Решение № 28 от 27.02.2025, Районен съд - Крумовград

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Крумовград, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Ил. Йорданов при участието на секретаря Емилия В. В.а като разгледа докладваното от Иван Ил. Йорданов Гражданско дело № 20245130100170 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове от Т. В. Г., с ЕГН **********, против "Сити Кеш" ООД, с ЕИК 202531869, за признаване на установено, че клаузата за неустойка по чл. 6 ал. 2 от сключения между страните Договор за паричен заем Кредирект №783305 от 20.12.2022 г. е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. чл. 11 и чл. 19 от ЗПК, както и във връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, както и за осъждането на "Сити Кеш" ООД да върне на ищеца Т. В. Г., на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 23, вр. чл. 22 от ЗПК, дадената в изпълнение на договора сума за неустойка в размер на 200 лева - частичен иск от общо дължима сума в размер на 1200 лева, ведно със законната лихва считано от 08.07.2024 г. датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 20.12.2022 г. ищецът сключил Договор за паричен заем Кредирект № 783305/20.12.2022 г. с ответника, с който му била предадена главница в размер на 1000 лв. Заемът бил сключен при 40,05% годишен лихвен процент, при 48,30 % ГПР, платим на 9 анюитетни месечни вноски.

Сочи, че съгласно чл. 6.1 от договора, Заемодателят се задължавал в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 на Общите условия: поръчител или банкова гаранция. При неизпълнение на разпоредбата на чл. 6.1 от договора, във връзка с чл. 33, ал. 1 от Общите условия заемателят на осн. чл. 6.2 от договора дължал неустойка в размер на 984.84 лв., която се престирала разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечна вноска за неустойка.

После сочи, че общата сума дължима от него за периода на договора (главница, лихва и неустойка) била в размер на 2 203,10 лв.

Твърди, че е изплатил на ответника в периода 20.12.2022г. - 19.04.2023г. суми в общ размер на 1200 лв.

Счита, че сключеният Договор за паричен заем Кредирект № 783305/20.12.2022 г. бил нищожен, и че дължал връщане само на чистата стойност на кредита, без да дължи лихва, начислена неустойка по горния член или други разходи по кредита, като всички платени суми по кредита над главницата в размер на 200 лв. (1200 лв. — 1000 лв.) счита, че са били 1 платени без основание и подлежат на връщане.

Сочи, че договора за кредит бил нищожен поради нарушение на разпоредбата на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Твърди, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, посочените в договора за кредит стойности на годишния процент на разходите не отговаряли на реално прилаганите. Счита, че визираната в чл. 6.2 от договора неустойка представлявала скрита печалба, с която кредиторът допълнително се обогатявал и следвало да бъде включена в ГПР.

Сочи, че за да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не отговаряли: осигуряване на поръчителство и/или предоставяне на банкови гаранции. След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставяне на изисквания към потребителите, които не можели да удовлетворят, те включили в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или пък предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждане на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събирали за осигуряване на фирмигаранти, небанковите институции си осигурили допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляли законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Твърди, че договора за кредит бил нищожен на основание чл. 22 от ЗПК и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК:

Сочи, че в сключения договор за паричен заем, липсвало посочване на наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за паричен заем Кредирект №783305/20.12.2022 г. поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК. Да осъди ответника да му върне сумата в размер на 200 лв., представляваща получени без основание суми по нищожния договор в периода 20.12.2022 г.

- 19.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, както и да му бъдат присъдени сторените разноски и адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.

С допълнителна молба иска на основание чл. 214 от ГПК да бъде допуснато увеличение на размера на втория иск от 200 лева на 747,38 лева и претендира направените разноски като представя списък на същите по чл. 80 от ГПК.

С допълнителна молба и предвид ССЕ иска на основание чл.214 от ГПК да бъде допуснато изменение на размера на иска от 747,38 лева на 741,35 лева.

В дадения му от съда срок ответника чрез адв.Х. М. - САК е депозирал писмен отговор, в който изразява становище, че предявените искове са недопустимо заведени, а по същество са неоснователни, като посочва, че е налице злоупотреба с право от страна на ищеца, доколкото същият е образувал още едно отделно производство по гр. дело №166/2024 г. по описа РС - Крумовград с цел генериране на допълнителни разноски. Поради изложеното претендира същите да бъдат съединени на основание чл. 213 от ГПК, а при условията на евентуалност - ако не бъдат съединени, да не се присъждат разноски или ако бъдат присъдени такива, същите да бъдат в минимален размер тъй като претендираните такива са прекомерни. По основателността на предявения иск по чл. 26, ал.1 от ЗЗД се 2 излагат съображения, че процесната клауза не заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото е посочен правилно определеният ГПР към датата на сключване на договора.

