Решение № 16 от 27.01.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Разлог, 27.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря Х. Д. П., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова, Адм. наказателно дело № 20221240200204 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Производството е образувано по повод жалба от Х.Й.Д., ЕГН*, чрез адв. И.Т., против НП №22-0331-000133 от 22.03.2022 г. на Зам. н-к РУ към ОДМВР-Б., РУ-Р., с което на жалбоподателя: на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за извършено адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и на основание чл.185 от ЗДвП, за извършено адм. нарушение по 147, ал.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 20.00 лв.

С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на НП, като се иска отмяна на същото, като неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи за липсата на субективния елемент по отношение на жалбоподателя, доколкото е бил в обективна невъзможност да узнае за правонарушението.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен представител, посредством който поддържа жалбата против атакуваното НП. Ангажира писмени и гласни доказателства. По същество пледира отмяна на обжалваното НП, поради липсата на субективния елемент на нарушението по чл.140 от ЗДвП.

Административно-наказващият орган Зам. н-к РУ към ОДМВР-Б., РУ-Р. - редовно и своевременно призован, не ангажира представител по делото. Не ангажира допълнителни доказателства и становище по жалбата.

РП-Б., ТО-Р. - редовно и своевременно призовани, не изпращат представител и не ангажират становище по жалбата.

Съдът след като съобрази доводите на страните, събрания доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна на следното:

На 07.03.2022 г. около 13.10 часа, свидетелите Ц.К. и М.Д. – служители при РУ-Р. спрели за проверка лек автомобил марка „Х..“, рег. №*, който се движел в с.Б., о.Р. по у.„Н.Р.“, в районна на дом №15. Установили, че водач на автомобила е жалбоподателя Х.Й.Д.. След справка чрез ОДЧ-Р. установили, че автомобилът е собственост на „Т.И.К.“ЕООД и е с прекратена регистрация, тъй като не е заплатена задължителна застраховка ГО. В хода на проверката установили, че МПС не е преминало технически преглед. На мястото на проверката и с оглед констатираното свидетелят Ц.К. в присъствието на свидетеля М.Д. съставил на жалбоподателя АУАН бланков №436127 от 07.03.2022 г., в който квалифицирал 1 установените нарушения по чл.140, ал.1 от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствие на нарушителя Б., който го подписал без възражения.

Въз основа на така съставения акт на 22.03.2022 г., Зам. н-к РУ към ОДМВР-Б., РУ-Рг. издал атакуваното НП №22-0331-000133 от 22.03.2022 г. на Зам. н-к РУ към ОДМВР-Б., РУ-Рг., с което на жалбоподателя: на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за извършено адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и на основание чл.185 от ЗДвП, за извършено адм. нарушение по 147, ал.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 20.00 лв.

С показанията на разпитаните по делото свидетели К . и Д. установяват, че на процесната дата при изпълнение на служебните си задължения, като полицейски автопатрул извършили проверка на процесния автомобил, управляван от жалбоподателя. След справка с ОДЧ Разлог установили, че автомобила е с прекратена регистрация, тъй като не е била заплатена задължителната застраховка ГО на автомобилистите. Също така автомобила не бил преминал задължителен периодичен ТП. При справката се указало, че е правоспособен водач, но автомобилът е с прекратена регистрация. Уточняват, че регистрацията на автомобилът е била прекратена служебно по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Жалбоподателят не бил собственик на автомобила. На място съставили АУАН в присъствието на нарушителя, който му бил предявен и подписан.

По делото е разпитан като свидетел Г.З., който посочва, че на процесната дата е помолил жалбоподателя да го закара с автомобила от г.Б. до с.Б.. По пътя били спрени за проверка от полиция. Потърсили застраховка „ГО“ на автомобила, но свидетелят установил, че е сключил само застраховка „К.“. Веднага направил и гражданска отговорност на автомобила, която влязла в сила 20 минути след проверката. Съставили акт на Д., защото той управлявал автомобила. Уточнява, че автомобила бил фирмен, като той бил собственик на фирмата.

Твърди, че не е бил уведомяван, че регистрацията на автомобила е прекратена.

От приложената справка за регистрация на автомобила се установява, че същия е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП на 07.03.2022 г. Също така се установява, че автомобила е регистриран на името на „Г.И.К.“ЕООД.

От приложената справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят Х.Д. е наказван за нарушения по ЗДвП.

Приложената Заповед рег. №8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, удостоверява материалната компетентност на съставителя на акта за установяване на адм. нарушение и на издателя на обжалваното НП.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и посредством приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 14-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

В случая НП е издадено от компетентен орган, но при съставяне на АУАН, респ. НП не са съобразени съвкупно събраните в хода на административното производство доказателства, довело до неправилно приложение на материалния и процесуален закон по отношение вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.140 от ЗДвП.

