Присъда № 4 от 21.01.2022, Районен съд - Габрово

МОТИВИ: Производството по делото е по реда на Глава ХХIV-та от НПК.

С обвинителен акт (Вх. № 3874 от 14.01.2022 година) РП Габрово е внесла за разглеждане в едноименния районен съд материалите по бързо полицейско производство № 1752-ЗМ-12/2022 г. на РУ Габрово, като е предявила против подс.

Д.И.К. обвинение за това, че около 13,05 часа на 05.01.2022 г., в гр. Габрово, на улица „Орловска” в района на кръстовището с улица „Христо Ботев”, управлявал МПС – лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с Рег. № ВТ 10-23 ВА след употреба на наркотични вещества – метамфетамин, установено чрез техническо средство „Дрегер дръг тест 5000” с № ARJL-0025, като деянието е извършено повторно - престъпление по чл. 343б, ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.

Подсъдимия е заявил, че е получил препис от обвинителния акт, както и че разбира същността на предявеното му обвинение. Той е декларирал изрично, че се признава за виновен по отношение на изложените в обвинителния акт факти, свързани с това обвинение, макар и да не е коментирал съответното престъпление, което се явява инкриминирано чрез него. С оглед на самопризнанията, които са били изразени от страна на същият при условията на чл. 371, т. 2 от НПК в проведеното на 21.01.2022 година съдебно заседание и откритото въз основа на тях съкратено съдебно следствие по реда на Глава XXVII-ма от НПК, в рамките на последното съдът не е събирал доказателства във връзка с фактите, описани в обстоятелствената и диспозитивната част на внесения обвинителен акт. По тази причина при постановяване на присъдата и решаването на въпросите, посочени в чл. 301, ал. 1 от НПК, е използвал доказателствени материали, събрани единствено при разследването по досъдебното производство, както и направените от К. самопризнания с породените от тях правни последици по смисъла на чл. 372, ал. 1 от НПК. Заради императивния характер на предвиденото изискване в чл. 372, ал. 2 от НПК, при състоялото се производство по НОХД № 43/2022 г. на РС - Габрово интересите на подсъдимия са били отстоявани от защитник, упълномощен от него по договорен ред.

От осъществената цялостна преценка на данните в събраните по делото доказателства – писмени, гласни и веществени, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с направените от подс. Д.К. самопризнания по отношение на отразените в обвинителния акт обстоятелства, от фактическа страна съдът прие за установено следното:

Към 05.01.2022 година подсъдимия Д.К. е бил водач от категориите „В”, „С”, „М”, „АМ” и „Ткт”, воден на отчет в Сектор „ПП” при ОД на МВР - Габрово. Към тази дата той се е явявал притежател на свидетелство за правоуправление (с № 283239738) от тези категории, последно издадено на 02.05.2017 г., което е имало срок на валидност до 02.05.2022 г.. Намиращата се справка на л. 11-12 от досъдебното производство сочи, че през периода, изтекъл между инкриминираната дата и момента (в средата на м. ноември 2001 г. ) за първоначалното придобиване от него на съответната правоспособност от категория „С”, която (според указаното в чл. 155, ал. 5 от ЗДвП) му е давала правото да управлява МПС от по-ниската категория „В”, той е бил санкциониран по административен ред с общо 5 на брой влезли в сила наказателни постановления за нарушения на различни разпоредби от ЗДвП и други нормативни актове, осъществени при управлението на МПС. От нея е видно, че К. е бил санкциониран и чрез седем броя фишове за нарушения на норми от ЗДвП, пет от които също са били влезли в сила към тази дата.

Св. В.К. и Е.И. са служители на ОД на МВР Габрово. За времето от 07,00 до 1

19,00 часа на 05.01.2022 г. те и друг полицейски служител на тази дирекция са изпълнявали задължения по контрол на пътното движение на територията на Община Габрово в състав на съвместен автопатрулен екип.

Около 13,05 часа на 05.01.2022 година, докато извършвали обход по ул.

