Решение № 7823 от 22.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7823 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Т.а като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100506589 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от А. П. Т. срещу решение № 2408/13.02.2025г., постановено по гр. д. № 5459/2024г. на СРС, 164 с-в.

С обжалваното решение СРС е признал за установено на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС във вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС във вр. с чл. 38 ЗУЕС и чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 50 ЗУЕС във вр.с чл. 38 ЗУЕС и чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. П. Т., ЕГН ********** от гр. ****, дължи на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ с адрес в гр. **** представлявана от Ц. Т.а- Председател на УС, сумата от общо 442,78 лева, от която сума главница за неплатени такси към ЕС за управление на общите части на сградата /144,00 лв./, за поддържане на общите части на сградата /60,00 лв./, за Фонд „Ремонт и обновяване“ /170,16 лв./, за покриване недостиг в касата на ЕС /22,90 лв./, начислени за периода 01.08.2021 г. до 31.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда /24.07.2023 г./ до окончателното изплащане на вземането, а сумата от 45,72 лв., представлява обезщетение за забава върху главницата от общо 397,06 лв., дължимо за периода на забава от 01.09.2021 г. до 17.07.2023 г., за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 29.09.2023 г. по ч.гр.д. № 41287/2023 г. по описа на СРС, 164-ти състав.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага доводи, че СРС е постановил решение по нередовна искова молба, тъй като към същата не са били представени никакви доказателства.

Заповедното производство е било приложено едва след обявяване на доклада на 1 окончателен. Твърди, че кредиторът е бил в забава, тъй като не е приел плащанията, извършени с „Български пощи“ ЕАД. Моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т.

1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. По наведените в жалбата оплаквания, съдът намира следното.

СРС и бил сезиран с иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС.

По така предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е собственик на самостоятелен обект, който се намира в режим на етажна собственост; че с влезли в сила решения на общото събрание в етажната собственост са определени претендираните такси, дължими от етажните собственици, както и размера на претенцията си и, че е настъпила изискуемостта на вземането. При доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането.

От приетите по делото доказателства: протокол от проведено общо събрание на етажна собственост от 22.06.2021 г. и приложенията към него, а именно присъствен лист, покана към етажните собственици, приложение №3 за неплатените до м.май 2021 г. вноски и ремонти, разпределение на вноски за преодоляване недостига в касата на ЕС, приложение № 5, представляващо нови предложения за нова Методика за изчисляване на дължимите месечни вноски от етажните собственици, включваща три варианта; Приложение № 6, показващо размера на новата месечна такса от м.07.2021 г., съгласно приетия от ОС на ЕС, втори вариант, се установяват твърдените от ищеца, сега въззиваем, факти във връзка с определяне размера на дължимите суми по отделните пера към ЕС и начина на определянето им.

2

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения. Не се констатира нередовност на подадената искова молба. Същата отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК. Дали и какви доказателства ще приложат страните към исковата молба не е условие за редовност на същата. Основание за даване указания на страната би била хипотеза на описано, но неприложено към исковата молба доказателство. В случая всички доказателства, от които ищецът е заявил, че ще се ползва, са приложени в заповедното производство, към подаденото заявление по чл. 410 ГПК. С проекто – доклада от 17.06.2024г. СРС изрично е постановил определение, с което е приложил заповедното производство – ч. гр. д. № 41287/2023г. Така представените там доказателства, стават част от доказателствения материал по делото. Нещо повече, във връзка с възражението на жалбоподателя, че протоколът на общото събрание на ЕС от 22.06. не е приложен в исковото производство, в първото по делото заседание процесуалният представител на етажната собственост е представил отново протокола, въпреки че е бил приложен в заповедното дело, а ответникът, чрез своя представител е заявил, че е запознат с всичко.

На следващо място, в първото по делото заседание страните могат да сочат и представят доказателства във връзка с разпределената доказателствената тежест, без тези искания да са преклудирани. По делото е проведено едно съдебно заседание, на което проекто – докладът, в който изрично е вписано, че се прилага частното гражданско дело, е приет за окончателен. Постановено е и изрично определение за приемане на писмените доказателства, представени в заповедното производство. Ето защо, не са налице твърдените във въззивната жалба процесуални нарушения.

Неоснователни са доводите, че длъжникът следва да се освободи от отговорност, поради отказ на кредитора да приеме изпълнението.

Видно от договора за административни услуги и счетоводно обслужване от 01.07.2021 г., сключен между ЕС, находяща се на адрес гр. ****, представлявана от Ц.

