Решение № 271 от 16.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. София, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело № 20251001000179 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на Национална агенция за приходите срещу Решение № 193/06.02.2025г. по т.д.№ 754/22 по описа на СГС, с което е прекратено производството по несъстоятелност за „Диджиталресърч“ ЕООД, ЕИК 201000852 по т.д. № 754/22 по описа на СГС на основание чл. 632 ал.4 от ТЗ и постановено заличаването на търговеца от Търговския регистър. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като неправилно било прието, че молбата за възобновяване на производството не е била подадена в едногодишния срок от обявяването на определението за спиране на производството в ТРРЮЛНЦ.

Твърди, че е подал молбата в срок по пощата на 03.02.2025г. Моли да бъде отменено решението и делото да бъде върнато за продължаване на производството. С жалбата е представено „заверено копие от опис на пощенски пратки от 03.02.2025г. с клеймо от същата дата“.

В срок от обявяването на жалбата в ТР не са постъпили отговори от страните.

1

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес. Отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна и подлежи на разглеждане.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част, поради което следва да разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба относно неговата неправилност.

По отношение на допустимостта на постановеното решение, следва да се отбележи, че е налице противоречива практика по въпроса следва ли решението по чл. 710 от ТЗ да бъде постановено след провеждане на открито съдебно заседание или може да бъде постановено в закрито такова.

Настоящият състав споделя съдебната практика, обективирана в решение № 161 от 24.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 850/2020 г., I т. о., ТК; решение № 15 от 26.01.2005 г. на ВКС по гр. д. № 1599/2003 г., ТК; решение № 41 от 21.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 1010/2010 г., I т. о., ТК и др., че липсва нарочна разпоредба, която да указва дали решението по чл. 710, предл. 1 ТЗ следва да бъде постановено в открито заседание или това може да се случи и в закрито заседание. В практиката се е наложило разрешението, според което при липса на предложен план за оздравяване в предвидения от закона срок, или при липса на приет или утвърден план се постановява решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност в закрито съдебно заседание. Съдебният акт в този случай има значение само за администриране на производството по несъстоятелност, ето защо призоваване на длъжника и кредиторите не е необходимо. При обжалване на това решение следва да се развие въззивно производство, за което важат правилата на глава двадесета на ГПК "Въззивно обжалване".

По отношение на неговата правилност, взе предвид следното:

С решение № 16/09.01.2024 г. по отношение на „Диджиталресърч” ЕООД, ЕИК 201000852, е открито производство по несъстоятелност в резултат на настъпила неплатежоспособност. В постановеното решение е посочено, че дружеството-длъжник притежава само акции от капитала на друг търговец, които са запорирани от НАП, поради което с определение № 153/12.01.2024 г. на заинтересованите лица е указано привнасянето на разноски за осигуряване 2 развитието на производството. Определението на съда е обявено по партидата на търговеца на 15.01.2024 г., откогато се счита съобщено на всички заинтересовани лица.

Никое от заинтересованите лица не е предплатило разноските, поради което с решение № 179/01.02.2024 г. производството по несъстоятелност е било спряно, като решението е вписано в търговския регистър на 02.02.2024 г. с вписване № 20240202134658 в ТРРЮЛНЦ.

След изтичане на преклузивния едногодишен срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ, изтекъл на 03.02.2024 г. (първи присъствен ден след неприсъствения 02.02.2024 г.) от Националната агенция по приходите по пощата е подадена молба за възобновяване на производството, като бъде посочена банкова сметка, по която да бъдат предплатени разноските за възобновяване на производството и съдът да определи подходящ срок за предплащането им. С искането за възобновяване не са представени доказателства и не се твърди изпълнение на задължението за привнасяне на разноски. Безспорната съдебна практика приема, че в едногодишния срок е достатъчно кредиторът да подаде молба, с която изразява воля да предплати разноските.

В конкретния случай, в молбата на Националната агенция за приходите, е формулирано искане за възобновяване на производството по несъстоятелност срещу предплащане на първоначалните разноски по чл. 629б ТЗ, като бъде предоставена възможност за внасянето им.

Искането за това, обаче, е направено след изтичането на едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ. Решението за спиране на производството е обявено в търговския регистър на 02.02.2024 г., от който момент е започнал да тече срокът по чл. 632, ал. 2 ТЗ. Молба за възобновяване на производството е следвало да бъде подадена до изтичане на 03.02.2025 г. – първи присъствен ден след неприсъствения 02.02.2025 г.

Кредиторът НАП е подал молбата по пощата – чрез пощенска пратка, рег. № R PS1040 816L5L C, при проверката на която в публично достъпната страница на пощенския оператор за проследяване на вътрешни пратки, извършена от СГС и обективирана по делото (л. 144), е видно, че същата е приета в 08.04 часа на 05.02.2025 г., съответно е доставена на същата дата в 12.04 часа, което съответства и на факта на регистриране на документа в съда на 05.02.2025 г. в 15.11 часа. Молбата е постъпила с пощенски плик с 3 отбелязан номер на пратката, но без поставени датни клейма на „Български пощи“ (л.143).

Този извод не се разколебава и от представения документ с въззивната жалба „заверено копие от опис на пощенски пратки от 03.02.2025г. с клеймо от същата дата“. В него действително е описан номера на пощенска пратка, рег.

№ R PS1040 816L5L C, но то не може да удостовери изпращането на пратката на дата 03.02.2025г., което следва да бъде извършено с пощенско клеймо, каквото липсва, или с отбелязване в публично достъпната страница на пощенския оператор за проследяване на вътрешни пратки. Представения документ има значение в отношенията на жалбоподателя НАП и пощенския оператор.

В разпоредбата на чл. 62 ал.2 от ГПК, приложима на основание чл.

621 от ТЗ, поради липса на изрична уредба, срокът не се смята пропуснат ако изпращането на молбата е станало по пощата в последния ден на срока. От представените доказателства се установява безспорно, че молбата е изпратена по пощата на 05.02.2025г., което е след изтичане на срока на 03.02.2025г.

Следва да се отбележи също така, че се касае за изтичането на едногодишен срок.

Тъй като правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на СГС, следва да бъде потвърдено обжалваното решение.

Ръководен от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 193/06.02.2025г. по т.д.№ 754/22 по описа на СГС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните при предпоставките по чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5