„Орловска” в гр. Габрово, двамата свидетели спрели за проверка лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с Рег. № ВТ 10-23 ВА, който се движел в района на кръстовището между тази улица и улица „Христо Ботев”. При нея установили, че автомобила бил управляван от собственика му – подс. Д.К. от с. Враниловци, Община Габрово, до когото (на предната дясна седалка на колата) пътувал неговия баща. Тъй като по време на проведения разговор водача заявил, че в навечерието на новогодишния празник е употребил непознат прах, даден от негови приятели, и е пушил марихуана, той бил подложен на проверка за наличие на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510+” с Инв. № ARNA-0141, която приключила с отрицателен резултат. След нейния край на подсъдимия била извършена втора проверка за наличие на наркотични вещества с техническо средство „ Dräger Drug Test 5000” с инв. № ARJL-0025. Резултата от нея бил положителен, тъй като уреда отчел наличие на наркотичното вещество „метамфетамин”. Въпреки че приел този резултат, след края на втората проверка К. бил транспортиран до ЦСМП при МБАЛ „Д-р Тота Венкова” в град Габрово за вземане на кръвна проба, където пред медицинско лице отказал да даде такава. На същият е бил съставен акт за установяване на административно нарушение – Серия GA с № 546212/05.01.2022 г., който подсъдимия е подписал и получил без да изложи възражения против неговото съдържание.

Едновременно със съставянето на този акт от водача е било иззето и свидетелството му за правоуправление на МПС заедно с контролния талон към него. Въз основа на издадена ЗППАМ № 22-0892-000003 от 05.01.2022 година, регистрацията на управляваното от И. МПС е била прекратена за срок от „Шест месеца” на осн. чл. 171, т. 2а, б. „Б” от ЗДвП, във връзка с което са били иззети двете регистрационни табели и свидетелството за регистрация на автомобила.

Въз основа на отчетения с техническото средство положителен резултат, при условията на чл. 356, ал. 2 от НПК в РУ Габрово е било образувано бързо полицейско производство под № 1752-ЗМ-12/2022 г., по което К. е привлечен като обвиняем с предявено обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК. Като веществено доказателство по него е приложена съответната тест касета за орален тест от техническото средство „Dräger Drug Test 5000”, използвана при проверката на подс. Д.К. за употреба на наркотични вещества, както и празната фабрична опаковка, с която касетата е била опакована при нейното производство, без самата опаковка да бъде надлежно описана като подобно доказателство. Обвинение за същото престъпление е било предявено против него с обвинителния акт, въз основа на който и събраните материали по това производство, внесени за разглеждане в РС Габрово, е образувано производството по настоящото НОХД № 43/2022 година.

Изложената фактическа обстановка не е предмет на оспорване от страна на подсъдимия Д.К. и неговия защитник, като се приема от съда за установена по безспорен начин от изразеното по отношение на нея самопризнание от негова страна; от съпоставката на самопризнанието със събраните писмени и гласни доказателствени материали по досъдебното производство – уведомително писмо (л.1); докладна записка (л. 2); акт за установяване на административно нарушение, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, ЗППАМ № 22-0892000003 от 05.10.2022 г., талон за изследване № 0054964, протокол за медицинско 2 изследване и взимане на биологични проби за концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози и лист за преглед на пациент в КДБ/СО (л. 3-9); справка за нарушител/водач на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово (л.11-12); постановление за привличане на обвиняем и за взимане на мярка за неотклонение (л. 14); протокол за разпит на обвиняем и протоколи за разпит на свидетели (л. 15-17); декларация за семейно, материално положение и имотно състояние (л. 19); справка за съдимост (л. 21-); от съхраняваното по делото веществено доказателство, описано по-горе; всички имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото и предмета на доказване по него.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

От данните в справката за съдимост е видно, че чрез Присъда № 18, постановена на 13.03.2006 г. по НОХД № 5/2006 г. на Окръжен съд Габрово и влязла в законна сила на 29.03.2006 г., подс. Д.К. е признат за виновен в престъпление от общ характер, извършено от същият като пълнолетен. За него е осъден на наказание „Лишаване от свобода”, чието изпълнение (с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК) е отложено за срок от „Четири години”, считано от датата за влизане на присъдата в сила. В рамките на този срок той не е извършвал друго престъпление, което да е довело до привеждане на това наказание в изпълнение по реда на чл. 68, ал. 1 от НК, поради което последиците от посочената присъда са били заличени от реабилитация по право, настъпила (на 29.03.2010 година) по смисъла на чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК.