Видно в акта за установяване на адм. нарушение е, че мястото и времето, както и обстоятелствата при които са извършени процесните деяния са точно и конкретно посочени както в акта, така и в обжалваното НП, поради което не може да се приеме наличието на такива процесуални нарушения от категорията на съществените и неотстраними такива, водещо безусловно до отмяна на разглежданото НП. В същото конкретно е посочено въз основа на кое административно-наказателно производство и въз основа на кой акт за 2 установяване на адм. нарушение е съставено, като се препраща към последния. Както в акта, така и в НП точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа, на които санкционният орган е приел, че се касае за адм. нарушения по ЗДвП и е наложил съответни наказания. Това налага извода, че при издаване на НП санкционният орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за установяване на адм. нарушение е връчен надлежно на жалбоподателя и същият е бил наясно, в какво именно нарушение е обвинен и въз основа на какви доказателства.

По т.1 от атакуваното НП, на жалбоподателя е вменено адм. нарушение по чл.140 от ЗДвП.

От ангажираните по делото гласни доказателства по категоричен начин се установи, че жалбоподателят Х.Д. е осъществил вмененото му адм. нарушение по 140, ал.1 от ЗДвП. В тази връзка се доказа по категоричен начин, че макар и формално на процесната дата и на процесното място, жалбоподателят Х.Д. е управлявал лек автомобил марка „Х..“, рег. №*, който се движел в с.Б., о.Р., по у.„Н.Р.“ в районна на дом №15, който имал регистрационни табели, но не е регистриран, поради служебно заличаване на регистрацията му. Самият жалбоподател също не оспорва, че е извършил процесното действие, което е видно от изразената защитна позиция. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с рег. номера, поставени на определените за това места. В случая не е спорен факта, че управляваният от жалбоподателя автомобил към датата на проверката е бил със служебно прекратена регистрация, поради което формално от обективна страна е нарушена забраната по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Независимо от това обаче настоящия съдебен състав намира, че и по силата на чл.11 от ЗАНН, следва да се приложи разпоредбата на, до какъвто извод е достигнал и прокурора, материализиран в Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 18.03.202 г. Нарушението е извършено за първи път и вследствие на него не е настъпил вредоносен резултат. Не е спорно за страните, че както собственика на автомобила, така и неговият ползвател, в случая включително и жалбоподателя не са били уведомявани и не са знаели, че регистрацията на процесния автомобил е била прекратена служебно по адм. ред. Ето защо липсата на регистрация на процесният автомобил, управляван от Х.Д. към момента на проверката не се дължи на пренебрежителното му отношение към установения в страната правов ред, а по-скоро на незнание и обективно непознаване на фактите, че този автомобил е с прекратена регистрация и подлежи на нова регистрация. Извършеното нарушение, макар формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност. В чл.27, ал.2 от ЗАНН е посочено, че при определяне на наказанието административно-наказващият орган е следвало да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, възражението на жалбоподателя, както и да обсъди всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съгласно нормата на за маловажни случаи на адм. нарушения, наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено адм. наказание.

ЗАНН не съдържа легално определение на понятието "маловажен случай", затова на основание "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Ако беше съобразил и разпоредби наказващият орган би стигнал до извода, че се касае за маловажен случай на адм. нарушение и е следвало да приложи разпоредбата на чл.28б."А" от ЗАНН - да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено адм. наказание. Настоящият съдебен състав приема, че "маловажен случай" ще е налице, ако съвкупната преценка на посочените по-горе обстоятелства обуславя 3 незначителна или по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на адм. нарушения от съответния вид.

Фактическите обстоятелства, свързани с процесния казус указват именно на маловажност по смисъла на, като по делото са установени данни за обстоятелства, които обуславят по-ниска степен на обществена опасност, както на деянието, така и деец (в каквато насока са и приетите от прокурора изводи в постановлението за прекратяване на наказателно производство). Доколкото при хипотезата на чл.28б."А" от ЗАНН е осъществен състав на адм. нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Атакуваното НП е издадено от наказващия орган в нарушение с чл.53, ал.1 от ЗАНН, като тази разпоредба задължава последния да извърши задълбочена проверка за приложението на. Ето защо съдът намира, че следва да отмени атакуваното НП в частта относно вмененото на жалбоподателя адм. нарушение по чл.140, ал1 от ЗАНН, като незаконосъобразно.

За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че се явяват основателни и възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че в случая не се установи от събраният доказателствен материал, че жалбоподателят Х.Д. е осъществил от субективна страна разглежданото адм. нарушение, макар че се прие по-горе, че същото формално е осъществено от обективна страна. Дори да се приеме, че собственикът е бил надлежно уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, по делото не се приобщиха доказателства, че жалбоподателят е знаел това обстоятелство предвид факта, че лекият автомобил е бил с поставени рег. табели, за което свидетелстват и служителите на РУ-Р.