Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 157 от 01.04.2024, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Административно наказателно дело 654/2023
Вид
Решение № 157
Подписан
01.04.2024
В сила
13.06.2024
Състав
ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 104б, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175а, ал. 1, пр. 3 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Велико Търново, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно наказателно дело № 20234110200654 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Депозирана е жалба от С. Й. К. от гр. В. Търново срещу НП № 21-1275-000055 от 19.01.2021 г. на Началник Сектор „ПП“ при ОД МВР - В. Търново, с което за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 175 а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца. В депозираната бланкетна жалба излага, че обжалваното НП е издадено в нарушение на закона и при наличие на съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание, а вместо него с пълномощно адв. М., който развива съображенията изложени в жалбата и претендира за неговата отмяна. В условията на алтернативност претендира отмяна само в частта му относно наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, позовавайки се на Постановление на пленума на ВС № 1 от 17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата редовно призован, не се представлява и не заема становище.

Съдът, след като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено от фактическа страна следното:

На 10.01.2021 г. св. С. С. – мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД МВР – В.

Търново, заедно със своя колега А. И. се намирали на бул. „България“ в гр. В. Търново, в непосредствена близост до блок, находящ се пред бензиностанция „Петрол“. Осъществявали контрол на пътното движение, когато чули силен шум от форсиране на двигател от 1 автомобил, идващ от ул. „В. Левски“. Огледали се и забелязали, че пред пункт на спортен тотализатор се движи автомобил, който навлязъл в кръстовището със страничната си дясна част, като преминал от своята в съседната пътна лента и се чувало силно форсиране на двигател и свистене на гуми. Контролните органи забелязали, че автомобила бил само водача и предприели преследване с включен специален режим на движение. Навлезли в насрещната лента на движение с цел установяване автомобила и неговия водач.

Автомобилът продължил движението си по ул. „Освобождение“, като контролните го следвали. Тъй като движението било натоварено и не успели да се движат плътно зад него.

Актосъставителят категорично твърди, че не са губили автомобила от поглед и на ул.

„Черни връх“, близо до гориста местност в кв. „Картала“, установили автомобила спря, но без водача. Поискали съдействие от оперативна дежурна част за възникналата ситуация и с тяхното съдействие успели да установят лицето, което е управлявало автомобила. След известно време водачът пристигнал на мястото с таксиметров автомобил, придружаван от майка си. Междувременно на мястото се явило лице, което заявило, че процесният автомобил, е ударил малко по - надолу по същата улицата, паркираният автомобил.

Посочило, че е възприело водача и може да го разпознае. Автомобилът бил управляван от мъж. Първоначално пристигналия намясто мъж, заедно с майка си, отричал да е управлявал автомобила, но след като им била разяснена отговорността, признал. Този факт бил заявен и пред разследващия полицай, пристигнал на мястото. Жалбоподателят бил поканен в РУ В.

Търново, за да му се състави АУАН. Извършена била справка относно правоспособността му да управлява МПС, която сочела, че е неправоспособен водач /никога не е имал валидно свидетелство за управление на МПС, което категорично се установява от приложените по делото писмени доказателствата/. Въз основа на констатираните факти контролните органи съставили процесния АУАН, в който отразили, че на 10.01.2021 г. в 12:00 часа в гр. В.

Търново, бул. „България“ до № 70А в посока към ул. „Беляковско шосе“ жалбоподателят управлявал собствения си л.а. БМВ 320 И с рег. № ВТ 0222 ВВ, като по време на управлението му използвал пътищата отворени за обществени ползване за други цели, като преминавал от своята пътна лента в съседната, като МПС-то се движело напред със страничната си дясна част, като това движение било съпроводено със силен шум /форсиране на двигателя/ и свистене на гуми. Актът бил съставен и връчен в присъствието на жалбоподателя и контролните органи, като жалбоподателят подписал собственоръчно същия, а в графа възражения било отразено, че "няма възражения". Не са подавани възражения в законоустановения срок.

Въз основа на акта е издадено и атакуваното наказателно постановление № 21-1275000055 от 19.01.2021 г., с което за нарушение на чл. 104 б, т. 2 вр. чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателя на 18.04.2023 г.

По делото са приети и приложени Заповед № 8112з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи; справка за нарушител/водач, отнасяща се до жалбоподателя;

2

Докладна записка от 10.01.2021 г. до Началника на сектор „ПП“ в ОД МВР – В. Търново.

Всички писмени доказателства са приети по делото, които съдът прецени като годни, въз основа на които да могат да се правят правни изводи.

