Решение № 126 от 21.02.2014, Окръжен съд - Перник

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 126 гр. Перник, 21.02.2014 г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в публично заседание на 21.01.2014 г. в състав:

СЪДИЯ:

БИСЕРКА МИЛУШЕВА при секретаря Мария Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 252 по описа на Пернишкия окръжен съд за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С.Г.Н. ***, ЕГН **********, чрез пълномощника си- адвокат К.Д.А., с посочен съдебен адрес:***, е предявила обективно съединени искове срещу “Б.-**” АД, със седалище и адрес на управление: ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя си Р.В.В., както и срещу И. М. П., с ЕГН **********, М.М.К., ЕГН **********, С.М.П., ЕГН **********- и тримата с адрес: ***, както следва:

Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, с който ищцата иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да изпълнят задължението си по сключения между страните договор за учредяване право на строеж, обективиран в Нотариален акт за учредяване право на строеж върху чужда земя срещу задължение за построяване на жилищна сграда, № **, том **, рег.№ *** от 18.08.2006 година на К.Т.М.- вписан в регистъра на Нотариалната камара, под № ** и с район на действие Районен съд Р., а именно: да въведат сградата в експлоатация и да й я предадат с Разрешение за ползване.

Предявен е и иск за сумата от 26 076 Е, с левова равностойност 51 000 лв., за дължимата се неустойка по чл.16 от сключения между страните договор за забава на изпълнение на задължението от страна на ответниците, с правно основание чл. 92 от ЗЗД, представляващ частичен иск от целия дължим размер от 141 200 евро- с левова равностойност 276 163,19 лв., на договорната неустойка;

Предявен е и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за изплащане на законната лихва върху исковата сума от 51000 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното и изплащане.

Ответниците И. М. П., С.М.П. и М.М.К.- наследници на М. С. П., починал преди предявяване на иска, в законовия срок са предявили писмени отговори на исковата молба, в които са изразили становище, че не са съгласни да продължат изпълнението на сключения между ищцата и техния наследодател договор и не дължат претендираната неустойка. Изразили са алтернативно становище, че ако съдът приеме, че дължат неустойка във връзка с неизпълнението на сключения договор, то същата е прекомерно завишена в сравнение с претендираните вреди. Молят исковите срещу тях да бъдат отхвърлени като неоснователни и недопустими.

Ответното дружество ”Б.-**” АД, представлявано от Управителя Р.В., е изразил становище, че искът е формално допустим, но изцяло неоснователен, поради което моли да бъдат отхвърлени исковите претенции, като е направил възражение и за наличието на тригодишна погасителна давност.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

От представеният по делото Нотариален акт за учредяване право на строеж върху чужда земя срещу задължението за построяване на жилищна сграда № **, том **, рег.№ ***, дело № 2006 на Нотариус К. М., с рег.№ ** и район на действие-Районен съд Р. се установява, че на 18.08.2006 г. между ищцата С.

Г. Н.- от една страна и от друга страна- Р.В.В., в качеството му на изпълнителен директор на “Б.-**”АД и М. С. П.

***, е сключен следния договор: С.Г.Н., в качеството си на собственик на ПИ с пл.№ ***, с площ от 1 173 кв.м., находящ се в землището на гр.Б., в местността”А.”, съгласно ПУП, одобрен със Заповед № 01-347 на кмета на община Б., по скица с изх.№1079/26.07.2006 г., издадена от техническа служба при Община гр.Б., при граници по документ за собственост: скала на общ.Б., нива на н-ци на П.И.П., нива на н-ци на Н. Г. *** и по скица: път, имот № **, имот № ** и имот № ** като УЧРЕДЯВА по равно в полза на “Б.-**” АД, чрез представляващия го Изпълнителен директор Р.В. И НА М. С. П., ПРАВОТО НА СТРОЕЖ върху описания по-горе поземлен имот за построяване на ЧЕТИРИЕТАЖНА МОНОЛИТНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, с подземен гараж и тавански помещения, със застроена площ от 354,80 кв.м. и РЗП от 2 776,28 кв.м., съгласно одобрен на 27.07.2006 г. от Главния архитект на Община Б. архитектурен проект, като Приемателите стават собственици на всички обекти в сградата, с изключение на обектите, описани в нотариалния акт в точки 1.1 до 1.21 вкл., за които С.Г.Н. си запазва съответното право на стоеж и става собственик след построяването им.

