Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6725 от 09.10.2017, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6782/2017
Вид
Решение № 6725
Подписан
09.10.2017
В сила
02.05.2019
Състав
ТАТЯНА СТАВРИ ДИМИТРОВА, ПЕТЪР ИВАНОВ МИНЧЕВ, СОНЯ НИКОЛОВА НАЙДЕНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ град София, 09. 10. 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на шести октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА мл. с-я ПЕТЪР МИНЧЕВ при секретар Алина

Тодорова, като разгледа докладвано от председателя гр. д. № 6782/2017 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.

258 – чл. 273 ГПК.

Н.Д.В. е предявил на 29. 07.

2016 год. срещу Ю.Б. АД, насетне банката, претенции по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т.

3 КТ вр. чл. 225 ал. 1 КТ за признаване на незаконността на уволнението му и за осъждане на ответника да заплати трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, а именно за шест месеца, считано от 31. 05. 2016 год. до 30. 11. 2016 год. или сума в размер на 9632.42 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на ИМ в съда до окончателното й изплащане, като се претендират и разноски с адвокатско възнаграждение. Твърденията са за наличие на трудов договор между страните от 01. 08. 2006 год., за длъжност управител на офис, насетне ръководител офис, банка, след предизвестие от 09.

05. 2016 год., получено на 14. 05. 2016 год., трудовото правоотношение е едностранно прекратено от банката, поради закриване на част от предприятието. Връчена е заповед № 1936/11. 05. 2016 год. за прекратяване на трудовото правоотношение /ТПО/, издадена на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ, считано от 31. 05. 2016 год. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 74 КТ и горните. Твърденията са за недействителност на сключеното допълнително споразумение към трудовия договор за промяна на работодателя от А.Б.– клон България на банката. С уведомление служителите са уведомени, че всички ТПО на клона ще бъдат запазени. Споразумението е сключено на 07. 03. 2016 год. и преди реалното настъпване на промяната на работодателя по чл. 123 КТ, което води до недействителността му. Вписването на прехвърляне на търговското предприятие е от 09. 03. 2016 год. Към 07. 03. 2016 год. А.Б.– клон България не е в производство по ликвидация. Не е осъществен фактическият състав на посочените разпоредби като основание на споразумението, вместо чл. 123 ал. 1 т. 4 КТ следвало е да е т. 6 на цитираната правна норма – смяна на собственика на предприятието. А.Б.– клон България е отделен работодател и осигурител – самостоятелно предприятие, прехвърлено в цялост на банката, а не представлява обособена част от него. Причина за издаване на уволнителната заповед е решение на УС на банката с протокол от 28. 03. 2016 год. за закриване на част от предприятието. Предизвестието и заповедта са подписани от други лица, не и от представляващи дружеството, не е представено и пълномощно. Действията са без представителна власт. Закрилата по чл. 123 КТ е императивна, поради което заобикалянето й води до незаконосъобразност на уволнението. Излагат се и допълнителни съображения.

Не е извършен и подбор на служителите. Поради незаконното уволнение ищецът търпи имуществени вреди, поради което му се дължи обезщетение за времето, за което е останала без работа, в размер на брутно трудово възнаграждение /БТВ/, считано от прекратяване на трудовия му договор 31. 05. 2016 год. Иска се отмяна на уволнението, както и присъждане на обезщетение – претенции по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 3 КТ, както и такава по чл.

74 КТ. Правят се доказателствени искания, като се представят писмени документи под опис, чието съдържание съответно е на това, посочено с ИМ. Иска се допускане на ССЕ, прави се искане по чл. 190 ГПК.

Представен е трудов договор от

01. 08. 2006 год. между ищеца и А.Б.– клон София, анекс от 02. 07. 2007 год., от 24. 03. 2008 год., 12. 05. 2011 год., представено е уведомление от 12. 11.

2015 год., представено е допълнително споразумение от 01. 03. 2016 год.

Представени са предизвестие от 09. 05. 2016 год., заповед по чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ от 11. 05. 2016 год. По делото е приложена и служебна бележка от Агенцията по заетостта. На л. 21 и сл. от делото на СРС е представен договор за прехвърляне на търговско предприятие от и между А.Б.А. Е. и банката от 29. 02.

2016 год. Представени са също така писмо от БНБ, копие от трудова книжка /ТК/, извлечение от Търговския регистър /ТР/.

С молба уточнение от 19. 08.