С оглед установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено, от компетентни длъжностни лица, установено от приетата по делото заповед. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е частично основателна.

При извършена служебна проверка съдът не констатира нередовности при издаването на АУАН и НП, в които са налични всички изискуеми реквизити по чл. 42, и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Същите са издадени от компетентни длъжностни лица, видно от приложената към административнонаказателната преписка Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на МВР.

Съдът приема така описаната фактическа обстановка за установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В съдебно заседание е разпитан актосъставителят, чиито показания кореспондират напълно с приетата за установена фактическа обстановка.

Дори нещо повече, същите бяха още по – подробни и обстоятелствени, разкриващи в пълнота поведението на жалбоподателя в качеството му водач на процесния автомобил. В своята съвкупност писмените и гласните доказателства потвърждават установената по – горе фактическа обстановка, която е тъждествена с тази възприета от контролния и наказващия орган. Безспорно установено е, че с тези си действия жалбоподателят е застрашил останалите участници в движението – дори по време на движението си е ударил паркирано МПС. Освен това, в този час по обедно време – 12:00 часа, движението е било активно и натоварено. Движел се е по главна улица в града, навлязъл е в кръгово кръстовище и излязъл от същото, като продължил движението си застрашавайки останалите участници в движението - оживена улица с пресечни такива към хранителни магазини, спирка. Контролните органи, в лицето на актосъставителя, е положил максимални усилия да събере всички допустими и относими доказателства, отнасящи се до случая, за да установи безспорно обективната истина по делото, изпълнявайки всички изисквания на закона, като след категоричното установяване на извършителя, дата и мястото на извършване на нарушението е поканил извършителя и неговата майка, и в присъствието на колегата си очевидец, за съставяне на АУАН.

Разпоредбата на чл. 104 б, т. 2 ЗДвП установява забрана за водачите на моторните превозни средства да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В тази връзка възраженията на жалбоподателя, относно основни белези, отнасящи се до обективната страна на нарушението - дата, водач, място, цвят на автомобила, регистрационен номер и обстоятелствата около случая, се опровергават от събраните по делото гласни и писмени 3 доказателства и като такива не могат да бъдат споделени като основателни от настоящата инстанция. Гласните и писмените доказателства установяват изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. В този смисъл липсва противоречие, неяснота относно дата на извършване на нарушението, както и по отношение на останалите съществени елементи от състава на обективната страна на нарушението.

Като е провел пълно и обективно установяване и доказване на нарушението и съобразно императивните правила на нормата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, наказващият орган издал атакуваното НП, с което ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за това, че в нарушение на чл. 104 б, т. 2 от ЗДвП, използвайки пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като преминавал от своята пътна лента в съседната и МПС-то се движело напред със страничната си дясна част, като движението му било съпроводено със силен шум /форсиране на двигателя/ и свистене на гуми, и на основание чл. 175 а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба“ във фиксирания от закона размер - 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок 12 месеца.

Съобразно разпоредбата на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП - за водач, който използва пътища, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, се наказва с „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок 12 месеца и „Глоба“ 3000 лева.

При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите на административното наказание, заложени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.

27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване, смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и имотното съС.ие на нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни нарушени. В настоящия случай съдът приема, че така наложеното административно наказание „Глоба“ 3000 лева е определено по вид и размер на установеното в нормата на чл. 175 а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. Същото е с фиксиран размер.

Умишленото и съзнателно опасно шофиране, посредством занасяне на автомобила в различни посоки и преминавайки от едната пътна лента в другата, форсирайки двигателя, превъртайки задните колела на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за превоз на хора и товари. Нещо повече жалбоподателят е извършвал шофирането най демонстративно, възприемайки свидетелите и останалите МПС-та участници в движението, включително и по време на движението си е ударил един от паркираните автомобили по пътя си. След като изоставил превозното средства и завръщайки се малко по – късно заедно с майка си, се е опитал да твърди, че не той е управлявал автомобила. Подобно умишлено поведение по оживени улици, в "пикови" часове от денонощието, в населените места застрашават живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на движещите се/преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на 4 обществена опасност. Наложената санкция както вече се сподели е в абсолютен размер.

В случая, не може да намери приложение институтът на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не разкрива признаците на по - ниска обществена опасност в сравнение с други подобни, както и дееца /виж справка за водач/нарушител, отнасяща се до жалбоподателя.

Предвид това НП, в частта му, относно наложеното наказание по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП „Глоба“ в размер на 3000 лева, за извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП следва да бъде потвърдено, а в другата му част – за наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за същото това нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, следва да се отмени, поради следните съображения: