Решение № 76 от 27.04.2023, Районен съд - Радомир
- Съд
- Районен съд - Радомир
- Дело
- Гражданско дело 1066/2022
- Вид
- Решение № 76
- Подписан
- 27.04.2023
- В сила
- 06.06.2023
- Състав
- РОСЕН ПЛАМЕНОВ АЛЕКСАНДРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 2, ал. 5 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
РЕШЕНИЕ
№ 76 гр. Радомир, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20221730101066 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
146, ал. 1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за паричен заем № . г., подписан с ответното дружество „Кредит Тайм“ ЕООД, по силата на който е получила в заем сумата в размер на 600,00 лева, при ГПР 10,56 % и годишен лихвен процент 10,00 %. В т. 3 от договора за кредит „Условия по заема“ била предвидена клауза „Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ в размер на 522,00 лева, както и клауза „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ в размер на 521,46 лева, разпределени на 18 вноски.
Ищцата изпълнила изцяло задълженията си по договора, погасявайки в срок дължимите суми по него, в т. ч. и сумата от 50,00 лева, представляваща „Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“, както и сумата от 50,00 лева, дължима за „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“.
Ищцата счита, че така посочените клаузи са нищожни поради противоречие с добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК.
Наред с това сочи, че в договора за кредит бил посочен ГПР в размер на 10,56 %, но чрез включването на възнаграждението, предвидено по допълнителните услуги, действителният годишен процент на разходите би бил различен от посочения размер, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще направи по обслужването на кредита. Не бил посочен и механизмът, по който е изчислен 1 този процент и по-конкретно какви други разходи, освен възнаградителна лихва, са включени в него. Налице било и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с уговорката да се заплаща възнаграждение по допълнителни услуги се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014 г., като по този начин и чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.
На следващо място твърди, че възможността за събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора, била регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, като законът не допускал кредиторът да изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Услугите, предвидени в т. 3 от договора, по своята същност били дейности по управление на кредита, поради което уговорките за допълнителни услуги противоречали на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и били нищожни.
На следващо място, сочи, че оспорените клаузи не са уговорени индивидуално, поради което моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожна клаузата, съдържаща се в т. 3 „Условия по заема“, наименувана „Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ и клаузата, наименувана „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“, от договор за паричен заем № . г., сключен между Д. Б. Г. и „Кредит Тайм“ ЕООД поради противоречие със закона и с добрите нрави.
Моли съда да осъди ответното дружество да заплати на ищцата на основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД сумата в общ размер на 453,06 лева (след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК), представляваща сбор от платени без основание недължими такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 21.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е изразено становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че в действителност между ищцата и ответното дружество е бил сключен договор за паричен заем № . г. за сумата от 600,00 лева. Наред с това, обаче, на ищцата била предоставена на хартиен носител в ясна и разбираема форма на български език информация във формата на Стандартен европейски формуляр, както и разяснения за начина на формиране на лихвата и ГПР по договора, като условията по договора били уговорени индивидуално, което обстоятелство било декларирано от ищцата.
Ответното дружество имало право да начислява и получава такси във връзка с договора за кредит и това не противоречало на ЗПК, като кредитополучателят дължал заплащане на посочените такси, само в случай, че изрично е заявил, че желае да се ползва от предоставените услуги, какъвто бил и настоящият случай.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
С писмена молба поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да 2 прогласи за нищожна клаузата, съдържаща се в т. 3 „Условия по заема“, наименувана „Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ и клаузата, наименувана „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“, от договор за паричен заем № . г., както и да осъди ответното дружество да ú заплати сумата в общ размер на 453,06 лева, представляваща сбор от платени без основание недължими такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 21.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ответното дружество „Кредит Тайм“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител в съдебно заседание. С писмена молба оспорва предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен и приет договор за паричен заем № . г., сключен между „Кредит Тайм“ ЕООД (кредитор) и Д. Б. Г. (кредитополучател), по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 600,00 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 18 бр. равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 94,00 лева. Падежът на първата погасителна вноска страните са уговорили на 14.05.2021 г., а на последната – на 14.10.2022 г. Страните са уговорили следните условия по сключения между тях договор: фиксиран годишен лихвен процент – 10,00 %; годишен процент на разходите – 10,56 %; общ размер на всички плащания – 1692,00 лева. В т. 3 от договора за кредит „Условия по заема“ е предвидена клауза „Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ в размер на 522,00 лева, както и клауза „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ в размер на 521,46 лева.