Т.а- председател на УС като възложител и „Триумф Консулт 2000“ ЕООД, като изпълнител, се установява, че изпълнителят приема срещу парично възнаграждение и по възлагане от възложителя да извършва административни и счетоводни услуги от името и за сметка на последния, включително събиране на месечните такси към ЕС. В чл. 1, т. 2 от договора са посочени уговорените начини на плащане от етажните собственици, ползватели на имоти в ЕС: лично от живущите и наемателите на общите помещения във входа (посредством посещение в ЕС на предварително обявена дата/дати, по банков път, на каса на ИзиПей или Ипей или в офиса на Изпълнителя.

Следователно, превод чрез „Български пощи“ ЕАД не е предвиден, като начин на плащане.

Действително, от представените пощенски записи и писмо от „Български пощи“ ЕАД от 27.06.2024 г. се установява, че за периода от 19.05.2022 г. до 16.06.2024 г. в 3 базата данни на „БП“ ЕАД са открити 9 бр. пощенски парични преводи с подател А. Т. и получател „Триумф Консулт 2000“ ЕООД, като същите са върнати на подателя на основание „непоискани в законния срок от получателя“. Ето защо, не се установява да е налице плащане.

На първо място, следва да се отбележи, че разписки за паричните преводи са за суми, различни от дължимите от етажния собственик, съгласно решението на ОС на ЕС. Ето защо, правилни са изводите на СРС, че доколкото сумите не кореспондират с приетите от ОС на ЕС, съгласно нормата на чл. 66 от ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части или да приеме нещо различно от дължимото.

Разпоредбата на чл. 95 ЗЗД дефинира случаите, в които кредиторът изпада в забава — когато не оказва необходимото съдействие и когато неоправдано не приема престацията. За да е налице първата хипотеза, то следва изпълнението на длъжника да е поставено в зависимост от определено действие на кредитора, без осъществяването на което е невъзможно да бъде изпълнено, а втората хипотеза предполага предлагане на изпълнение от страна на длъжника и неоснователното му неприемане от кредитора.

За да изпадне в забава трябва до такава степен да е нарушил общия принцип на оказване на съдействие, че изпълнението на длъжника да стане невъзможно. Тогава, когато дължимата престация е парична, кредиторът изпада в забава, когато е отказал получаването й, но за да се освободи длъжникът от задължението си, след като счита, че кредиторът е изпаднал в забава, задължително следва да осъществи изпълнение на паричната престация. В чл. 97, ал. 1, изр. 2 ЗЗД се предвижда, че пари могат да се оставят в банка по местоизпълнението и без разрешението на съда. Длъжникът е могъл да внесе дължимите суми в банка. Следователно, след като е избрал да изпълни по начин, различен от уговореното, паричното задължение като носимо, обуславя определено поведение на длъжника, което го освобождава от него, а именно внасянето на парите в банка по местоизпълнението, с оглед възможността за депозиране на пари в полза на лице, различно от вносителя и уведомяване на кредитора за това. Само тогава, при липса на изпълнение от насрещната страна е налице възможност за прилагане на чл. 96 ЗЗД. В този смисъл Решение № 197 София, 18.02.2014г. т.дело №666/2012 година, ВКС; Решение №795 от 30.09.1999г. по гр.д.

499/1999г. на Върховен касационен съд, II г.о. Решение № 28 София, 14.03.2009г. т.дело № 497/2008г., ВКС и др.

Нещо повече, дори да се приеме, че е било налице забава на кредитора, то длъжникът не е освободен от заплащане на главното задължение. Същият не е платил и в дадения му от съда срок с връчване на заповедта по чл. 410 ГПК, в която изрично е посочена банкова сметка.

Други оплаквания във въззивната жалба липсват, поради което съдът е ограничен до посоченото в нея.

4

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по същество на спора, обжалваното решение следва да се потвърди.

По разноските за въззивната инстанция:

С оглед изхода на спора, право на разноски има въззиваемият. На основание чл.

273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на етажната собственост следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за сумата от 200 лв., до който размер въззивният съд намира, че следва да бъде намалено същото, предвид направеното от насрещната страна възражение за прекомерност, фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 2408/13.02.2025г., постановено по гр. д. № 5459/2024г. на СРС, 164 с-в.

ОСЪЖДА А. П. Т., ЕГН ********** да заплати на ЕТАЖНАТА

СОБСТВЕНОСТ с адрес в гр. ****, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 200 лв., представляваща направените във въззивното производство разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.