Определение № 5120 от 12.11.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1823/2025
- Вид
- Определение № 5120
- Подписан
- 12.11.2025
- В сила
- 12.11.2025
- Състав
- Камелия Василева
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.145, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.92а · Граждански процесуален кодекс
- чл.21,ал.1 · Семеен кодекс
- чл.21,ал.4 · Семеен кодекс
- чл.23, ал.1 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5120 гр. Варна, 12.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Камелия Василева като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело № 20253100101823 по описа за 2025 година
При служебна проверка относно допустимостта на производството, на основание чл. 130 ГПК, съдът констатира, че молбата, с която е сезиран отговаря на изискванията за форма и съдържание, съдържащи се в чл. 127, ал.
1 и чл. 128 от ГПК, поради което същата е редовна и производството по делото и същото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
На основание чл.146 ГПК съдът съобщава на страните следния ПРОЕКТ за ДОКЛАД на делото :
Предявен е иск с правно основание чл.23, ал.1 СК от М. М. М. срещу Т. Р. М. за приемане за установено в отношенията между страните, че еднофамилна жилищна сграда с ид. №1013***********, построена в имот с ид.№1013******** по КК и КР на район Приморски, кв.Виница, с.о.
Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата, гр.варна със застроена площ на сградата 121 кв.м., на два етажа – партерен и първи е еднолична собственост на ищеца, придобита чрез трансформация на лични средства.
В евентуалност в случай, че бъде установена не пълна, а частична трансформация за останалата част се предявява иск с правно основание чл.21,ал.4 СК за приемане за установено в отношенията между страните, че еднофамилна жилищна сграда с ид. №1013***********, построена в имот с ид.№1013******** по КК и КР на район Приморски, кв.Виница, с.о.
Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата, гр.варна със застроена площ на сградата 121 кв.м., на два етажа – партерен и първи е еднолична собственост 1 на ищеца поради липса на принос в придобиването му от страна ответницата.
Ищецът излага, че е в граждански брал с ответницата от 24.06.2019г. като понастоящем тече производство за развод.
Твърди, че строежът на процесната сграда е започнал преди сключването на брака им и е завършен след неговото сключване. Сочи, че ищецът е придобил терена с договори за покупко- продажба, сключени преди брака на 29.09.2016г. и 15.05.2019г. бил сключен договор за строителен надзор със С.Г, по който било заплатено възнаграждение в размер на 1600 лева. Бил сключен договор с ВиК за водоснабдяване на имота на 01.10.2018г., за което била заплатена сумата от 144 лева. На 21.01.2019г. бил сключен договор за поръчка за изработване, снабдяване и окоплектоване на необходимите строителни актове и други документи със „Сигма консулт“ ООД, за което били заплатени на 23.04.2019г. 960 лева. Строителството на процесната сграда било разрешеное с Разрешение за строеж №178/09.11.2018г. като на 17.10.2019г. била одобрена предварителната оценка на проекта, за което била заплатена д.т.
250 лева, на 30.10.2018г. бил одобрен инвестиционния проект , за което била заплатена такса от 500 лева. Протоколът за строителна линия бил даден на 02.05.2019г.. таксите за това били заплатени от ищеца преди брака в размер на 250 лева за разрешението за строеж и 9 500 лева за изработване на архитектурен проект. Така заплатените такси до този момент за проектиране, документиране и надзор възлизали най-малко на 13 204 лева. На 15.04.2019г. ищецът сключил договор за строителство с „Магс билд“ ООД за изграждане на къщата до груб строеж, по който заплатил аванс от 25 000 лева. Практиката на фирмата била по-голямата част от плащанията да се извършват в брой, за което ищецът запазил частично документи. На 10.05.2019г. заплатил по банков път 12 000 лева, за което била издадена Фактура №33/10.05.2019г. На същата бил заплатил две суми в брой 10 000 лева за аванс и 1 300 лева, за което му бил издадени квитанции. Преди брака заплатил общо авансово 48 300 лева по договора за строителство за изпълнение на груб строеж.
