Решение № 229 от 16.12.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Кюстендил, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Анд. Миленкова при участието на секретаря ДА.ела Й. Кирилова като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно наказателно дело № 20241520201030 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, с който ЕФ на Г. А. К., с ЕГН – ********** от гр. Петрич е наложено на осн. чл.

179, ал. 3, вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП административно наказА.е „ глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение по чл. 139, ал. 5 и 6, във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателката, чрез своя процесуален представител, в писмено становище поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно, като основния мотив на който основава искането си е издаване на ЕФ извън предвидения давностен срок.

Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – Агенция "Пътна инфраструктура" София, чрез своя процесуален представител – юк Р. оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, позовавайки се на твърдението, че към датата на издаване на ЕФ не е изтекла абсолютната давност, предвидена в чл. 81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН.

Съдът, след като прецени събрА.те по делото доказателства и обсъди доводите на стрА.те, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ЕФ е връчен на жалбоподателката на 26.08.2024 г., видно от приложено към преписката известие за доставяне.

1

Жалбата е депозирана на 30.08.2024 г. т. е. в законоустановения преклузивен срок на основА.е чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН и по ЗДвП – електронен фиш, подлежащ на законов съдебен контрол. Жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

По фактическата обстановка

Предмет на въззивното производство е издаден ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) за налагане на административно наказА.е за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата с № ********** от 09.01.2021 г. на АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, с който на Г. А. К. е наложено на осн. чл.179, ал. 3, вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП административно наказА.е „глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение по чл. 139, ал. 5 и 6, във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

На инкриминираната дата – 09.01.2024 г. в 12:08 ч. е установено с устройство № 40132, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.

10, ал. 1 от Закон за пътищата (ЗП), намиращо се на път I-1, км.424+348, с посока "Намаляващ километър", че ППС – лек автомобил м. "Тойота“, модел „Авенсис“, с рег. № ***********, с обща техническа допустима максимална маса 2140, брой оси 21 кат. ПП :

Евро 5А, се е движило по път I-1, км.424+348 в Община Сандански, като за посоченото ППС не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Описаната фактическа обстановка се установява по един безспорен и непротиворечив начин от събрА.те по делото и приобщени по надлежния ред писмени доказателствени средства.

От правна страна

Макар от обективна страна да са налице признаците на извършено административно нарушение, за каквото е привлечена да отговаря жалбоподателката с издадения срещу нея ЕФ, съдът намира, че е основателно възражението й за изтекла давност за административнонаказателно преследване.

Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН "По въпросите на вината, вменяемостта,обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго", т. е. в административнонаказателните производства субсидиарно се прилагат институтите, регламентирА. в НК, относно обстоятелствата, изключващи отговорността. Такъв характер безспорно има давността за реализиране на отговорността, като материалноправен институт. На първо място това произтича от характера й на препятстващо реализирането на отговорността обстоятелство, съгласно чл. 24, т. 3 от НПК давността е една от предпоставките, при наличието на които наказателно производство не се образува, а образуваното следва да бъде прекратено. На второ място – законодателят е предвидил, че след изтичане на определени в закона срокове, 2 реализирането на наказателната отговорност се преклудира. На по-голямо основА.е това следва да се отнася и по отношение на административните нарушения, които по правило са деяния с по-ниска обществена опасност. От тук следва изводът, че доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби в тази насока, по въпросите свързА. с изтичането, спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно т. нар. абсолютни давностни срокове, приложение намират разпоредбите на чл. 80 и сл. на Наказателния кодекс.

Следва да се отбележи, че НК и ЗАНН уреждат два вида давност: преследвателна давност, уредена в чл. 34 ЗАНН и чл. 80 и 81 НК, която огрА.чава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административно наказателната отговорност на дадено лице.

Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението

- чл. 80, ал. 3 НК и тече до реализиране на наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.

Преследвателната давност бива два вида обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие насочено към преследване на нарушителя. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност - чл. 81, ал. 2 НК.

Абсолютната давност изключва наказателното/административнонаказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност - чл. 81, ал. 3 НК. В общия случай при наложено наказА.е глоба на основА.е чл. 80, ал. 1, т. 5 НК обикновената преследвателна давност е 3 години, а абсолютната преследвателна давност е 4, 5 години (чл.

81, ал. 3 НК, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК). Изпълнителна давност, уредена в чл. 82 НК и чл. 82 ЗАНН, която огрА.чава във времево отношение правомощията на държавата да изпълни едно вече наложено с влязъл в сила акт наказА.е. От гореизложеното е видно, че изпълнителската давност по чл. 82 ЗАНН и чл. 82 НК започва да тече от влизане в сила на съответния акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. В смисъл, че две годишната давност по чл. 82 ЗАНН е приложима само за изпълнение на наказА.я по влезли в сила актове, но не и за висящи производства е и Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на Върховен административен съд. Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за наказА.ето „глоба“.

В конкретния случай административнонаказателно производство, в хода на което е издаден спорния ЕФ, е образувано на датата, на която нарушението е извършено, а именно на 09.01.2021 г. и доколкото от тази датата до 09.01.2024 г. не са предприети никакви действия от страна на АПИ за неговото връчване, то очевидно към датата на връчване на ЕФ на жалбоподателката – 26.08.2024 г. давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН се явява изтекла.

3

В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС, в което е прието, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността.

По изложените мотиви съдът приема, че жалбата е основателна, а атакувА.ят ЕФ следва да се отмени, тъй като административно-наказателната отговорност е погасена поради изтекла погасителна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

С жалбата въззивника е направил искане за присъждане на разноски – възнаграждение за един адвокат, като е представен договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено че договорените правна защита и съдействие адвокатът е осъществил при условията на чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.3 , като безплатна за доверителя. С оглед изхода на делото такива разноски се дължат. Съдът взе предвид , обаче фактът, че упълномощеният процесуален представител не се е явил в съдебно заседА.е, а неговата представителна власт е изчерпана с изготвяне на жалбата срещу ЕФ. В тази връзка и възнаграждението, което се дължи на упълномощения защитник е именно за това – за изготвяне на въззивна жалба / чл.15 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и същото следва да бъда в размер на 300 лева .

Въз основа на изложеното и на основА.е чл. 63, ал. 2, т. 3 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло ЕФ № 85044002700, с който на Г. А. К., с ЕГН – ********** от гр. Петрич е наложено на осн. чл. 179, ал. 3, вр. с чл. 187а, ал. 1 и от ЗДвП административно наказА.е „ глоба“ в размер на 300 / триста/ лева, за нарушение по чл. 139, ал. 5 и 6, във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

ПРЕКРАТЯВА образуваното административно наказателно производство, по което е издаден ЕФ 85044002700/2021 г. на А"ПИ".

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура да заплати на адвокат А. В. А. от АК Благоевград сумата от 300/триста/ лева , представляваща възнаграждение за изготвена въззивна жалба срещу ЕФ,по чл. 38, ал. 2 от ЗАдВ. по анд 1030/2024 г. по описа на КРС.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му до стрА.те, пред Административен Съд -Кюстендил по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

4

5