Решение № 1887 от 26.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1887 гр. Пловдив, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сирануш С. Артинян при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело № 20235330116829 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.*****, представляван от пълномощника адв.Е.И. против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградко шосе“, № 115Е, ет.5, представлявано от Н.П.П. и пълномощника адв.Х. Г..

В исковата молба се твърди, че ищецът на ***** г. е сключил с ответното дружество договор за кредит, по силата на който му били предоставени в собственост заемни средства в размер 600,00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,05%, годишен процент на разходите - 45,44%. Съгласно договора заемателят дължал и такса за експресно разглеждане на документи за опускане на паричен заем в размер па 204,97 лева, която той следвал да престира заедно с месечната погасителна вноска. Релевира се в исковата молба, че при сключване на договора за паричен заем следвало да бъде избирано приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане в срок от 15 минути до 2 часа или обикновена заявка без такса. Излага се, че тази такса била уговорена в договора едва след като била направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължавал да плати такса, за която не му било известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена.

Според ищеца липсвала каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя, поради което счита, че клауза имала неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 от ГПК, а се нея се целяло неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да била извършена конкретна услуга. Сочи се, че тази такса представлявала и скрит разход по договора за кредит, който привидно бил уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се целяло реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Отделно от това таксата за експресно разглеждане била излязла в разрез с добросъвестността, а това, че било предвидено да се кумулира към погасителните вноски, водело до скрито оскъпяване на кредита. Също така се твърди, че въпросната такса по същество била добавка към възнаградителната лихва на търговеца заемодател и го обогатявало неоснователно и представлявала печалбата на заемодателя.

Отправя се искане да се прогласи нищожността на клаузата от договора, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 204,97 лева по договор за кредит 1 от *****г., сключен със „Сити Кеш" ООД, като противоречащи па принципа на добрите нрави, неравноправна по смисъла на ЗЗП, заобикаляща материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и да се осъди „СИТИ КЕШ" ООД да върне на ищеца сумата от 50,00 лева, представляваща платена без основание такса експресно разглеждане по договора за периода от 17.01.2019г. до 10.10.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

При проведените открити съдебни заседания ищецът и пълномощникът не се явяват, но са постъпили молби, с които се отправя се искане за уважаване на исковата претенция и се претендират разноски. Във връзка с искане на ищеца за изменение размера на осъдителния иск, е постановено протоколно определение от ***** с което е допуснато изменение на основание чл.214, ал.1 от ГПК на предявения иск с искова молба с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, от ищеца Г. А. Д. против ответника „Сити Кеш“ ООД, за платена без основание неустойка по договор за паричен заем № *****г. в размер на 50,00 лева за периода от 17.01.2019г. до 10.10.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, като да се счита увеличен и предявен за сумата от 204,97 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът „Сити Кеш “ ООД, чрез пълномощника адв.Х. М., е подал отговор на исковата молба, с който се заявява, че предявените искове са недопустимо заведени, а по своите основания и размер били основателни. Ответникът счита, че отделните производства, разгледани самостоятелно, били недопустими поради това, че правото на иск било упражнено при условията на злоупотреба с право, тъй като в рамките на един ден в Районен съд - Пловдив били подадени от ищеца общо 7 /седем/ искови молби срещу дружеството с една единствена цел - да се възложи в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер, а образуваните гр. дела били със следните номера: гр. д. №***** г. гр. д. №***** г., гр. д. №***** г., гр. д. №***** г., гр. д. №***** г., гр. д. №***** и гр .д. № ***** г. Релевира се, че седемте искови молби били подадени от едно и също лице, чрез един и същи процесуален представител и имали идентично съдържание, в т.ч. петитуми и обстоятелствени части, като на основание чл.213 от ГПК следвало тези дела да се съединят в едно производство и да се постанови едно общо решение по тях. При условията на евентуалност , в случай че делата не бъдат съединени, се моли на ищеца да не бъдат присъждани разноски за повече от едно производство, като в тази връзка се излагат подробни съображения. Признава се от „Сити Кеш“ ООД изцяло предявените обективно съединени установителен и осъдителен иск по посочените от ищеца основания и размер, като се отправя искане да бъде постановено решение при признание на исковете. Прави се възражение, че ищецът не бил материално затруднено лице, в каквото качество бил подписал представените по делото договори за безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, като в тази връзка се представя справка от НОИ, видно от която ищецът се осигурявал по трудово правоотношение по основно възнаграждение в размер на 1418 лева. Отделно от това ответникът намира, че ако бъдат присъдени разноски по договорите за безплатна правна помощ, техният размер следвало да бъде адаптиран към материалния интерес на делата в тяхната съвкупност, ако били гледани в едно производство.

Излага се, че ищецът следвало да бъде задължен да посочи банкова сметка, по която да му бъдат изплатени вземанията на „Сити Кеш“ ООД. Отправя се искане за съединяване на гр. д.

№*****г. гр. д. №***** г., гр. д. №***** г., гр. д. №***** г., гр. д. №***** г., гр. д. №***** и гр.д.№***** г., а ако исковете бъдат приети за допустими, да бъде постановено решение при признание на иска на основание чл.237 от ГПК.

При проведените открити съдебни заседания ответникът не се представлява, но представя молба, с която поддържа заявеното в отговора на исковата молба. Счита, че осъдителния иск следва да бъде уважен за сумата от 50,00 лева и че следва да бъде 2 постановено решение при признание на иска. Отправя искане сторените по делото разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становището на страните, съдът установи от фактическа страна следното:

С договор за паричен заем Кредирект № *****г., сключен между страните, на ищеца е предоставен кредит в размер на 600 лева, при следните условия: брой вноски – 1, дата на плащане – *****г., при фиксиран годишен лихвен процент – 40,05% и годишен процент на разходите 40,05 %, при общ размер на всички плащания 825,00 лева. Предвидена е в договора клауза за начисляване на такса за експресно разглеждане в размер на 204,97 лева.

Приобщено е Заключение на Съдебно счетоводна експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира, тъй като намира за обосновано, компетентно изготвено и кореспондиращо с останалите приобщени по делото доказателства. От същото се установява, че включените разходи на заемодателя при изчисляване на ГПР по Договор за паричен заем № *****г. били договорна лихва в размер на 20,03 лева – ГПР от 48.29%, с уговорената „такса експресно разглеждане“ в размер на 204,97 лева, оскъпяването на кредита за срока на договора бил с 34,16%, а с договорната лихва и таксата за експресното разглеждане оскъпяването на кредита било с 37,50%, както и че платената сума за „такса експресно разглеждане“ по договора било в размер на 204,97 лева.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД, във вр. с. чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, във вр. с чл.143 от ЗЗП във вр. с чл.146 от ЗЗП и чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД.

Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова и извън рамките на своята професионална или търговска дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалните закони – ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция, че "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на 3 договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид това в ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече - както вече бе коментирано, в ГПР не е включено дължимото възнаграждение за допълнителни услуги – експресно разглеждане.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно като сума в лева е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Така уговорената клауза за заплащане на такса за експресно разгреждане на заявката за одобрение на паричен заем противоречи и на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съобразно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.