В т.4 от сключения договор, приемателите “Б.-**”АД, чрез представляващият дружеството Изпълнителен директор Р.В.В. и М. С. П., солидарно са се задължили да построят сградата до 31.12.2008 г., което обстоятелство се удостоверява с акт обр.15 за сградата и не по-късно от 11.03.2009 г. да въведат сградата в експлоатация и в същия срок да предадат на С.Н.

Разрешение за ползване на сградата на описаните в т.1.1 до 1.21 вкл.обекти.

Страните не оспорват обстоятелството на сключения договор и поетите от страна на Приемателите задължения, както и обстоятелството, че в определения срок не са изпълнили задължението да въведат сградата в експлоатация и я предадат на ищцата с Разрешение за ползването и.

В т.11 на посочения по-горе нотариален акт, С.Н. се е задължила да прехвърли по нотариален ред на Приемателите 915/1173 ид.ч. от правото на собственост върху описания в нотариалния акт недвижим имот, не по-късно от 20 дни след датата, когато е констатирано с протокол по чл.159,ал.1 от ЗУТ, че сградата е изградена в груб строеж. В изпълнение на поетото задължение с Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит на основание покупко-продажба № **,том *, рег.№ ****, дело №1748/2007 г.на Нотариус Кл Мл,рег.№ ** на НК и с район на действие районен съд Разлог ищцата е изпълнила задължението си преди определения срок като е прехвърлила на приемателите на правото на строеж 915/1173 ид.ч. от правото на собственост на поземления имот.

С допълнителна молба от

30.07.2013 година ищцата, чрез пълномощника си –адвокат К.А., е представила удостоверение за наследници на М. С.П. изх.№ 9400-4027/18.07.2013 г. на Столична община, район “К. с.”. От същото се установява, че М.С. П. е починал на *** като е оставил за наследници ответниците по делото: И. М. П., М.М.К. и С.М.П..

По делото са представени Разрешение за строеж №

257/23.08.2006 г. от Гл.архитект на Община Б. и Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж, от които се установява, че на 21.09.2006 г. е започнато строителството на обекта.

От представеното по делото Удостоверение изх.№ 33-00-7201/1/ от 12.02.2008 г. на Община Б. се установява, че към датата на издаване на удостоверението, обектът е бил изграден до етап ”груб строеж”.

Видно от Удостоверение изх.№ 94-02-4992-/1/ от 16.012.2013 г. на Община Б. се установява, че към моментът на издаването на същото обектът вече е бил напълно завършен като е измазан отвън и отвътре.

От заключението по извършената Съдебно-техническа експертиза на вещото лице А.Ц., което съдът възприема като компетентно дадено се установява, че последен издаден протокол е Образец 14- Акт за приемане на конструкцията от 05.11.2007 година. При направения оглед вещото лице е установило, че понастоящем сградата е изградена в груб строеж, направен е покрива, външните фасади- които не са напълно довършени, поставена е дограма, а вътре в сградата, при направения оглед през прозорците, поради неосигурен достъп, се виждат направени мазилки, положени кабели, шпакловки, без да са довършени подовете и други довършителни работи.

Посочено е, че сградата не е захранена с постоянен ток, вода и канализация, както и че липсва вертикална планировка около сградата.

По делото е извършена и съдебно-икономическа експертиза, извършена от вещото лице С.Д., от заключението на която- възприето от съда като компетентно дадено, се установява, че дължимата се на основание чл.16 от Договора неустойка за периода от 12.03.2009 г. до 22.01.2013 г. е в размер на 141 200 евро или в левова равностойност същото е в размер на 276 163, 20 лв.

Дължимата се неустойка за периода от 02.04.2010 г. до

02.04.2013 година е в размер на 109 600 евро, равняващи се в левова равностойност на 214 358,98 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От представените по делото писмени доказателства и изразените от страните становища по предявения иск безспорно се установява, че между ищцата, ответника ”Б.-**”АД и М.С. П.- наследодател на останалите ответници, е възникнало облигационно отношение по сключен между тях договор за строителство, който по правната си характеристика се доближава до договора за изработка - чл. 258 и сл. от ЗЗД. Същественото в случая е, че вместо възнаграждение за извършените строителни работи, ищцата е учредила в полза на изпълнителите право на строеж върху посочените в договора обекти и по този начин те са станали собственици на определени недвижими имоти. Предявените с исковата молба обективно съединени искове касаят изпълнението на този договор от страна на изпълнителите.

Във връзка с твърдяното от ищцата неизпълнение на договора, са предявени в условията на обективно съединяване три иска: първият с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вторият с правно основание чл.92