Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 110 от 12.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 14388/2025
Вид
Решение № 110
Подписан
12.01.2026
В сила
11.03.2026
Състав
ГЮЛЯЙ ШЕМСИДИНОВА КОКОЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.13, б."б" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20251110214388 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. Г. И., чрез адв. Н. И. И.-САК против издадено срещу жалбоподателя Наказателно постановление /НП/ №376306/17.07.2020 г. от зам.кмета на Столична община, с което за нарушение на чл.18, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във вр. с чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО и на осн. чл.53 и чл.13, б.“б“ от ЗАНН и чл.48 от същата наредба му е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева.

Жалбата е подадена директно до Софийски районен съд по пощата с дата на пощенско клеймо 24.09.2025 г., след което е изпратена на АНО за свързване с административнонаказателната преписка. След постъпване на преписката е образувано настоящето дело, като въз основа на материалите по него, относими към преценката за допустимост на жалбата, с разпореждането си за насрочване на делото съдиятадокладчик по същото е направил констатация, че от АНО не са представени доказателства, от които да се установява, че обжалваното НП е влязло в сила преди датата на подаване на жалбата срещу него. Подробни съображения за това са изложени в разпореждане рег. №12973/17.10.2025 г. постановено по делото. С оглед на това и доколкото от страна на АНО не са представени доказателства за надлежно връчване на обжалваното НП, както и за законосъобразно приложение на разпоредбата на чл.58, ал.2 ЗАНН, жалбата е допустима за разглеждане.

1

Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните съображения:

След като се запозна с материалите по делото, съдът констатира, че към момента на постановяване на настоящия съдебен акт са налице основанията и предпоставките, изключващи административнонаказателното преследване по отношение на жалбоподателя поради изтекла абсолютна погасителна давност, за което съдът следи служебно във всеки един момент от производството, включително и към момента на постановяване на крайния си съдебен акт по делото.

С процесното НП на жалбоподателя Б. Г. И. е наложено административно наказание за нарушение, което се твърди, че е извършено на 16.06.2020 г.

Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Тъй като в ЗАНН липсват изрични разпоредби, в административно-наказателното производство следва да намери субсидиарно приложение и уреденият в НК материалноправен институт на давността – Глава „Девета” и в частност разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, съгласно която административно-наказателното преследване се изключва по давност (независимо от спирането или прекъсването) след изтичане на повече от четири години и половина, считано от датата на извършване на нарушението (относно института на приложение на давността в административно-наказателното произвoдство вж. ТР № 44/29.12.1983 г. по н. д. № 29/1982 г., ОСНК на ВС).

Ето защо, в настоящият случай, предвид факта, че административното нарушение се претендира да е извършено на 16.06.2020 г., то е изтекъл предвиденият в закона давностен срок от четири години и шест месеца. С неговото изтичане се изключва административно-наказателното преследване, което включва правомощието на държавата да възбуди и води административно-наказателен процес срещу дееца и да му наложи административно наказание, което право в настоящия случай е погасено на 16.12.2024 г., с изтичането на срок равен на четири години и шест месеца, считано от датата на извършване на нарушението, посочена в обжалваното НП.

По изложените съображения, съдът намира, че административно наказателното производство следва да бъде прекратено, а наказателното постановление отменено, поради изтичане на абсолютната погасителна давност за нарушението, за което е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя, без да се излага фактология, без да се обсъждат събраните по делото доказателства и без да се обсъждат процесуалните и материално-правните предпоставки за неговото издаване.

Тук е мястото да се посочи, че районният съд е обвързан от съществените елементи на фактическите и правни рамки на административно-наказателното обвинение, поради което когато констатира, че давността за административно2 наказателно преследване според фактическите твърдения на наказващия орган е изтекла, не дължи проверка на останалите предпоставки за издаване на обжалвания акт. Това разбиране не влиза в колизия с чл. 220 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, нито със задължението на съда да мотивира съдебния си акт, тъй като първоинстанционният съд е установил факт, който е пречка за понататъшното развитие на административно-наказателното производство и е основание за отмяна на обжалваното НП и за прекратяване на производството.

При този изход на делото, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на направени от него разноски в хода на производството за адвокатски хонорар.

Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН: „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“ Съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган, чийто акт е отменен.

По делото жалбоподателят е представляван от упълномощен адвокат, който е изготвил и депозирал жалба, както и осъществил процесуално представителство на жалбоподателя в едно съдебно заседание. Представено е доказателство /договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че договорената сума е заплатена от клиента на адвоката при подписване на договора/ за договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 600.00 лева, който се претендира. От процесуалния представител на насрещната страна не е направено възражение за прекомерност. С оглед на това липсва основание за намаляване и направените разноски от жалбоподателя и същите следва да се присъдят в пълен размер, като равностойност в евро, съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.3, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл.11 от ЗАНН, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК и чл.63д, ал.1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №376306/17.07.2020 г., издадено от зам.кмета на Столична община, с което за нарушение на чл.18, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във 3 вр. с чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО и на осн. чл.53 и чл.13, б.“б“ от ЗАНН и чл.48 от същата наредба, на Б. Г. И., с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева.

ПРЕКРАТЯВА административно наказателното производство по НАХД №14388/2025г. по описа на СРС, НО, 129-ти състав.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на Б. Г. И., с ЕГН: ********** сумата в размер на 306,78 (триста и шест евро и 78 евроцента) евро – равностойността на 600.00 (шестстотин) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.София, в 14дневен срок, считано от датата на връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4