Решение № 8127 от 27.12.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 27.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на осми ноември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН

КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Ваня Ружина, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 9998 по описа на състава за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата М.Д.С. претендира да осъждане на ответника да й заплати обезщетение за описаните в исковата молба неимуществени вреди – свързани с накърняване на честта, достойнството и доброто име, професионалната репутация, самочувствието на ищцата. Вредите били причинени от ответника И.И.К. и произтичали от съобщаване на неверни факти в дадените показания в качеството му на свидетел по НЧХД №21044 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 129-и състав. Твърди се, че въз основа на дадените от ответника свидетелски показания, срещу ищцата била постановена Присъда №3409 от 10.05.2016г. по посоченото наказателно дело от частен характер. С присъдата, ищцата била призната за виновна в това, че разгласила публично и чрез интернет сайт неистинско и позорно обстоятелство за частния тъжител К.В.Н., но била освободена от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като й било наложено административно наказания глоба в размер на 1 000 лв. и при това била осъдена да заплати на частния тъжител сумата от 1 512 лв. съдебни разноски в наказателното производство. Понеже свидетелските показания от ответника К. според ищцата били неистински - точно това обстоятелство характеризирало поведението му като противоправно и обуславяло възникването на деликтната му отговорност за понесените от ищцата вреди. При изложените фактически твърдения ищцата предявява иск за заплащане на обезщетение за неимуществени в размер на 50 000 лв. и иск за заплащане на обезщетение да имуществени вреди в размер на 2 512 лв. за заплатените глоба и съдебни разноски в наказателното производство, ведно със законната лихва върху сумите от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, ищцата претендира за осъждане на ответника да й заплати сумата на направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника И.И.К. чрез подаден отговор в законоустановения срок по реда на чл.131 от ГПК. Ответникът оспорва иска по основание и размер, отричайки твърдението на ищцата, че е извършил противоправно деяние. На свой ред поддържа тезата, че показанията му отразявали вярно обективната действителност. На 19.11.2015г. в качеството си на главен редактор на интернет сайта „ПИК“ БГ той лично провел по телефона интервю с ищцата на което било извършен аудио запис. Интервюто било възпроизведено в журналистически материал, който преди публикуването му в сайта бил съгласуван с ищцата. Ищцата дала одобрението си за публикуването му без никакви възражения. Ответникът оспорва и твърдението за възникване на описания в исковата молба вредоносен резултат, а независимо от това – оспорва и наличието на пряка причинно-следствена връзка между участието му като свидетел в наказателното производство, проведено срещу ищцата. Отрича тезата, че единственият аргумент, на който наказателния съд основал осъдителната си присъда, били неговите свидетелски показания, като посочва че по делото била извършена съвкупна преценка на всички събрани писмени и гласни доказателства. Уточнява, че в мотивите към присъдата съдът оценил обясненията на подсъдимата (ищцата) като вътрешно противоречиви, логически неясни и непоследователни. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, ответникът претендира за осъждане на ищцата да му заплати сумата на направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а приетият като доказателство препис от Присъда №3409 от 10.05.2016г., постановена по НЧХД

№21044/2015г. по описа на 129-и състав, НО при СРС установява, че ищцата М.Д.С. е била призната за виновна в това, че на 19.11.2015г. около 12.09 ч. в интернет сайт „ПИК“ е разгласила публично и по друг начин – чрез интернет сайт, неистинско позорно обстоятелство за частния тъжител К.В.Н., а именно че има повдигнато обвинение за извършено престъпление и че е „клиент“ на Прокуратурата, с думите „Адвокат К.Н., който е клиент на Прокуратурата и обвиняем по делото за енергетиката, за което споменах“ – престъпление по чл.148, ал.2,пр.1, вр. с ал.1, т.1 и т.2, пр.2, вр. чл.147, ал.1 пр.1 от НК, поради което и на основание чл.303 НПК и чл.148, ал.2, пр.1, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2, вр. чл.147, ал.1, пр.1 от НК била освободена от наказателна отговорност, като й било наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. Ищцата е била осъдена да заплати на К.Н. сумата от 1 512 лв., представляваща направени разноски в хода на процеса за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Като доказателства по делото са приети Становище с вх.№176 от 30.11.2016г. на Председателя на Управителния съвет на съюза на българските журналисти и писмо от изпълнителния директор на „П.Н.“ ЕООД, адресирано до ищцата, по повод отправено запитване от нейна страна за предоставяне на копие от аудио запис на предоставеното интервю на ответника И.К..

По делото е допуснато събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел в полза на ищцата, с цел установяване на обема и характера на твърдените неимуществени вреди, както и гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел в полза на ответника за установяване на обстоятелствата около вземането на процесното интервю от ищцата. Страните не са осигурили явяването на допуснатите свидетели съгласно дадените указания на съда – до края на първото открито съдебно заседание.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предмет на спора е претенции за обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди да са настъпили в резултат от непозволено увреждане.