2016 год. е оттеглен искът по чл. 74 КТ.

В отговор на ИМ от 14. 09.

2016 год., подаден по реда на чл. 131 ал. 1 ГПК, ответникът оспорва исковите претенции като недоказани и неоснователни. Моли съдът да ги остави без уважение, на подробни съображения. Неоснователно е твърдяно от ищеца, че споразумението е недействително като сключено преди реалното настъпване на промяната на работодателя по смисъла на чл. 123 КТ. За промяната е бил уведомен на 12. 11. 2015 год. Оспорва се договорът за прехвърляне на предприятие. Вписването е с оповестително, не и конститутивно действие. Прехвърлителният ефект настъпва на 01. 03. 2016 год.

Прехвърлител е не А.Б.– клон България, а А.Б.А. Е. Приложима е разпоредбата на чл. 123 КТ. Предизвестието и заповедта са подписани от лицата с представителна власт и са породили правния си ефект. ТПО е прекратено, след като е взето решение на УС от 28. 03. 2016 год. за оптимизиране на клоновата мрежа, с което звеното на ищеца е било закрито от 31. 05. 2016 год. налице е и реално закриване на предприятието. С решението на УС е взето такова за преустановяване на дейността на 49 офиса на банката в страната по приложен списък, в който попада и офисът на ищеца. Закритият офис е с отделен щат и е закрит изцяло.

Неоснователно се твърди неизвършване на подбор и неговата необходимост. Ако офисът се закрива изцяло или се съкращават всички еднородни длъжности в него, подбор не е задължителен. На ищеца не се дължи и обезщетение за времето, за което е останал без работа, поради непредставяне на доказателства за това.

Претендират се разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение. Не се възразяват писмените документи на ищеца с ИМ, противопоставят се на ССЕ, възразява се искането по чл. 190 ГПК. Представят се под опис документи със съдържание, което е съответно на изложението в отговора на ИМ. Представено е мемо без дата, протокол за приемане на решение без заседание на УС на банката от 22. 02. 2016 год., организационна структура от м. март 2016 год. на банката, протокол от 29. 02. 2016 год. за приемане на решение без заседание на надзорния съвет на банката, такова от 28. 03. 2016 год. без заседание на УС, извлечение от длъжностно щатно разписание на банката град Банско към 01. 03. 2016 год. и към 02. 06. 2016 год. Представени са документи с оглед представителна власт на лицата, подписали предизвестието и заповедта; длъжностна характеристика на ръководител офис, банка, подписана от ищеца на 28. 01. 2014 год., длъжностна характеристика на ръководител офис.

С определение от 28. 11. 2016 год. производството е прекратено по чл. 74 КТ, поради оттегляне на иска; обявен е на страните доклад по делото. Отделени са безспорни от спорни обстоятелства, правилно е разпределена доказателствената на страните тежест. Произнесени са доказателствените искания, като тези за ССЕ и по чл. 190 ГПК са уважени от районния съдия. Видно от ССЕ на Е.К.Й..- М. от 16. 01. 2017 год. е, че размерът на БТВ е в размер на 1606.07 лева, размерът на следващото се обезщетение би бил 9647.95 лева за период от 6 месеца, считано от 31. 05. 2016 год. – 29. 11. 2016 год. включително. /ИМ е подадена в съда на 29. 07. 2016 год./. Офисът Банско 2 е закрит изцяло. Трансформиран е Финансов център 143 офис Банско, като са назначени 5 служителя, с преназначавания на служители от закрития офис в трансформирания.

В становище от 20. 12. 2016 год. банката заявява да няма възражения по проекта за доклад, не сочи нови доказателства, моли вещото лице да се произнесе по възражение за прихващане, направено с отговора на ИМ, представят се документи в изпълнение на съдебни указания, сред които копие от трудово досие на ищеца, длъжностно щатно разписание на банката с клонова мрежа, длъжностно разписание, съответно към 01.

03. 2016 год. и 02. 06. 2016 год.

На 26. 01. 2017 год. ищецът чрез адвокат К. признава плащане по обезщетение по чл. 222 КТ в размер на 1331.26 лева, както е по платежно нареждане, представено от ответника, но то не е в размера на БТВ, дължи се за още един месец, тоест плащането е частично, още е дължимо за м. юни. Проектът за доклад е обявен за окончателен без възражения на страните с допълнение, че ответникът депозира писмен отговор възражение за прихващане с изплатеното обезщетение по чл. 222 ал. 1 КТ с вземането на ищеца при евентуално уважаване на иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. чл. 225 ал. 1 КТ.

