Определение № 253 от 30.01.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3474/2024
- Вид
- Определение № 253
- Подписан
- 30.01.2025
- В сила
- 30.01.2025
- Състав
- Цветко Лазаров, Ралица Димитрова, Нина Стойчева
Цитирани разпоредби
- чл.118, 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.104, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.118, 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 253 гр. София, 30.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Цветко Лазаров
Членове:
Ралица Димитрова
Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20241000503474 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба на „ Випера Кемикал Индъстри“ ООД срещу определение № 19426/02.12.2024г. на СГС, ГО, 28 състав, постановено по гр.д. № 11781/24г., с което производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на СРС.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд неправилно е разрешил въпросът за броя на предявените искове. Поддържа, че задължението за компенсация на ответника произтича от неизпълнение на клаузата на един договор и спорното правоотношение е едно. Престацията на ответника е предвидена като единна и неделима според раздел I, т. 1.1 от предварителния договор. Счита, че неточното изпълнение в количествено отношение не обуславя множество искове за реално изпълнение за всяка неизпълнена част, а само един иск за осъждане на длъжника да престира в цялост. Жалбоподателят заявява, че поддържа, изложеното в исковата молба и молбата – уточнение.
Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното определение и върне делото за продължаване на процесуалните действия от СГС.
Съдът след като обсъди доводите на страните намира частната жалба за допустима като предявена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна чрез валидно упълномощен процесуален представител и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.
1
За да постанови обжалваното определение СГС е приел, че са предявени два иска и с оглед цената им са родово подсъдни на СРС. Затова е прекратил производството пред себе си и го е изпратил по подсъдност на СРС.
Обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
По правилността му.
За подсъдността на едни спор съдът следи служебно на основание чл.118, 1 от ГПК. Тя има значение за това кой съд е компетентен да реши делото и редът, по който това трябва да стане. Тя е връзката между упражненото право на иск и съда, който дължи произнасяне и има власт да постанови съдебен акт по съществото на спора. Родовата подсъдност е положителна процесуална предпоставка за съществуването и упражняването на правото на иск.
От значение за определяне на родовата подсъдност на спора е цената на иска. В жалбата се поставя въпросът за това какво по характер, от гледна точка на изпълнението от страна на ответника, е задължението- делимо или неделимо. Задължението е делимо, когато може да бъде изпълнено на части и е неделимо, когато това не е възможно. Неделимостта се определя от естеството на дължимата престация- за лични престации/напр., когато изпълнението е с оглед на личността на длъжника/
Неделими са задълженията за предметна престация или да не се прави нещо.
Неделимостта може да следва от намерението на договарящите – чл.128, ал.1 от ЗЗД. Задължението за прехвърляне на право на собственост е делимо.
Както по отношение на субектите, които го притежават, така и по отношение на имотите или идеални част от тях, които едно лице може да прехвърли.
Жалбоподателят поддържа неделимост на това задължение на ответника Е.
К. по волята на договарящите. Позовава се на т.1.1 от предварителния договор от 12.10.2011г. Там е предвидено задължение за всеки един от съсобствениците – възложители да прехвърлят правото на собственост върху изчерпателно посочени имоти. Всеки от тях притежава идеална част от тях и може да прехвърли само нея. В този смисъл собствениците притежават идеална част в равен обем във всеки един от описаните имоти. Те могат да ги прехвърлят по отделно за всеки един имот или общо за всичките. Не е необходимо и това да стане общо от всички в едни и същи момент.
2
Престацията им не е уговорена като неделима. Затова и обезщетението за неизпълнение не е общо вземане за ищеца и за двата имота. Ако само за единият от имотите ответникът не може да изпълни задължението да прехвърли идеалните си части, то обезщетението за неизпълнение ще бъде само по отношение на него. Т.е. ще има частично неизпълнение, което съответства и на възможността да се престира на части.
Поради изложеното въззивният съд приема, че предявените искове са два и по правилата на чл.104, т.4 от ГПК са родово подсъдни на СРС.
Обжалваното определение е правилно.
Частната жалба е неоснователна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 19426/02.12.2024г. на СГС, ГО, 28 състав, постановено по гр.д. № 11781/24г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3