Договорът бил сключен въз основа на оферта от „Магс билд“ООД, описваща всички видове дейности с цена от 113 000 лева без ДДС, като в договора била вписана прогнозна цена 126 000 лева. Ищецът бил готов за заплащане на тази сума, която осигурил още в края на месец май по сметките на притежаваните от него фирми „ Аграмейс“ ЕООД и „Агромейс“ ЕООД. По първата сметка имало наличност от 89 641.38 лева, а по втората 48 666.46 лева. Тези средства 2 били от преди брака и били с извънсемеен произход. Отделно ищецът получил дарение от родителите си в размер на 20 000 евро и от брат си, който бил бизнесмен в Англия в размер на 10 000 евро като част от тях използвал за заплащане на строителството. Тези пари му били дадени в прехождащ сватбата период още при получаване на офертата за строителството.
За строителството ищецът заплащал част от сумите по банков път след преводи от сметките на двете негови дружества и в брой по искане на фирмата- строител.
Твърди се, че общата стойност на строителството до Акт 14 за приемане на конструкцията била 165 404.18 лева, от които заплатените преди брака били 61 504 лева и по банков път след брака – 60 746.18 лева, всички преведени от сметките на двете дружества „ Аграмейс“ ЕООД и „Агромейс“ ЕООД със средства с извън семеен произход, както следва :
На 27.06.2019г. „Магс билд“ООД създало два документа, наречени акт обр.19 като единият от тях бил свързан с фактура №40 за СМР на стойност 12 808.21 лева, които след ДДС са посочени 15 150 лева, заплатени по банков път от разплащателната сметка на ищеца след банков превод на сумата от 20 000 лева от сметката на „Аграмейс“ЕООД. Действително извършените работи били описани във втори акт 19 и били на стойност 35 150.30 лева като след приспадане на заплатен аванс от 16 % били в размер на 6695.30 лев.
Оставащата за заплащане сума от 20 000 лева била заплатена от ищеца в брой, за което били издадени три квитанции – две на стойност 900 лева и една на стойност 200 лева. Следващият Акт обр.19 бил от 19.08.2019г. , обвързан с фактура №45 и отново бил в два варианта. Първият, свързан със стойността на фактурата 22 732.12 лева – заплатена от разплащателната сметка на ищеца след захранването й с 20 000 лева от сметката на „Агромейс“ЕООД и с остатък от предходния превод.
Във втория вариант била посочена действителната стойност на СМР – 45 824.24 лева, като остатъкът от фактурираната стойност бил заплатен в брой и издадена касова бележка за 23 100 лева. Приспадната сума от 8 728.23 лева било счетено, че е заплатена като аванс. На 08.10.2019г. била фактурирана стойност на СМР в размер на 22 863.78 лева, като била издадена фактура №52 за нея и сумата била заплатена от ищеца по банков път от разплащателната му сметка след захранване от сметката на ЕООД. От стойността на СМР е приспаднат аванс 3 от 5230.41 лева. Последният акт обр.19 бил съставен на 14.12.2019г. като с него било констатирано, че на 14.10.2019г. били довършени СМР на стойност 19 065.60 лева като сумата била покрита от остатъка от заплатения аванс преди сключването на брака.
На 12.11.2019г. бил издаден акт обр.14 за приемане на конструкцията на сградата, а сградата била въведена в експлоатация на 26.04.2021г.
Излага се, че правото на собственост върху сградата е възникнало формално след завършване на конструкцията й около 5 месеца след сключване на брака на страните като се твърди, че къщата и по приращение и чрез трансформация на лични средства също е придобита лично от ищеца. Твърди се, че освен, че строителството е заплатено изцяло с негови лични средства, негов е трудът и усилията по изграждането на къщата.
