исковете – Н. С.

Г., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, необосновано.

Посочил е, че не било установено да е собственик на имота за периода.

Исковете били предявени срещу наследниците на К.Н.Я., но не било установено тя да е била собственик на имота. Писмата на СО сочели , че за имота нямало акт за собственост на името на К.Н.Я., както и че няма данни това лице да е носило името К.. Заповедта от 1978г. обаче сочела продажба на К. Н. Г. , а удостоверението от 09.11.2023г. сочело, че имот е продаден във вход Б и то на К. Н. Г.. Извод на СРС че в удостоверение за наследници била допусната техническа грешка бил неправилен.. Нямало заявление за откриване на партида за имота от К. Я. и от ответника, писмото от СО установявало , че те не са декларирали имота като свой. Не било установено дали К. Я. е придобила имота в режим на СИО, имат ли трети лица права върху имота Доказателствата по делото сочели, че лицето придобило имот през 1978г., брак е прекратен през 1980г., а ответникът бил роден през 1965г тоест К. Я. придобила имота в режим на СИО. При прекратяване на рака тези лица не се наследявали, придобитото през брака оставало съсобствено. В списъка на етажните собственици срещу името на К. Я. било посочено „изключена“ за радиатор, което означавало че топлоподаване в имота е изключено. Така не било установено да е доставена топлинна енергия в количества за които е предявен иск. Първични счетоводни документи на името на ответника, доказателства че ги е получавал не били ангажирани. Особеният представител е претендирал възнаграждение.

Въззиваемият- ищец – Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 в предоставения срок да отговор е оспорил въззивната жалба. Претендирал е разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

2

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 62134/30.03.2022г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 уточнена с молба от 27.05.2022г. срещу Н. С. Г., ЕГН ********** , с която е поискало от съда на основание на чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, да осъди ответника да му заплати сумата от 1750,42лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 30.03.2022г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. в апартамент № 89 вх. В, бл. ******** 3“, гр.

София; сумата от 17,57лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -30.03.2022г.,до изплащането й, представляваща стойност на цена за дяловото разпределение на топлинна енергия за периода от февруари 2019-април 2020г.; сумата от 327,09лв. представляваща мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 14.03.2022г..; сумата от 4,02лв. представляващи мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 15.04.2019г. до 14.03.2022г.

Посочило е, че ответникът е единствен наследник на К.Н.Я., ЕГН ********** – неин син , и като такъв бил собственик на този имот за процесния период. В този период в имота била доставена топлинна енергия в количества и на стойност за който са предявени исковете , страните били обвързани от договор при Общи условия, ответникът дължал и цената на дяловото разпределение на енергията, изпаднал в забава на плащането на главниците и дължал обезщетение за същата. Претендирало е разноски.

Ответникът Н. С. Г., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл.

47, ал. 6 от ГПК особен представител в предоставения срок за отговор е оспорил исковете Посочил е, че не било установено единствен собственик на имота да е била К.Н.Я., тя да е подала заявление за откриване на партида за имота, отделно в списъка на етажните собственици се сочело, че радиатор е изключен, тоест не било установено реално доставено количество енергия в имота, задължения били погасени по давност Не било установено че точно ответникът е ползвател на имота в периода. Особеният представител е претендирал възнаграждение.

С молба от 16.10.2023г. Техем Сървисис“ЕООД е посочило, че не е извършвало дяловото разпределение на енергията в сградата за периода.

По делото е приет списък на живущи в бл. 8, вх. В в ж.к. надежда 3“ гр.

3

София , сочещ че в ап. 89 с обем от 161 куб.м. живее К. Н. Я. с ЕГН **********, като този списък е подписан от А.Г., но е положен подпис и за К.

Н. Я. .

Прието е писмо от СО , район Надежда сочещо че няма данни за продажба на ап******** ж.к. надежда“ гр. София на К. Н. Я..

По делото са приети протокол от ОС на ЕС от 08.11.2004г., съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, бл. ******** в ж.к. Надежда 3“ гр.

София, е избрало Техем Съврисис“ООД да извършва дялово разпределение на енергия в сградата. В списъка на етажните собственици срещу името на К. Н.

