Акт от 29.03.2021, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№

99 гр.

Велико Търново, 29.03.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА

МАТЕВА

При секретаря Д. С. разгледа докладваното от съдия Матева адм. дело № 683/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с 25,ал. 3 от Закона за управление на агрохранителната верига (ЗУАВ).

Същото е образувано по жалба на „Еко Маркет Експорт“ ЕООД, гр. Велико Търново против Разпореждане за спиране на част или на цялата дейност № 620/20.10.2020 г. на главен инспектор към Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Велико Търново, с което на основание чл. 24, ал. 1 от ЗУАВ и чл. 138, §2, буква „и“ от Регламент (EС) 2017/625 на Европейския Парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на Регламенти (ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (EС) №

1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, Регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и Директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета и за отмяна на Регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, Директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета („Регламента за контрол“) е спряна извършваната от жалбоподателя вътреобщностната търговия с месни продукти, съдържащи в състава си свинско месо от склад за търговия на едро с храни, намиращ в гр. Велико Търново, ул. ***с ветеринарен одобрителен номер BG 0403067, който склад се сочи като стопанисван от друго дружество – „Еко Маркет България“.

Жалбоподателят оспорва разпореждането като нищожно и незаконосъобразно. Счита, че същото е издадено от некомпетентен орган, тъй като от представената длъжностна характеристика на издалия разпореждането не се установява да има това право, а липсва и делегация на правомощие със заповед на директора на БАБХ за прилагане на мерките по чл.

138, §2, буква „и“ от Регламент (EС) 2017/625 на Европейския Парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. На второ място, разпореждането се оспорва като незаконосъобразно, тъй като с жалбата се поддържа, че дружеството извършва търговия на едро с месни продукти, като доставя същите от най-големите производители на територията на Република България, като продуктите отговарят на всички изискания за ветеринарно сертифициране според националното законодателство, а ветеринарното сертифициране на търгуваните продукти е задължение на производителите им. На трето място, оспорва разпореждането и като формално незаконосъобразно, тъй като счита, че е неясно и немотивирано, не конкретизира кога и как е извършена изобщо търговия, нито определя срок на спиране на дейност. Тези оплаквания се поддържат от процесуалния представител на дружеството *** М. К. в хода на делото и приложените писмени бележки и се иска отмяна на разпореждането и присъждане на направените разноски.

Ответникът - главен инспектор при ОДБХ – Велико Търново, лично и чрез *** Д.С. от ВТАК, оспорва като неоснователна жалбата. В представеното по делото становище се поддържа, че процесният акт е издаден заради нарушаване от страна на жалбоподателя на разпоредбите на чл. 13, букви „б“ и „в“ от решението на Комисията, като грешната правна квалификация на нарушението в самото разпореждане (което сочи чл. 12) е без значение. Тези норми – на чл. 13, според ответника, касаят изпращането на свинско месо, продукти от него и каквито и да са други продукти, състоящи се от или съдържащи свинско месо от областите, посочени в четирите приложения към решението, в които попадали и всички 28 области в България. Всъщност област Велико Търново била посочена в Решение за изпълнение ЕС 2020/1402 на Комисията от 5.10.2020 година, приложение 3, като изпращането на посочените продукти можело да се разреши само след кумулативно наличие на три предпоставки - преработване в съответствие с чл.4, §1 от Директива 2002/99/ЕО, да са преминали ветеринарно сертифициране в съответствие с чл.5 от тази директива и да са придружени от здравен сертификат за вътрешносъюзна търговия, предвиден в приложение към Регламент /ЕО/ 599/2004, част II.

Жалбоподателят нарушавал изискванията за такава търговия (със свинско месо и производни, съдържащи такава суровина). В представената от ответника писмена защита на процесуалният му представител отново се поддържа, че основанието за издаването е плод на чисто техническа грешка, като нормите на чл. 13, букви „б“ и „в“ от Решение за изпълнение на Комисията гласят, че изпращането на съответните продукти от областите, посочени в приложенията към решението може да се разреши само при три налични предпоставки. Жалбоподателят нарушавал изискванията за вътреобщностна търговия с прясно свинско месо, заготовки от него и прочие, като е дистрибутирал такива храни в страни – членки, без тези храни да са преминали ветеринарно сертифициране и без здравен сертификат за вътреобщностна търговия, придружаващ съответната пратка. Претендират се разноските по делото.

Съдът, след като прецени приложените към административната преписка и събрани в хода на съдебното дирене доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и становищата на страните, приема за установено следното:

По делото е безспорно, че жалбоподателят „Еко Маркет Експорт“ ЕООД, гр. Велико Търново извършва търговска дейност от чужд обект – стопанисван от трето лице и представляващ склад за търговия на едро с храни, за който е издадено удостоверение за вписване в списъка на наемателите – търговци на храни № 8483/05.11.2015. (на л. 82 от делото, в което складът фигурира със старата фирма на дружеството – складодържател като наемател – „Тил Трейд“ ООД, сега с ново име „Еко Маркет България“).