Евентуално се твърди, че ответницата няма никакъв принос в придобиването на къщата в груб строеж. Твърди се, че в заплащането на труда, проектирането и материалите не са вложени семейни средства като всичко е финансирано само с доходите на ищеца, негова лично собственост от дарения и средства от личните му търговски дружества, придобити от дейността му преди брака при това в много кратки срокове след сключване на брака. Излага се, че ответницата не е работила през целия период на съжителство и брак на страните, живяла на издръжката на ищеца, отглеждала децата чрез помощ, заплащана от него и лично с негова помощ. Фиктивно се водела на трудов договор в една от фирмите му, но не била полагала труд, нямала доходи, а целта била да се осигурява и да ползва обезщетения за отпуск по майчинство като тя сама признавала този факт в бракоразводното дело. За стандарта на живота на семейството се грижел само ищецът.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който е изразила становище за неоснователност на предявените искове.
Не се оспорва, че от 24.06.2019г. двамата с ищеца са в граждански брак и че към настоящия момент има висящ процес за неговото прекратяване.
Оспорва, че къщата – тяхното семейно жилище е придобита лично от ищеца по приращение и чрез трансформация на лични средства и твърдението, че тя няма принос в придобиването й.
4
Твърди се, че процесната къща е плод на общите им усилия, средства и обща мечта за семейство, деца, дом.
Излага се, че заедно с ищеца заживели заедно през 2015г. тя намерила обявата за парцела, който впоследствие закупил ищеца. Тя направила примерен проект за къщата и намерила архитект, който да го реализира. През юни 2018г. се родила дъщеря им Джулия. Сключили граждански брак през юни 2019г., когато строителството било започнало. Септември 2020г. се родила втората им дъщеря Е.. Твърди се, че родителите на ответницата и на ищеца, дори и нейния син са участвали в изграждането и довършването на къщата. Към края на месец септември 2020г. се нанесли в нея, въпреки че все още не била довършена и обзаведена.
Твърди, че е работила във фирмата на ищеца в периода 02.2016г. до 2023г., като в периода 2018г. до 2022г. е била в отпуск за отглеждане на децата. Назначаването й във фирмата била по настояване на ищеца. Той настоявал да е в трудово правоотношение с негова дружество, а не да работи за някой друг.
Твърди, че след раждането на всяко едно от децата е полагала ежедневни и непосредствени грижи за тях в периода през първите две години, както е полагал грижи и за домакинството и е получавала в този период парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на дете. Излага, че всички пари, които е получавала е влагала в семейния бюджет за задоволяване на нуждите на семейството. Желанието на ищеца било тя да се грижи за децата и да не започва работа. Излага, че двамата съпрузи са упражнявали задълженията си с общи усилия и съобразно своите възможности и имущество и доходи са осигурявали благополучието на семейството.
Не се оспорва, че за строителството на къщата са плащани парични средства от банковата сметка на ищеца. Оспорва се тези средства да са придобити преди брака като се твърди, че плащанията или по-голямата част от тях към строителната фирма са с парични средства постъпили след сключването на брака като намира приложение презумпцията на чл.21,ал.3 СК. Сочи се, че постъпилите по сметката на ищца суми от двете дружества с посочване на основание „transf” не може да даде еднозначно извод за придобиване качеството на „лични средства“ по смисъла на закона. Излага се, 5 че дори и да се приеме, че сумите са за възнаграждение за труд, няма как да се приеме, че е налице трансформация на лични средства доколкото се касае за възнаграждение по време на брака или доход от дивидент, което било в противоречие с ТР №2/2022г.
Твърди се също, че от април 2017г. ищецът и ответницата живели заедно в апартамента на нейните родители в гр.Варна, ул.Дебър 33, за да не плащат квартира и да спестяват пари за бъдещото строителство, което също било част от нейния принос под формата на осигуряване на жилище, за което не се е заплащал наем.
Твърди се, че по време на реализиране на строителството е осъществявала ежедневен надзор на процеса, тъй като ищецът бил за известен период в Полша. Съвместявала грижата за домакинството и децата с ежедневно посещение на строежа за осъществяване на контрол на качествено изпълнение на дейностите – изливане на плочите на първият етаж; трамбоването на пясъка; поставянето на фибран, найлона и арматурата преди изливане на плочите с бетон. След това заедно със сина й посещавали строежа, за да обливат готовите плочи с вода, за да не се напукат. За всичко получавал инструкции от ищеца.