Претендира направените по делото разноски.

С протоколно определение №5 от 14.01.2025 година на основание чл. 214 от ГПК е допуснато увеличение на размера на иска от 200 лева на 741,35 лева.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени в условията на евентуалност установителни искове за нищожност на клаузата за неустойка, като първият иск е относно искането за провъзгласяване недействителността на клаузата в чл. 6, ал. 2 от Договор за паричен заем Кредирект № 783305 от 20.12.2022г.. като нищожна, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. чл. 11 и чл. 19 от ЗПК, както и във връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. По втория иск се моли на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответникът "Сити Кеш" ООД да бъде осъден да заплати на Т. В. Г. сумата в размер на 741,35 лв., представляваща изначално недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

Исковете са допустими, доколкото прогласяването нищожността на договора и неговите клаузи не е ограничено със срок.

По делото не са спорни обстоятелствата относно сключването на процесния договор за паричен заем Кредирект № 783305 от 20.12.2022г. с посочените параметри в исковата молба.

Съгласно приетите по делото заключения на съдебно-счетоводна експертиза се установи, че сумата за заем в размер на 1000 лв. е предоставена от заемателя "Сити Кеш" ООД на 20.12.2022 г. По договора за заем Кредирект № 783305 от 20.12.2022г., общо платената сума от ищеца е в размер на 1 741,95 лева, погасяваща следните вземания: главница от 1000 лв., лихва от 103,35 лв. и неустойката по чл. 6, ал. 2 по процесния договор в размер на 638,60 лева.

За прогласяване нищожността на клаузата се сочат няколко основания. В съответствие с Решение № 97/08.02.2013 г. по т.д. № 196/2011 г. на ВКС, I т.о. като главен иск следва да се разгледа искът с основание накърняване на добрите нрави съгласно поредността, въведена от ищеца.

Съдът приема, че "Сити Кеш" ООД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ОТ ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. След като по делото се установи възникналото облигационно правоотношение между "Сити Кеш" ООД и кредитополучателя - ищец, предоставяне на заемната сума в размер на 1000 лв., при посочените по-горе условия, следва да се установи действителна ли е неуточнената клауза на чл. 6, ал. 2, във вр. с чл. 6, ал. 1 от Договор за паричен заем Кредирект № 783305 от 20.12.2022г..

Съдът намира, че уговорената неустойка, дължима при непредставяне на обезпечение, е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР /индикатор за общото оскъпяване на кредита/ - чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК, които съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 от ЗПК не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент плюс 10 %/, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни - чл. 19, ал. 5 от ЗПК. В тази връзка предвидените неустойки в процесния договор 3 за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, които да се кумулират към месечните погасителни вноски, водят до скрито оскъпяване на кредитите. Дължима по уговорения начин на падежа на всяко следващо лихвено плащане, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Същата излиза извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции.

Принципно няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението, но в случая няма адекватен критерий за преценка на това надвишение, тъй като неустойката обезпечава изпълнението на вторично задължение за обезпечаване на главното задължение.

Следователно и санкционната функция в случая не е налице, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на процесната неуточнена клауза е, да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя чрез увеличаване на подлежащата на връщане сума по договора.

Според съдържанието на предвидената неустойка, съдът намира, че е нелогично и неоправдано поставянето на кратък 3-дневен срок от сключването на договора, в който потребителят да представи обезпечението, след което това негово задължение да се замества от неустойка с компенсаторен характер, сякаш кредиторът е изгубил интерес от реалното изпълнение. Освен това се оказва също, че ако потребителят не представи обезпечението или го представи след срока, той би дължал неустойката дори при редовно обслужван кредит. Уговарянето на такъв кратък срок и възможността задължението по чл. 6, ал. 2 да възникне при редовен кредит показва, че целта на кредитора не е да обезпечи кредита, за да гарантира неговото събиране, а да получи сумата от неустойката. Следователно, действителната цел на обсъжданата договорна клауза е да породи допълнително парично задължение за потребителя, наред с това за връщане на главницата по кредита и заплащането на възнаградителна лихва.

Разпечатката съдържа 35 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/658473a9-15d3-47de-8b97-ea1273bd4ca5