Решение № 53 от 01.05.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. гр.Несебър, 01.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М.М.Б.Г. при участието на секретаря А.Д.Г. като разгледа докладваното от М.М.Б.Г. Административно наказателно дело № 20232150200742 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на К. И. Ц. с ЕГН**********, с адрес за кореспонденция: гр.С., бул.“Т.А.“ № ***, ет.****, подадена чрез пълномощника й – адв.Г. М. от АК-С., тел: ********** против Наказателно постановление № 23-0304001018 от07.09.2023г. на Началника на РУ Несебър при ОДМВР-Бургас, с което на основание чл.174, ал.3, предл.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателката Ц. са наложени административни наказания – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за административно нарушение по чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП.

Моли се съдът да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

В съдебно заседание, жалбоподателката Ц. се явява лично и с процесуалния си представител, и поддържа жалбата си. Ангажира гласни доказателства.

За РУ на МВР - гр.Несебър, в съдебно заседание представител не се явява.

Представят писмени и ангажират гласни доказателства.

1

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.

Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателката Ц. е санкционирана за това, че на 08.08.2023г., около 01.50 часа, на главен път I-9, около 206,600 км, на кръстовището за с.Тънково, общ.Несебър, в гр.Несебър, в посока гр.Бургас – гр.Варна, управлявала собствения си лек автомобил „Т.П.“ с рег.№ ********, като при извършената й проверка отказала да бъде тествана с техническо средство Дръгтест 5000 № ARJJ 0041 за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози. Издаден й бил талон за медицинско изследване № 131266, но същата отказала да даде кръв за химически анализ във ФСМП – гр.Несебър. За така установеното нарушение, на жалбоподателката Ц. бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното наказателно постановление. В акта за установяване на административно нарушение, същата лично е вписала, че не желае да даде кръв за анализ. При съставянето на акта, от жалбоподателката били иззети свидетелството й за управление на МПС и контролния талон, свидетелството за регистрация на автомобила - част втора, както и два броя регистрационни табели на същия. След съставянето на акта, препис от него бил надлежно връчен на жалбоподателката Ц. срещу подпис.

Недоволна от така издаденото наказателно постановление е останала жалбоподателката Ц., която сезирала съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред настоящата инстанция. В жалбата си същата отрича да е извършила вмененото й във вина административно нарушение.

Съдът в контекста на правомощията си по съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно съставения акт за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:

Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган. Съдът не установи наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление. По искане на пълномощника на жалбоподателката съдът изиска оригиналите на цялата административно-наказателно прапеска и след постъпването им по делото не констатира разминаване между тях и представените копия на същите.

2

Изложените в акта за установяване на административното нарушение фактически констатации съответстват на тези в издаденото въз основа на него наказателно постановление и се потвърждават от показанията на актосъставителя О. И.

– младши автоконтрольор при РУ на МВр-Несебър, присъствал при извършване на проверката. Същият установява пред съда, че на 07.08.2023г. бил нощна смяна автопатрул по КАТ, съвместно с колегата си С.П.. Около 01.15-01.20 часа на 08.08.2023г., получили сигнал за ПТП на главен път I-9, разклона за село Тънково. При пристигане на место, двамата водачи били тествани за употреба на алкохол. Поради превъзбуденото поведение на водачката на софийския автомобил /жалбоподателката Ц./, същата била поканена в РУ-Несебър, където да бъде тествана за употреба на наркотични вещества. След отвеждането й в сградата на РУ-Несебър, същата отказала, за което й бил съставен акт за установяване на административо нарушение. Водачът на другия автомобил с бургаска регистрация не бил тестван за употреба на наркотици.

Показанията на актосъставителя И. се потвърждават от показанията на водения от страна на жалбоподателката свидетел Й.И.. Същата установява пред съда, че е била заедно с К. Ц. в автомобила, на предна дясна седалка, когато е настъпило ПТП.

Двамата водачи решили да не подават сигнал в полицията, но през това време минал полицейски патрул, който извикал органите на КАТ. Свид.И. сочи, че на место двамата водачи били тествани за употреба на алкохол, като пробите им били отрицателни. След това и двамата били извикани в РУ-Несебър да подпишат документи. Свидетелката И. не отишла в полицейското управление, а останала на местопроизшествието в колата.

В обясненията си пред съда, жалбоподателката Ц. сочи, че след настъпването на ПТП и тестването на двамата водачи за употреба на алкохол, й обяснили, че трябва да отиде с контролните органи в РУ-Несебър, за да попълнят документи. При пристигане в полицейското управление, жалбоподателката Ц. чула полицай да казва на друг да свали номерата на автомобила й, като през цялото време я питали за кръвна проба. Тогава тя преценила, че не трябва да дава кръвна проба, тъй като техническото средство, с което била изпробвана за употреба на алкохол отчело „0“ промила. Същата твърди, че не разбрала, че е ставало въпрос за наркотични вещества. Заявява, че подписала дадените й документи без да ги чете, тъй като била много уплашена.

Жалбоподателката твърди, че другият участник бил виновен за ПТП, а в крайна сметка е пострадала тя. Сочи, че в нито един момент не й е било разяснено, че отива в районното управление, за да бъде тествана за употреба на наркотични вещества.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

По делото не се спори, че на 08.08.2023г., жалбоподателката Ц. е станала участник в ПТП на главен път I-9, на кръстовището за село Тънково, общ.Несебър.

