Определение № 468 от 13.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 468 гр. София, 13.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261000500342 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 22.01.2026 г. на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД срещу разпореждане № 1172/14.01.2026 г. по гр. д. № 14709/2024 г. на Софийския градски съд, І-22 състав, с което е върната исковата молба.

В жалбата се твърди, че неправилно съдът е върнал исковата молба без да се произнесе по направеното от ищеца искане по чл. 63 ГПК за продължаване на срока за изпълнение на указанията за внасяне на депозит за особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от 18.12.2024 г., уточнена с молба от 28.10.2025 г., на „Банка ДСК“ ЕАД, с която срещу Р. О. О. – Д. /R. O. O.

– D./ са предявени искове за заплащане на: 1) сумата 87 561,91 лв., представляваща главница по договор от 17.10.2014 г. за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането, 2) сумата 3 916,39 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 28.05.2024 г. – 17.12.2024 г., и 3) сумата 177,09 лв., представляваща лихва за забава за периода 28.05.2024 г. – 17.12.2024 г.

С разпореждане от 28.01.2025 г. съдът е постановил изпращане на препис от исковата молба за отговор по чл. 131 ГПК на адреса на ответницата, посочен в исковата молба – гр.

***, ул. „***“ № *, ет. *, ап. *. Съобщението е върнато в цялост с отбелязване от 18.02.2025 г., че лицето не живее на адреса.

След изискване на справка за евентуална месторабота /с разпореждане от 25.02.2025 г./ и установяване на липса на такава, с разпореждане от 26.02.2025 г. съдът е постановил, че ответницата следва да се призове от адреса, посочен в процесния договор от 17.10.2014 г. във Великобритания в гр. Лондон, като е указано изготвянето на международна съдебна поръчка. Указано е на ищеца в 2-седмичен срок от съобщението да преведе исковата молба и приложенията на английски език. Такава ищецът е представил с молба от 13.03.2025 г.

1

С определение от 2.07.20225 г. по чл. 140 ГПК е насрочено първо открито заседание на 28.10.2025 г.

С писма от 3.06.2025 г. и 15.10.2025 г. от Министерството на правосъдието, дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“, са уведомили съда за предприетата процедура по Хагската конвенция за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела. Изпратено е потвърждение за получаване на 7.05.2025 г. на поръчката от Централния орган на Великобритания. Според изпратеното удостоверение по чл. 6 от Конвенцията от 30.09.2025 г. съдебната поръчка е върната като неизпълнена, тъй като лицето не е известно и не живее на посочения адрес.

В заседанието от 28.10.2025 г. съдът е постановил връчването на ответницата да се извърши по реда на чл. 35 КМЧП – чрез публикация в „Държавен вестник“.

Видно от писмо с изх. № ДВ-51-556-14-104/21.11.2025 г. на редакцията на „Държавен вестник“ съдът е уведомен, че поисканата публикация е извършена на 21.11.2025 г.

С разпореждане от 5.01.2026 г. съдът е указал на ищеца в 1-седмичен срок от връчването да представи доказателства за платени разноски в размер на 4 093,55 евро – за възнаграждение за особен представител на ответницата. Разпореждането е връчено на 6.01.2026 г. чрез профила в ЕПЕП на ищеца, посочен по делото.

С молба от 8.01.2026 г. ищецът е поискал редуциране на определеното възнаграждение за особения представител в рамките по чл. 47, ал. 6 ГПК – до 1/2 от лимитите по Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Посочил е, че определеният размер не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, поради което се желае намаляването му до 2 046,78 евро. Поискано е предоставяне на допълнителен срок за ищеца да плати разноските.

Искането е подновено с молба от 13.01.2026 г., с която е представен документ за внесени разноски в размер на 2 046,78 евро.

За да постанови обжалваното разпореждане от 14.01.2026 г., с което е върнал исковата молба, съдът е приел, че ищецът не е изпълнил изцяло и в срок указанията по разпореждането от 5.01.2026 г. Прието е за неоснователно искането за намаляване на възнаграждението, което било определено съобразно Наредба № 1/2004 г., като сумата била малко по-малка от тази по наредбата.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

При разглеждане на частни жалби съдът служебно проверява законосъобразността на обжалвания акт, като не е ограничен от оплакванията в жалбата – така ТР № 6/15.01.2019 г. на ВКС – ОСГТК.

На връщане подлежи искова молба, която е нередовна и нередовностите не бъдат отстранени в дадения срок при положение, че съдът е дал ясни, точни и конкретни указания до ищеца. Същата процедура се прилага по аналогия и при неизпълнението на указания за внасяне на разноски, нужни за осигуряване на участието или представителството на ответника в процеса, вкл. при назначаване на особен представител в изискуемите от закона хипотези.

В случая правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките по чл.

48, ал. 2 ГПК за назначаване на особен представител на ответницата, доколкото същата няма регистрирани постоянен и настоящ адреси в страната, а връчването на известните по делото адреси в страната и чужбина е било безуспешно, поради което се е наложило да й бъде връчено по реда на чл. 48, ал. 1 ГПК – чрез публикация в „Държавен вестник“. Разноските за възнаграждението на особения представител се поемат първоначално от ищеца и внасянето им е условие за назначаване на представителя.

И в хипотезата на чл. 48, ал. 2 ГПК се прилага разпоредбата на чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК, 2 според която възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него. Препращането към 36, ал. 2 от ЗА е препращане към правилата на Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Посочените в наредбата размери обаче не са обвързващи за съда, предвид установеното противоречие с правото на ЕС с решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Въпреки това остава изискването на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение да бъде справедлив и обоснован, както и изискването на чл.

47, ал. 6, изр. 2 ГПК за съобразяване на фактическата и правната сложност на делото.

Както е посочено и в обжалвания акт, първоинстанционният съд е определил възнаграждението в размер на 4 093,55 евро съобразно правилата на Наредба № 1/2004 г.

Според въззивния съд подобен размер на възнаграждението не е оправдан от фактическата и правната сложност на делото. Касае се за често срещан спор за невърнат банков кредит от физическо лице, който обичайно се решава чрез съдебно-счетоводна експертиза и писмени доказателства. Поради това за справедливо възнаграждение за първата инстанция следва да се приеме такова в размер на 2 046,78 евро, а при продължаване на делото в следващи инстанции ще се определя допълнително възнаграждение и за тях. Това се съизмерва с 1/2 от възнаграждението по Наредба № 1/2004 г., а дори и сегашната редакция на чл. 47, ал. 6 ГПК дава право на съда да редуцира до този размер. Ищецът в срок е внесъл именно сумата 2 046,78 евро /молба от 13.01.2026 г./. Ето защо самите указания за внасяне на сумата 4 093,55 евро се явяват неправилни, поради което тяхното неизпълнение не може да доведе до последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК.

С оглед на изложеното частната жалба се явява основателна, поради което обжалваното разпореждане следва да се отмени.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 1172/14.01.2026 г. по гр. д. № 14709/2024 г. на Софийския градски съд, І-22 състав, с което е върната исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3