Решение № 57 от 01.04.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. гр.Мадан, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20255430100721 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от А. Б. М., ЕГН **********, с адрес *, против: „Неткредит“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя И.Н.Х.-С., с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде признато за установено в отношенията между А. Б. М., ЕГН **********, с адрес * и „Неткредит" ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя И.Н.Х.-С., че Договор за потребителски кредит № * е недействителен поради нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК при сключването му.

В исковата молба се твърди, че на 09.04.2025 година ищцата сключила Договор за потребителски кредит № * с ответното дружество, по силата на който „Неткредит" ООД, ЕИК * в качеството си на кредитор й предоставил заем в размер на 300,00 (триста) лева. Съгласно чл. 10 от договора кредитополучателят се задължава да заплаща на кредитора като възнаграждение годишна лихва в размер на 48,22 % от главницата по кредита.

Годишният процент на разходите е в размер на 60,45% от заетата сума.

Кредитът следва да се издължи на 12 равни месечни погасителни вноски по 32,00 лева, като общата сума за връщане е в размер на 384,00 лева. В Общите условия приложими към договорите за потребителски кредит на „Неткредит" ООД - т.1.2 от Общите условия, раздел III - права и задължения на страните по договора за потребителски кредит, е вменено задължение за осигуряване на гаранция от страна на кредитополучателя: при сключване на Договора за потребителски кредит или преди предоставяне на заемната сума, Кредитополучателят може да представи на дружеството обезпечение по 1 кредита. Обезпечението може да се предостави както по желание на кредитополучателя, така и с оглед искане на Дружеството, в случай че последният изиска такова. Обезпечението може да бъде: а) банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България; б) гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на Република България; в) поръчител по смисъла на чл. 138 от Закона за задълженията и договорите. Така на същата дата между кредитополучателя и „Кредит Г арант БГ" ООД като гарант е сключен договор за предоставяне на гаранция, по силата на който гарантът се е съгласил да издаде гаранция в полза на „Неткредит" ООД за гарантиране изпълнението на паричните задължения по договор за потребителски кредит № *, а кредитополучателят като наредител по договора за гаранция дължи на гаранта възнаграждение за издаване на гаранцията в размер на 280,00 лева. Поради това в първите пет погасителни вноски по погасителния план е включена и сумата от 56,00 лева, в резултат на което първите пет погасителни вноски по договора са в размер на 88,00 лева всяка, а следващите седем месечни погасителни вноски - по 32,00 лева. Общият размер на задължението на кредитополучателя нараства до 664,00 лева.

В исковата молба се твърди, че в договора за кредит № * е посочен Годишен процент на разходите (ГПР), който не отговаря на действителния такъв, тъй като при изчисляването му не са взети предвид разходите на кредитополучателя за възнаграждение по договор за гаранция. Допуснато било нарушение на разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т.10 от ЗПК и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото уговореното възнаграждение от процесния договор за кредит за плащането на възнаграждение за издаване на гаранция, съставлява скрит добавък към възнаградителната лихва и като такова следва да бъде включено в годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК. Ищецът се позовава на Решение от 21.03.2024г. на СЕС по дело № C-714/22 Възразява, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът признава обстоятелството, че на * е сключен на договор за кредит №* между страните по делото, по силата на който на кредитополучателя е предоставен заем в размер на 300.00 лева; Сочи, че ответникът е включил единствено разход за възнаградителна лихва към размера на ГПР. Твърди, че потребителят не е бил длъжен да предостави обезпечение по кредита. Сочи, че годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. При изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: - които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой 2 или чрез кредит; за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя. Сочи, че по смисъла на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Твърди, че с чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от договора са удовлетворени изискванията по горепосочената разпоредба Условията за прилагане (чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК) на годишния лихвен процент по предходното изречение са както следва: лихвеният процент е фиксиран по смисъла на § 1, т.5 ЗПК за целия срок на договора. Твърди, че чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква ГПР да се изчисли към момента на сключване на договора за кредит, към който до знанието на кредитора не е било сведено, че потребителят ще обезпечи договора за кредит чрез предоставяне на гаранция, съответно нейния размер. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за кредит № *, по силата на който НЕТКРЕДИТ ООД предоставило на А. Б. М. сумата от 300 лева. Като доказателство по делото е прието заверено копие от процесния Договор за кредит № *, от който е видно, че по силата на сключения между страните договор ищцата А. Б. М. се задължила да върне предоставената сума в срок до 10.04.2026 г., ведно с годишна лихва в размер на 48,22% от главницата по кредита, при ГПР посочен в договора 60,45%. В договора е инкорпориран погасителен план, като е посочена и общо дължимата сума от потребителя в размер на 384 лева, от която 84 лева - лихва и 300 лева главница, платими на 12 бр. месечни вноски в размер на 32 лева всяка.

Съгласно т. 3.2.1 от Общите условия към договора при сключване на договора за потребителски кредит или преди предоставяне на заемната сума кредитополучателят може да предостави на дружеството обезпечение по кредита. Обезпечението може да се предостави както по желание на кредитополучателя, така и с оглед искане на дружеството, в случай че последният изисква такова. Обезпечението може да бъде: банкова гаранция, 3 издадена от банка, оперираща на територията на Република България; гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на Република България, поръчител по смисъла на чл. 138 от ЗЗД.

Размерът на гаранцията следва да е не по малък от общата сума, дължима от потребителя по договора и за срок не по-кратък от последната падежна дата.

Поръчителят следва да работи по безсрочен трудов договор, да получава минимум 1500 лева брутно ТВ, не трябва да има кредити с повече от 30 дни просрочие.

На *между А. Б. М. и Кредит Гарант БГ ООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция №*, по силата на който на Кредит Гарант БГ ООД се задължило да издаде гаранция на НЕТКРЕДИТ ООД за сумата в размер на 384 лева, с цел гарантиране на парично задължение по договор за потребителски кредит № *. За издаване на гаранцията А. Б. М. дължи на гаранта възнаграждение в общ размер на 280 лева, разсрочено на 5 равни месечни вноски, всяка в размер на 56 лева, платими ежемесечно на всяко 10 число от съответния месец за периода от 10.05.2025 г. до 10.09.2025 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Ответникът- кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор между страните по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. В исковата молба са релевирани основания за недействителност на процесния договор свързани с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита 4 изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР 60,45 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - сумата за възнаграждението по договора за гаранция по кредита, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.