От приетото по делото заключение по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза се установява, че кредитът е изцяло усвоен от ищцата Д. Г. на 20.04.2021 г., като последната е погасила предсрочно задълженията си по договора на 16.02.2022 г., заплащайки сумата от 600,00 лева – главница, 38,07 лева – договорна лихва за периода от 14.05.2021 г. до 14.02.2022 г., 192,33 лева – еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем и 260,73 лева – такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение.
Съдът кредитира заключението по приетата съдебно - счетоводна експертиза, като компетентно изготвено от вещо лице, в чиято безпристрастност няма основания да се съмнява.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите:
По делото не е спорно, че страните са в облигационно правоотношение по сключен 3 договор за паричен заем № . г., съгласно който на ищцата е предоставен кредит в размер на 600,00 лева. В т. 3 от договора за кредит „Условия по заема“ е предвидена клауза „Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ в размер на 522,00 лева, както и клауза „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ в размер на 521,46 лева, като така посочените суми са включени в месечната погасителна вноска.
Сключеният между страните договор за паричен заем има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.
Ищцата оспорва действителността на клаузите от договора за паричен заем, предвиждащи заплащане от заемополучателя на еднократна такса за експресно разглеждане на заявката за одобрение на паричен заем и изготвяне на индивидуално кредитно предложение.
Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК дава възможност на страните по договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да породят правно действие, същите следва да са уговорени в съответствие с чл. 10а, ал. 2 и 3 от ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора, както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.
Клаузите за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на паричен заем и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение вменяват в тежест на заемополучателя да заплати на заемодателя едновременно с дължимата договорна (възнаградителна) лихва за ползване на предоставената в заем сума, още и възнаграждение за услуги, които по естеството си представляват действия по усвояване и управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Разглеждането на молбата за кредит, било то и „експресно“, както и изготвянето на кредитно предложение, което на практика винаги е индивидуално, са присъщи на дейността по кредитирането, извършвана от търговци, които предоставят заеми по занятие и би следвало да са безплатни за потребителя. В този смисъл уговорките противоречат на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Клаузите също така са формулирани неясно и в противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, съгласно която видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. От съдържанието на договора за паричен заем не става ясно как тези допълнителни услуги са остойностени, по каква методика е формирана цената за ползването им и какви конкретни действия от страна на заемодателя се включват във всяка от тези услуги.
Услугите по експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит и изготвяне на 4 индивидуално кредитно предложение са пряко свързани с договора за паричен заем, доколкото касаят оценката на риска за заемодателя и свързаната с нея преценка за кредитоспособността на заемополучателя. Те са били известни на кредитора към момента на сключване на договора за паричен заем, тъй като се съдържат в искането за отпускане на заем и са уговорени в договора за паричен заем. Следователно, дължимите за тях възнаграждения представляват разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. Така реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство, чиято стойност не е включена в определения в договора за кредит ГПР. По този начин се нарушава разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, предвиждаща като част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит посочването на ГПР по кредита, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая посоченият в договора размер на ГПР от 10,56 % е неточен и заблуждава потребителя, тъй като не отразява действителния размер на разходите по кредита. Същевременно заплащането на тези допълнителни разходи по кредита води до значително, дори драстично увеличение на тежестта на задължението на потребителя. Така се стига до заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява ГПР да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва.