Определение № 903 от 02.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 903 гр. Пловдив, 02.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500516 по описа за 2026 година

Подадено е възражение от К. С. К., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. С. М. против Заповед № 199/23.02.2024 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 359 по описа за 2024 г. на Районен съд Асеновград, I гр. с. Длъжникът твърди, че не е бил надлежно уведомен за издаването на същата, респективно не е имал възможност да я оспори. Във възражението длъжникът сочи, че е узнал за издадената заповед за изпълнение едва след като на 05.12.2025 год. e изпратено запорно съобщение до неговия работодател „КЦМ“ АД по изпълнително дело № 972/2024 год. по описа на ЧСИ Б. А.. Счита възражението по чл.

423 от ГПК за подадено в срок и моли да бъде прието по реда на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК като делото се върне на Районния съд за разглеждане по реда на чл. 423, ал. 4 ГПК.

Заедно с възражението по чл. 423 ГПК е подадена и частна жалба срещу Разпореждане от 23.02.2024 г. за допускане на незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 359 от 2024г. по описа на Районен съд Асеновград. С жалбата се навеждат доводи за неправилност на постановения съдебен акт по съображения, подробно изложени в същата. Твърди се, че в конкретния случай документът по чл. 417 ал. 1, т. 10 от ГПК обезпечава сключен между страните договор за потребителски кредит, в който са предвидени такси и разпоредби, които са недействителни като неравноправни клаузи по чл. 143 ЗЗП и същите не са включени при изчисляване на ГПР, което води до недействителност на договора по чл. 22 от ЗПК и недължимост на вземането по запис на заповед. Иска се отмяна на разпореждането за допускане на незабавно изпълнение и обезсилване на издадения изпълнителен лист.

Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата „ЕЙ УАН ВИЖЪН“ ЕООД, редовно уведомен, не взема становище.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД при извършената служебна проверка за 1 допустимостта на производството взе предвид, че възражението е подадено от процесуално легитимиран субект, пред надлежния за разглеждането му съд, насочено е срещу акт, който подлежи на атакуване по този ред и са изложени обстоятелства относно датата на узнаване за атакуваната заповед за изпълнение.

Разпоредбата на чл. 423 ГПК дава право на длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори вземането по заповед за изпълнение чрез подаване на възражение в срока по чл. 414 от ГПК, да подаде възражението си пред въззивния съд в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение. Молбата за приемане на възражението следва да се основава на твърдения за наличие на обстоятелствата по чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 от ГПК. В случая възражението се основава на твърдения за наличието на обстоятелства по чл. 423, ал.

1, т. 1 от ГПК - твърди се, че заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на длъжника.

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление, подадено от „Ей Уан Вижън“ ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу К. С. К.. Съдът е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист за претендираните суми. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело и изпратена до длъжника Покана за доброволно изпълнение с изх. № 23044/20.12.2024 г. по изп. дело № 972/2024 г. по описа на ЧСИ Б. А.. ПДИ е изпратена чрез Български пощи и видно от обратната разписка същата е получена на 07.01.2025 г, а като получател са изписани име и фамилия К. К., но до имената липсва подпис на съответното място. За положеният по-долу подпис страната отрича да е негов. Допълнително следва да бъде отбелязано, че като приложение в товарителницата на пратката, изпратена по пощата, е посочена единствено Покана за доброволно изпълнение, а не и заповедта за незабавно изпълнение и останалите документи, предвидени в разпоредбата на чл. 418, ал. 5 от ГПК, съгласно която: „Препис от заповедта за изпълнение и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист, се връчва на длъжника от съдебния изпълнител. Съдебният изпълнител незабавно изпраща до съда по електронен път копие от съобщението заедно с връчените документи с отбелязване за връчването на всеки един от тях“. В случая липсва отбелязване за връчването на всеки един от документите, както и не може да се направи категорично заключение, че връчването е извършено лично на адресата, предвид липсата на подпис на мястото за получател и твърденията на страната, че положеният по-долу в разписката подпис не е негов, а на друго лице. При тези данни настоящият състав намира, че не се установява надлежно връчване на заповед № 199/23.02.2024 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №359 по описа за 2024 г. на Районен съд Асеновград, I гр. с., поради което и доколкото е налице хипотезата на чл. 423, т. 1 от ГПК, възражението като основателно следва да бъде прието.

Едновременно с това възражение длъжникът е подал частна жалба като е спазено процесуалното изискване на чл. 419, ал. 1 ГПК, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Пред Районен съд Асеновград е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от „Ей Уан Вижън“ ЕООД, ЕИК 202047351 срещу К. С. К., ЕГН **********, за парично вземане, произтичащо от запис на заповед за сумата от 3088 лв., издаден на 21.01.2023 год., с падеж на предявяване. Предявен е за плащане на длъжника на 21.06.2023, джиросан на кредитора на 24.07.2023г. Заповедният съд е уважил заявлението като е приел, че документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на кредитора срещу длъжника. Въз основа на процесната заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист и е образувано изп.дело № 972/2024г. по описа на 2

ЧСИ Б. А. с рег. № 908, с район на действие ПОС.

В случая жалбоподателят твърди, че издаденият запис на заповед обезпечава сключен между страните договор за потребителски кредит, без обаче да представи доказателства в тази насока.

Съгласно чл.417, ал.1, т.10 от ГПК, когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. С изменението на нормата през 2019 г. е въведено изискването към заявителя да представи сключения с потребителя договор за кредит, при което законодателят задължава съда да извърши проверка както на редовността на ценната книга от външна страна, така и на каузалното правоотношение, за обезпечение на което е издадена /в противен случай изискването за представяне на тези документи към заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на запис на заповед би било лишено от смисъл/.

В случая съдът е бил сезиран със заявление на търговско дружество срещу физическо лице за издаване на заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед като няма данни по делото същият да обезпечава договор за кредит. Не се представят никакви доказателства в тази връзка и от жалбоподателя. При тези обстоятелства не би могло да се приеме, че длъжникът има качеството на „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите. Поемателят по запис на заповед не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане, както и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника като издател, по повод или във връзка с което е издаден записа на заповед. За пълнота следва да бъде отбелязано, че в едно бъдещо производство по реда на чл. 422, ал.1 ГПК ответникът – длъжник може да наведе възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което ценната книга е издадена, като съобразно правилото на чл. 154 ГПК следва да докаже фактите, на които основава възраженията си.

Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав споделя решаващите изводи на първоинстанционния съд, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на кредитора против длъжника.

Следователно обжалваното разпореждане, с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение и е издаден изпълнителен лист следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на настоящото производство разноски не следва да се присъждат, тъй като по отношение на тях ще се произнесе исковият съд по чл. 422 от ГПК при разрешаването на спора по същество, предвид крайния му изход.

Така мотивиран Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражение на К. С. К., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. С. М. против заповед № 199/23.02.2024 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №359 по описа за 2024 г. на Районен съд Асеновград, I гр. с.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба депозирана от К. С. К., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. С. М. срещу Разпореждане за допускане на 3 незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №359 по описа за 2024 г. на Районен съд Асеновград, I гр. с.

ВРЪЩА делото на заповедния съд за изпълнение на процедурата по чл. 423, ал. 4 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4