На 19.10.2020 г. трима главни инспектори към ОДБХ – Велико Търново (първият от които е и издателят на разпореждането) извършили проверка на въпросния склад, стопанисван от „Тил Трейд“ ООД. При проверката е констатирано, (л. 25 от делото), че дружеството междувременно е променило името си на „Еко Маркет България“ ЕООД, но не е уведомило ОДБХ за това, нито е променило Удостоверението си. След като е установено новото име на дружеството, стопанисващо склада е пристъпено към същинската проверка, която е извършена в присъствието на Управителя на дружеството „Тил Трейд“ ООД с ново име „Еко Маркет България“ ЕООД, като дружество, стопанисващо склада, който несъмнено е и управител на дружеството – жалбоподателя – „Еко Маркет Експорт“ ЕООД. В представения Констативен протокол за проверката от тази дата (л. 12 и 27) е вписано, че целта на проверката на дружеството – складодържател е спазването на Решение за изпълнение 2014/709/ЕС от 9.10.2014 година относно мерките за контрол във връзка с АИС за придвижване и контрол на месни продукти, съдържащи свинско месо в рамките на общността. Посочено е, че обектът извършва вътреобщностна търговия чрез дружеството – жалбоподател по настоящето дело, което закупува стоки от „Еко маркет България“ ЕООД (установеното на място ново име на Тил Трейд) и ги дистрибутира до търговски обекти в Германия, Франция, Белгия, Нидерландия и Кипър. Въпреки че проверката се сочи с адресат складодържателя, в констативния протокол на последния е посочено и че търговецът „Еко маркет България“ ЕООД търгува с храни от животински, неживотински произход, напитки и промишлени стоки. Пратките се придружават от стокова разписка, фактура, товарителница (CMR) и потвърдително писмо от мястото на получаване. За храните от животински произход (месни продукти), описани в стоковите разписки, съдържащи свинско месо, се издава и търговски документ, но тези храни не се придружават от сертификат в системата TRACES.

В констативния протокол от 19.10.2020 г. е коментирано и съществуването на издадено на 29.08.2019 г. Предписание № 301 за спазване на изискванията на посоченото решение за изпълнение.

От съдържанието на

Предписание 301/29.08.2019 г. се установява, че същото има за адресат отново дружеството складодържател – „Тил Трейд“ ООД, което както се каза, считано от 14.11.2019 г. има ново име – „Еко Маркет България“ ЕООД, дружество различно от жалбоподотеля. Това е дружеството, стопанисващо склада, но търговията в него, която се спира с процесното разпореждане се твърди да се осъществява от друго дружество – „Еко Маркет експорт“ ЕООД, което е и жалбоподателят по настоящето дело. Тоест адресат на Предписание № 301 не е жалбоподателят по настоящето дело, а друго дружество на собственика и управителя на жалбоподателя. До съставянето на самото това предписание обаче, се е стигнало след проверка на двама главни инспектори при ОБДХ – Велико Търново на 29.08.2019 г. във връзка с нотификация на колбас, произведен от Месокомбинат Ловеч, дистрибутиран от трето дружество - „Еко маркет 2012“ ЕООД, която да установи спазват ли се правилата на Решение за изпълнение 20014/709/ЕС на ЕК относно мерките за контрола на здравето на животните във връзка с африканската чума по свинете. Проверката от август 2019 г. е констатирала е, че в обекта не се спазват изискванията за проследяемост на храните на всички етапи на производството, дистрибуцията и прочие и неспазването на Решение за изпълнение 2014/709/ЕС на Комисията от 9.10.2014 г. относно мерките за контрол на здравето на животните във връзка с африканската чума по свинете в някои държави членки и в частност на мерките за придвижване в рамките на общността след издаване на сертификати TRACES. В резултат на това, на „Тил Трейд“ ООД (с ново име и понастоящем „Еко Маркет България“ ЕООД) е издадено Предписание № 301 от 29.08.2019 г., в което е констатирано неспазването на посоченото решение на Комисията (като не е посочено кой текст на решението е нарушен), тъй като не е наличен сертификат в системата TRACES. С него е предписано на дружеството „Тил Трейд“ ООД да спазва цитираното решение като е определен постоянен срок за това. Съдът не намира връзка между процесното разпореждане и тези предходни протоколи и предписания (към които всъщност то и не препраща), но обсъжда същите тук доколкото са представени от ответника като част от преписката по издаване на процесния акт.

Допълнителни мотиви за тяхната неотносимост ще бъдат изложени по съществото на спора от правна гледна точка.

Разпореждането за спиране на част от дейността на „Еко Маркет Експорт“ ЕООД е връчено на управител при съставянето му на 20.10.2020 г., като недоволен от него той го е оспорил пред АСВТ с жалба от 02.11.2020 г., въз основа на която е образувано това дело.

В хода на същото като доказателства са събрани всички материали от преписката и представените от страните допълнително книжа в подкрепа на твърденията им, ведно с акт за назначаване и длъжностна характеристика на издателя на процесното разпореждане за спиране на част от дейността.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна:

Жалбата е допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна, засегната от правния ефект на оспореното разпореждане. От самото разпореждане е видно, че то е връчено на управителя на дружеството на 20.10.2020 г. , като от щемпела, положен при подаването на жалбата до съда чрез ответника се установява, че тя е подадена на 02.11.2020 г., т.е. в преклузивния 14-дневен рок от адресата на разпореждането, спрямо който са разпредени неблагоприятни последици.

По същество жалбата е основателна, тъй като оспореното разпореждане за спиране на дейността на жалбоподателя е валидно, но незаконосъобразно.

Съдът счита, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по следните мотиви:

Според разпоредбата на член 3, §3 от Регламент за контрола на ЕП и на Съвета от 15.02.2017 г. „Компетентни органи“ за целите на този акт на общностното право са а) централните органи на държавата членка, които отговарят за организацията на официалния контрол и другите официални дейности в съответствие с настоящия регламент и правилата, посочени в член 1, параграф 2; б) всеки друг орган, натоварен с тази отговорност; в) когато е целесъобразно – съответните органи на трета държава.

Разпечатката съдържа 31 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6582c1b5-d46c-404a-8e28-18d86f88f75c