Освен чрез описаната по-горе присъда, подс. Д.К. е бил осъждан и с Определение № 706 за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателно производство по реда чл. 381 и сл. от НПК, образувано по НОХД № 1670/2017 г. на Районен съд Габрово, постановено на 06.12.2017 година и влязло в законна сила на тази дата. С него на същият отново е било наложено наказание „Лишаване от свобода” (в размер на „Осем месеца”) за извършено престъпление с правна квалификация по чл.

343б, ал. 3 от НК, чието изпълнение (с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК) е било отложено за срок от „Три години”, считано от датата за влизане на същото в сила. Тъй като разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от НК е въвела забрана за повторно настъпване на реабилитация по право, а в справката за съдимост не се съдържат данни за наличие на извършена реабилитация по съдебен ред при условията на чл. 87 от НК, се налага извод, че последиците от това второ по ред осъждане биха могли да бъдат заличени само въз основа на предвиденото в чл. 88а от НК. За да настъпи реабилитация по този текст, e било необходимо през съответния (определен според указаното в чл. 88а, ал. 3 и чл. 88а, ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК) петгодишен период, започнал да тече от датата (06.12.2020 г.) за изтичане на определения изпитателен срок, деецът да се е въздържал от извършване на нови умишлени престъпления от общ характер, за които да са предвидени наказания „Лишаване от свобода”.

Престъплението, за което е предаден на съд към настоящия момент, представлява такова и се явява извършено преди края на този период, който e следвало да изтече едва на 06.12.2025 година. Тези обстоятелства водят не само до заключение, че към инкриминираната дата 05.01.2022 година подс. Д.К. е бил осъждан на наказание от вида, посочен в чл. 37, ал. 1, т. 1а от НК, но и че изпълнението на наложеното за престъплението наказание от този вид не би могло да бъде отложено поради липсата на едно от задължителните условия за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК.

При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намери, че подс.

Д.К. е осъществил състава на престъплението по предявеното му обвинение, доколкото 3 този извод кореспондира не само на направеното самопризнание, но и на данните в писмените и гласни доказателствени материали, събрани при разследването по досъдебното производство. Предприетото на 05.01.2022 г. управление на автомобила от него не е предмет на спор, а свързаните със същото обстоятелства се установяват както от самопризнанията на самия К., така и от показанията на разпитаните свидетели В.К. и Е.И., дадени пред разследващия орган по това производство. С оглед на изложеното и при липсата на настъпила реабилитация (до тази дата) по отношение на последиците, които са произтичали от предходно постановената присъда по НОХД № 1670/2017г. на РС Габрово, следва да се приеме, че на нея той е осъществил и състава на престъпление по чл. 343б, ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК от обективна страна, тъй като е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество, която е била установена с показанията на техническо средство, т.е. според нормативно предвидения в Наредба № 1/19.07.2017 г. (Обн. ДВ бр.61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. ) ред. Безспорно е, че данните за употребата на веществото от този вид (към който безспорно спада отчетения от уреда метамфетамин) не са получени при химико-токсикологическо изследване на кръвна проба, а от резултата, който техническото средство е отчело при извършения тест на К. с него. Посоченото обстоятелство не оказва влияние върху изводите във връзка със съставомерността на престъплението. Отразеното в медицинския талон на л. 7 от досъдебното производство води до безспорен извод, че той е приел показанията на техническото средство, а при това положение те законосъобразно са приети като доказателство за установената употреба на въпросното вещество съобразно указаното в чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/19.07.2017 г., в т.ч. и от аспект на факта, че подсъдимият е отказал да даде кръвна проба за изследване. Той е осъзнавал както самата употреба на това вещество, така и обстоятелството, че (заради опасенията му във връзка с нея, които явно са станали причина за неговото притеснено състояние при проверката, в което се е намирал според показанията на разпитаните свидетели) тя ще доведе до нарушаване на въведената от закона забрана за предприемане на управление на МПС след нея.