Твърди се, че вредите са били причинени в следствие на предоставянето на неверни свидетелски показания от страна на ответника в качеството му на свидетел в провеждането срещу ищцата наказателно производство за извършване на престъпление от частен характер и постановената единствено на база кредитираната доказателствена стойност на снетите свидетелски показания осъдителна присъда по НЧХД №21044/2015г. по описа на 129-и състав, НО при СРС.

Предмет на доказване за изясняването на обективната истина по възникнал правен спор са фактите от значение за решаването му, както и връзките между тях съгласно чл. 153 от ГПК.

Общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК предвижда, че всяка страна носи доказателствената тежест относно фактите (правнорелевантни и доказателствени), на които основава своите искания или възражения.

Основополагащ принцип в гражданския процес е провеждането му при условията на състезателност, където страните посочват фактите, на които основават исканията си и също те представят доказателства, които да послужат за тяхното установяване.

Следователно на всяка страна се разпределя доказателствената тежест да установи онези факти и връзки между фактите, които самата страна посочва и на чието настъпване основава своята теза. При липса на такова доказване съдът следва да приеме недоказаните по делото факти за неосъществили се в обективната действителност и въз основа на това на постанови съдебното решение.

В гражданския процес съдът няма правомощиято да събира служебно доказателства, а е длъжен да осигури единствено еднаквата възможност на страните - да представят доказателствата, които са посочили. Такава възможност в случая бе предоставена и на двете страни. Друг е въпросът, как страните упражниха процесуалните си права.

С определение на настоящия съд от

05.10.2018г., постановено по реда на чл.146 от ГПК, съдът надлежно указа на ищцата кои са подлежащите на доказване факти и как се разпределя доказателствената тежест във връзка с тях.

По същество - предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, при основния състав на непозволеното увреждане, са уредени от чл. 45, ал.1 ЗЗД и изискват от ищцата да установи: първо - осъществяване на поведение, което противоречи на конкретно нормативно задължение или на общата забрана да се вреди другиму, второ - настъпване на конкретния твърдян в исковата молба вредоносен резултат и трето-да се установи наличието на пряка причинно- следствена връзка между настъпването на вредата и поведението на деликвента.

Както беше вече споменато, всички посочени по- горе факти бяха в доказателствена тежест на ищцата т.е следваше да бъдат установени от нея, за да бъде мотивиран извода за основателност на иска.

По отношение на факта на осъществено противоправно поведение от страна ответника:

По делото не бе проведено необходимото пълно и главно доказване на факта на осъществено противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо се в даването на неистински свидетелски показания в етапа на събиране на доказателства по НЧХД №21044/2015г. по описа на 129-и състав, НО при СРС.

Видно от мотивите на постановената осъдителна присъда свидетелските показания на ответника са послужили за установяване на съдържанието на клеветническите твърдения, разпространени от ищцата.

Показанията на свидетеля са ценени от наказателния съд като пряко доказателство, а доказателствената им стойност е оценена като непротиворечива. При това положение и при липса на всякакви доказателства в противната насока, настоящият състав на съда не би могъл за възприеме тезата на ищцата, че факта на реализирано противоправно поведение от страна на ответника е установен. Доказване на твърдението на ищцата, че съобщените от ответника обстоятелства около съдържанието на изявленията на ищцата за лицето К.Н.не съответстват на обективната действителност, не беше проведено.

Ищцата не осигури явяването на свидетел, който бе допуснат. Тъй като верността на свидетелските показания на ответника, приети от наказателния съд, не беше оборена то и твърдението на ищцата за наличие на осъществено поведение от ответника в качеството му на свидетел по НЧХД №21044/2015г. по описа на 129-и състав, НО при СРС остана недоказано. Дори само на това основание искът следва да бъде отхвърлен.

По отношение на факта на претърпени неимуществени вреди:

Независимо от изложените по-горе фактически и правни доводи недоказано остана твърдението на ищцата за настъпване на вредоносен резултат, както и за обема на вредите.

Претенцията на ищцата се основава на твърдения за настъпване на неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на нейната професионална и личностна репутация, изживяно чувство на неудобство пред близки, приятели, познати, зрители и читатели, усложнение и задълбочаване на нейни предхождащи процеса здравословни проблеми. На съдебния състав е известно, че ищцата се ползва с общоизвестно и утвърдено име в обществото и журналистическите среди.

От друга страна от представените по делото доказателства не се установява постановената осъдителна присъда да е била разгласена публично и да била доведена до знанието на широк обществен кръг. Този факт не се предполага, въпреки че съдебните актове са публично достъпни и следва да бъде доказан съгласно общите правила на доказването.

На следващо място не се установява твърдението, че присъдата е била възприета от близки, приятели и познати на ищцата.

С оглед доказването на така изложеното твърдение на ищцата бе допуснато събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане. Ищцата не осигури явяването на допуснатия свидетел, с което не успяла проведе успешно доказване на факта на настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в изживяно чувство на неудобство пред нейния близък семеен и приятелски кръг. Съдът съобрази и че не се установява тези лица да са формирали негативно отношение към ищцата в резултат на постановената осъдителна присъда поради, което твърдените вреди в тази им част останаха недоказани.