Заключението на вещото лице е прието, приети са документите по чл. 190 ГПК. При констатация на оригинал на ТК съдът констатира, че последно извършено вписване е с приключване на ТПО при ответника към 31. 05. 2016 год., след което е направена регистрация към ТП на НОИ Благоевград по чл. 54 КТ към 30. 05. 2016 год. и липсват последващи вписвания към датата на съдебното заседание. Приета е служебна бележка от 24. 01. 2017 год. от Бюро по труда Разлог. Страните са заявили да нямат повече доказателствени искания.

Постановено е решение №

52699/06 03. 2017 год., по гражданско дело № 43237/2016 год. на Софийски районен съд ІІ ГО 53 състав, с което искът по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ е уважен, както и този по т. 3 на същата норма до размер от 8035.16 лева за период 01.

06. 2016 год. – 01. 12. 2016 год. със законна лихва от 29. 07. 2016 год. до окончателно изплащане, като за разликата искът е отхвърлен до пълен предявен размер. Присъдени са разноски с оглед така сложилия се резултат по делото.

С въззивна жалба от 29. 03.

2017 год. ответникът обжалва решението като неправилно с искане за отмяна изцяло. Ответникът е доказал, че ТПО е прекратено законосъобразно, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени. Съдът е приел неправилно, че не е налице закриване на част от предприятието, а само реорганизация на дейността на банката, който извод е необоснован, като несъответен на доказателствата по делото и установените по делото факти. Звеното на ищеца – офис Банско 2 - е идентичен с 506 офис Банско, което е закрито с решение на УС на банката от 28. 03. 2016 год., закрито е това звено, което е причина за уволнението на ищеца, поради закриване на част от предприятието. Създаването на звено А.Б.– клон България не означава, че всички организационно обособени звена на А.Б.– клон България са загубили своята обособеност. Позовават се отново на приетото по делото от районния съдия мемо.

Твърди се водещ критерий за обособеност на звено е неговата относителна организационно управленска самостоятелност. Това, че банковата дейност е продължила да съществува в друг клон, не води до извод, че фактическият състав на закриване на част от предприятието не се е осъществил. В случая фактическият състав на закриване е напълно реализиран, офисът на ищеца е напълно закрит. Поддържат се твърденията с отговора на ИМ, че не е бил задължителен подбор. Подборът се прави между длъжности в структурните звена на работодателя в същото населено място. Във функциите с другия офис в Банско и закрития съществували са значителни различия. Налице са функционални различия между двете звена на банката на територията на Банско в периода 01. 03. 2016 год. – 30. 05. 2017 год., които са съществени. Твърди се решението да е неправилно и относно разноските. Моли се за отмяна като неправилно и постановяване на ново за отхвърляне на исковете изцяло, с претенция за разноски, юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В отговор на въззивната на ответника жалба ищецът депозира писмен такъв на 16. 05. 2017 год., с който оспорва жалбата и твърденията с нея като неверни. В производството е установено, че закритият офис е част от новообособеното структурно звено А.Б.– клон България, което не е закрито изцяло, като продължава дейността си и след закриването на 49 офиса, влизащи в него. Правилно, поради това, съдът е приел, че не е налице уволнително основание, по чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ, посочено в оспорената заповед – реализирано е вътрешноорганизационно преустройство на предприятието. Ответникът не е доказал наличие на обособеност на всеки банков офис. Обособяването е направено с цел заобикаляне на чл. 123 КТ. Доказателства в подкрепа на уволнението не са представени от ответника. Всеки офис е под прякото ръководство на изпълнителния директор на банката, като всички други части от нейната структура, а отделните офиси нямат финансова самостоятелност – предприятието на банката се управлява от един финансов отдел в София, нямат и териториална обособеност. При желание за оптимизиране на клоновата мрежа, работодателят е бил задължен да извърши подбор по чл. 329 ал. 1 КТ и като не е спазил задължението си, е извършил незаконно уволнение. От ССЕ става ясно, че двама от служителите на закрития офис са били преназначени в трансформирания офис на банката, което доказва извършване на вътрешно реорганизационно преустройство, а не реално закриване на част от предприятието. Моли се съдът да потвърди решението като правилно и законосъобразно.