Я. е посочено че имот е изключен от ТР но не е положен подпис По делото са приети общи условия одобрени от ДКЕВР през 2016г. съгласно чл. 33 вр. с чл. 32 от които суми по месечните фактури следва да се заплащат в 45-дневен срок от изтичане на периода за който се отнасят, обезщетение за забава се дължи след изтичане на срока за плащане на изравнителната сметка.

Прието е удостоверение за наследници, издадено на 09.05.2022г. от СО район Надежда, препис –извлечение от акт за смърт , съгласно които К. Н. Я., ЕГН ********** е починала на 21.12.2016г. като е била разведена и е оставила за наследник по закон сина си Н. С. Г., адресът на когото е в бл. ********, ап.

89 ж.к надежда 3, гр. София.

Прието е писмо от СО, район Надежда, съгласно което няма данни К. Н.

Я. да е носила името К..

Прието е удостоверение за идентичност на имена, издадено от СО, район надежда, съгласно което имената К.Н.Я. и К. Н. Г. са имена на едно и също лице което е с ЕГН **********

Приета е лична регистрационна карта по ЕСГРАОН, съгласно който К. Н.

Я. с ЕГН ********** е била омъжена за С.В. Г. и тогава е носела фамилно име Г., брак е приключил с развод по дело от 1980г. Посочено е, че тя има син Н. с ЕГН **********, като тя живее в бл. ********, ап. 89 в ж.к. Надежда 3, гр.

София.

Приета е Заповед № А-0-08-1770/30.08.1978г. издадена от ИК на СГНС, съгласно която К. Н. Г. е била собственик на имот пл. № 864, кв. 37 ул.

„******** в ж. к. Надежда, който имот е отчужден за бл. 8 а,б,в и за обезщетение й е определен апартамент № ********, като е следвало да доплати 7455лв.

Прието е писмо от СО район Надежда, съгласно което идентични са административни адреси в ж.к. Надежда 3 както следва- бл. ********.

Прието е писмо от СО, район Надежда съгласно което ап. 89 в бл. ******** , ж.к. „Надежда“, гр. София не е продаван от СО, не разполага с документ за собствеността му.

Прието е писмо от СО , съгласно което в системата на СО, Дирекция 4

“Общински приходи“ не са открити данни чия собственост е имота, К. Я. и Н.

Г. не били декларирали да са негови собственици.

Приети са протоколи за отчет, изравнителни сметки, изготвени от Директ“ЕООД съгласно които на обявени дати за отчет през 2018г. и 2019, 2020г. не е осигурен достъп за отчет на уредите в ап. 89 , бл. ********, ж.к.

Надежда“, гр. София, за горещо битово водоснабдяване е начислена енергия по времеви фактор , в имота няма водомери, начисленията са само за горещо битово водоснабдяване.

С прието по делото заключение по съдебно-техничесК. експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото, проверки при ищеца и „Директ“ ЕООД е посочило, че в сградата има абонатна станция, която работи само за подгряване на вода за горещо битово водоснабдяване, в имота не е осигурен достъп за отчет на водомерите и само за такава енергия са начислявани суми, общият топломер е преминал през метрологични проверки и е бил технически изправен, дяловото разпределение на енергията било коректно. По фактури начисленията били 1099,24лв., но реалното потребление по изравнителни сметки било по-високо със сумата от 610,88лв.

С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебносчетоводната експертиза вещото лице след запознаване с доказателства по делото и проверки при ищеца е посочило, че няма данни за заплащане на процесните суми при ищеца.

Съгласно справка за постоянен и настоящ адрес на ответника за него регистриран такъв е в гр. София, бл. ********, ап. 89 ж.к. надежда от 01.01.1980г.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиК. (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за заплащане на стойност на 5 доставена топлинна енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за цена за дяловото й разпределение, отделно и обезщетение за забава на плащането му.

За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването и тази от 2020г., че е носител на вземане за цена на дяловото разпределение на енергията, като ответникът е изпаднали в забава за изпълнението му.

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.