Акт № 585 от 18.02.2013, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Определение № 75

Номер

75

Година

7.2.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

02.07

Година

2011

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Елза Йовкова дело номер

20114100500033 по описа за

2011 година

3 за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.278 от ГПК, във вр. с чл.279 от ГПК, във вр. с чл.418, ал.4 от ГПК по заявление с искане по чл.418, ал.1 от ГПК, основано на чл.417, ал.1, т.9, предложение първо ГПК.

С Разпореждане №11005 от 08.11.2010 година, постановено по Ч.ГР.Д.№4795 по описа за 2010 година на Великотърновски районен съд, е оставено без уважение заявлението, с което на основание чл.417, ал.1, т.9, предложение първо от ГПК заявителят иска да бъде издадена на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Постъпила е частна жалба от заявителя против разпореждането. Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното разпореждане и да бъдат издадени в нейна полза заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Излага доводи и съображения.

Не е постъпил отговор в срока по чл. 276, ал.1 от ГПК.

Съдът като взе предвид оплакванията в частната жалба, доводите и съображенията, изложени в нея, и като разгледа и прецени приложените по делото доказателства, намира частната жалба за процесуално допустима и неоснователна.

По отношение на процесуалната допустимост на частната жалба.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт и във визирания в чл.275, ал.1 от ГПК срок.

По основателността на частната жалба.

Преценявайки обжалваното разпореждане по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК във вр. с ал.4 на чл.278 от ГПК, във вр. с чл.279 от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, във вр. с ал.4 на чл.278 от ГПК, във вр с чл.279 от ГПК, въззивният съд констатира, че разпореждането е валидно и допустимо.

Относно валидността на разпореждането.

Разпореждането е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта на разпореждането.

Разпореждането отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: Налице е правото на искане по реда на чл.418, ал.1 от ГПК и същото е надлежно упражнено.

Преценявайки обжалваното разпореждане по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК във вр. с ал.4 на чл.278 от ГПК, във вр. с чл.279 от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК във вр. с ал.4 на чл.278 от ГПК, във вр. с чл.279 от ГПК, въззивният съд счита разпореждането за правилно /законосъобразно/. Искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е неоснователно. Съображенията за този извод са следните:

Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417 от ГПК се издава само при наÙичието на всички кумулативно изискуеми се предпоставки, а именно:

Заявлението да е редовно по смисъла на чл.410, ал.2 от ГПК;

Представеният документът да е един от изчерпателно изброените в чл.417, ал.1 от ГПК документи;

Представеният документът да е редовен от външна страна;

Представеният документът да удостоверява годно за принудително изпълнение притезание в полза на заявителя срещу лицето, против което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист;

Въз основа на представения документ да не е издавана заповед за изпълнение и изпълнителен лист;

Достатъчно е да не е налице една от кумулативно изискуемите се предпоставки, посочени по-горе, за да бъде отказано да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

В настоящия казус заявителят претендира издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417, ал.1, т.9, предложение първо от ГПК въз основа на ЗАПИС на ЗАПОВЕД против издателя й.

Не са налице всички посочени по-горе предпоставки за да бъде уважено направеното искане. Подаденото заявление отговаря на всички изисквания, визирани в чл.127, ал.1 и ал.3 от ГПК и чл.128, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Представеният „Запис на заповед” е визиран в чл.417, ал.1, т.9, предложение първо от ГПК документ. Процесната ценна книга съдържа всички изискуеми реквизити с оглед действителността, визирани в чл.535 от ТЗ, във вр. с чл.536 от ТЗ, във вр. с чл.486, ал.1 от ТЗ, НО не е редовна В.Ч.ГР.Д.№33/2011 г. ВТОС от външна страна по смисъла на чл.418, ал.2 от ГПК. За последния извод съдът е мотивиран от следното:

Под трите имена на лицето, в чиято полза е издадена ценната книга, върху книжния носител е положен бял коректор, а трите имена, написани върху белия колектор, видимо са с по тъмен цвят химикал.

Посочените факти са от категорията „външни недостатъци”, визирани с разпоредбата на чл.178, ал.2 от ГПК, накърняват доказателствената сила на ценната книга и мотивират настоящия състав да направи извод, че представената ценна книга „не е редовна от външна страна” по смисъла на чл.418, ал.2 от ГПК. При наличието на посочените факти съдът не може да приеме, че процесната ценна книга удостоверява подлежащо на изпълнение притезание в полза на заявителя, чиито имена са написани с друг цвят химикал върху нанесен коректор. Не са налице всички кумулативно изискуемите предпоставки за да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

По изложените съображения жалбата е неоснователна. Обжалваното разпореждане е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2, предложение първо от ГПК настоящото определение подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките, визирани с препращащата разпоредба на ал.3 на чл.274 от ГПК.

Водим от горното и по реда на чл.278 от ГПК, във вр. с чл.279 от ГПК, във вр. с чл.418, ал.2 от ГПК Великотърновският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЧАСТНАТА ЖАЛБА, подадена против РАЗПОРЕЖДАНЕ №11005 от 08.11.2010 година, постановено по Ч.ГР.Д.№4795 по описа за 2010 година на Великотърновски районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ №11005 от 08.11.2010 година, постановено по Ч.ГР.Д.№4795 по описа за 2010 година на Великотърновски районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на основание т.2, ал.3 на чл.274 от ГПК при наличие на предпоставките, визирани с препращащата разпоредба на ал.3 на чл.274 от ГПК, подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1._____________

2._____________

Определение

2

A53F7CFBAC429FB5C225783000557938