Видно от изискания и приет като доказателство по делото протокол за ПТП от 08.08.2023г. /л.48/, произшествието е настъпило след 01.00 часа, по вина на водача на 3 лек автомобил Опел с рег.№ ****** който при излизане от разклона за село Тънково, общ.Несебър, не спазил пътен знак Б-2, отнел предимството на движещия се по главния път лек автомобил Т.П. с рег.№ ******** /управляван от жалбоподателката Ц./, в резултат на което допуснал ПТП с материални щети. Видно от протокола за ПТП, водачът на лек автомобил Тойота отказала да бъде изпробвана за наркотични вещества.

Съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на жалбоподателката за недоказаност на изложената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка. Действително е налице разминаване между показанията на акт.И. и обясненията на жалбоподателката Ц. относно обстоятелството – била ли е поканена същата в сградата на РУ-Несебър да бъде тествана за употреба на наркотични вещества или само за да бъдат изготвени документи. В тази връзка, съдът не кредитира показанията на свидетелката И., тъй като същата е останала на местопроизшествието в автомобила, не е придружила жалбоподателката в районното управление, съответно не е била свидетел на случилото се там. Обясненията на жалбоподателката в тази връзка, съдът намира за нейна защитна теза, тъй като не се подкрепят от нито едно от събраните по делото доказателства. Нещо повече, същите са дадени пред съда в последващо съдебно заседание, след като вече жалбоподателката е била запозната с показанията на актосъставителя И.. Самата жалбоподателка заявява пред съда, че преди да й бъдат свалени номерата на автомобила й, през цялото време я питали за кръвна проба. Ето защо, съдът приема за достоверни показанията на актосъставителят И., че жалбоподателката Ц. е била поканена в сградата на РУ на МВР-Несебър, за да бъде тествана за употреба на наркотични вещества, поради повъзбуденото й състояние по време на проверката и нейните зеници, както сочи акт.И. пред съда.

Ирелевантно по настоящото дело е, по чия вина е било допуснато ПТП, тестван ли е бил за употреба на наркотични вещества другият участник в него, ако не е бил тестван за това по каква причина не е било направено това от контролните органи, както и защо е пристигнал автопатрул на КАТ без да е искано негово съдействие.

Неоснователно е и възражението на пълномощника на жалбоподателя, че документите не са били изготвени на местопроизшествието, а в районното управление. Това е станало, тъй като проверката е продължила в сградата на РУ-Несебър, където е жалбоподателката е била поканена да бъде тествана за употреба на наркотични вещества.

Съдът намира за несъстоятелни твърденията на процесуалния представител на жалбоподателката, че актосъставителят бил подразнен от поведението на Ц., поради което й съставил акт за установяване на административно нарушение. В нито един момент при изслушването на показанията на актосъставителя И., не се установи същият да е бил повлиян от поведението на жалбоподателката, така че да е действал 4 тенденциозно в неин ущърб при изпълнение на служебните си задължения.

Неоснователни останаха и възраженията на пълномощника на жалбоподателката, че на процесната дата – 08.08.2023г., в 01.50 часа актосъставителят И. не е бил на работа. Това се опровергава от изисканата и приета, като доказателство по делото извадка от ежедневна ведомост на личния състав на пътна полиция при РУНесебър /л.46-47 вкл./. От същата безспорно се установява, че актосъставителят О. И. и колегата му С.П. /свидетел по акта/ са били на работа нощна смяна до 07.20 часа на 08.08.2023г., която нощна смяна е започнала в 19.00 часа на 07.08.2023г.

Неоснователни са и възраженията на пълномощника на жалбоподателката, че била извършена предварителна проба на жалбоподателката с Дрът тест 5000, което заблуждаващо било отразено в талона за изследване /л.8/, а по-надолу, че същата отказва проверка с техническо средство. При внимателния прочит на издадения на жалбоподателката талон за изследване и по-контретно – ситния шрифт на италик под текста „извършената предварителна проба“, се установява, че съставителят И. правилно е отразил съгласно указанията в бланката вида и модела на техническото средство и неговия фабричен номер, а по-надолу, отново в изпълнение указанията в ситния шрифт е отразил, че лицето отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство /т.1 от ситния текст.

На последно място, но не по важност, съдът установи, че действително в съставения на жалбоподателката акт за установяване на административно нарушение от 08.08.2023г., не е посочен часа на извършване на нарушението. Дори обаче този пропуск да се приеме за нарушение, то не е съществено, с което да бъде нарушено правото на защита на жалбоподателката. Разпоредбата на чл.42, ал.1 от ЗАНН изброява изчерпателно задължителните реквизити, които следва да съдържа акта за установяване на нарушението. Съгласно т.3 от същата разпоредба, АУАН трябва да съдържа дата и място на извършване на нарушението, което в случая е спазено. Никъде не се сочи, че часа на извършване на нарушението е задължителен реквизит. Нещо повече от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява момента на настъпване на ПТП и последвалата след това проверка на участниците в него. Безспорно се установява и от показанията на водената от жалбоподателката свидетелка И., че преди да настъпи ПТП, лекия автомобил Т.П. е бил управляван от жалбоподателката Ц.. Именно във връзка с настъпването на ПТП, същата е била поканена в сградата на РУ на МВР-Несебър да бъде тествана за употреба на наркотични вещества.