Решение № 4 от 25.01.2022, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Тетевен, 25.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ, в публично заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Марио Д. Стоянов при участието на секретаря Катя М. Христова като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Административно наказателно дело № 20214330200282 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава Х от АПК,във вр. с чл. 72,ал.4 от ЗМВР.

Делото е образувано по жалбата на ЦВ. Т. С. от град Тетевен,Лов.обл., против ЗАПОВЕД ЗА ЗАДЪРЖАНЕ рег.№ ххг,издадена от М. М. М.-бл.експерт-мл.разузнавач при РУ на МВР-Тетевен,в качеството си на полицейски орган по чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР.

Жалбодателят излага,че заповедта е съставена след пристигане на адресата в сградата на РУ на МВР-Тетевен без да бъдат взети предвид възраженията на С. за това,че няма повод за съставянето и.Не е взето предвид,че при съставянето и задържането е излишно,предвид предписанията и целите на закона,липсата на достатъчно доказателства за извършено от него престъпление,както и личността на задържаното лице-неосъждано,с постоянен адрес,за което липсват каквито и да са данни за извършено правонарушение и не на последно място извършило пълно съдействие на проверяващите.

Заповедта е издадена без да се спазва установената форма,при съществено нарушение на административно-процесуалните правила,незаконосъобразна е и е несъответна на целта на закона-основания за оспорване и по чл.146 от АПК.

За да бъде законосъобразен атакуваният административен акт той трябва да съдържа подробно изложение на фактическото и правно основание за задържане.Ако може да се презюмира,че основанието по чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР е данни за извършено престъпление,от особено значение относно изводите за законосъобразност се явява посочването на точната дата,време и място на евентуално извършеното престъпление.Целта на закона при налагане на обжалваната административна мярка е да се извърши превенция с оглед предотвратяване на възможността лицето да се укрие и да се осигури възможност за осъществяване на евентуално наказателно преследване.За да се издаде обжалвания административен акт трябва да са налице доказателства,които да обосновават неговото налагане.В противен случай биха се нарушили основни конституционни права-чл.30,ал.2 от КРБ.Нито една административна мярка не е самоцелна.Задържане,заради самото задържане не може да ъде оправдано,но ако целта е да се осуетят евентуални пречки пред едно бъдещо полицейско разследване,то тази цел следва да е наименована и доказана,а не да се прилага по подразбиране.

1

В случая от заповедта не личи кое е наложило издаването и.Задържането не е абсолютно приложимо дори и в случаите на извършване на престъпление.

В атакуваната заповед липсват и мотиви ,че жалбодателят,като неин адресат съществува,която и да е от предпоставките по чл.72,ал.1 от ЗМВР.Административният акт не отговаря на изискванията на чл.59,ал.2,т.4 от АПК и на специалните изисквания по чл.72,ал.1 от ЗМВР и специалните разпоредби на ППЗМВР.

Издателят на заповедта е посочен като мл. ПИ,което не е индивидуализиране на неговата длъжност по смисъла на посочения текст.При това положение е невъзможна оценката доколко е компетентен орган по смисъла на ЗМВР.Не е конкретизирано нито във фактически,нито в правен аспект основанието на задържането-не става ясно с какви точно действия и кога жалбодателят е извършил деянието.Не е извършено фактически разясняване на текста н чл.74,т.6 от ЗМВР.Самата бланка на заповед е изначално изготвена с цел да ограничи ,да затрудни и да направи неясни и недостъпни за задържания правата,които той има.

Атакуваната заповед е и нищожна.Твърди,че са налице две основания за нищожностакт,издаден от некомпетентен орган и допуснатите нарушения на нормативната уредба са дотолкова съществени,че няма как да бъдат санирани на по-късен етап.

Моли да бъде отменена обжалваната заповед.

Административнонаказващият орган-М.М.-полицейски орган при РУ на МВРТетевен заявява,че предоставя на съда преценката за законосъобразността на обжалваната заповед.

За Районна прокуратура-Ловеч-ТО-Тетевен представител не се явява в съдебно заседание и не се изразява становище по жалбата.

Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното:

Приложена е Заповед за задържане на лице рег.№ ххг,издадена от Мл.експерт М. М.

М.-.Чл.разузнавач при РУ на МВР-Тетевен,в качеството си на полицейски орган,на основание чл.71,ал.1,т.1 от ЗМВР.В заповедта е отразено,след изписване на датата,мястото на съставяне и името и длъжността на полицейския орган следното: „Данни за извършено престъпление по чл.354а,ал.3,т.1 от НК/без надлежно разрешително държи наркотични вещества/във връзка с образувано ДП №-253/2021г по описа на РУ-Тетевен“.

Заповядано е от полицейският орган,че задържа за срок от 24 часа жалбодателя ЦВ.

Т. С.,както и че на задържаното лице са разяснени правата по чл.72,ал.3,4,5,6 и чл.73 от ЗМВР.Отразено е,че заповедта може да се обжалва по реда на АПК в 14-дневен срок пред районен съд,който съдебен орган не е посочен конкретно в заповедта.

Отразено е,че жалбодателят е получил копие от заповедта,както и че е освободен в 11:45 часа,без да е посочена датата на освобождаването.

Приложени са медицинска справка ,в която е отразено,че жалбодателят е освидетелстван на дата 05.11.2021г.,фиш за спешна медицинска помощ от същата дата,протокол за обиск на лице,декларация от жалбодателя,разписка за върнати вещи,съставена на 06.11.2021 година.

На решаващия състав са служебно известни и следните обстоятелства:

Срещу жалбодателя ЦВ. Т. С. е било образувано досъдебно производство №253/2021г по описа на РУ на МВР-Тетевен,за престъпление по чл.354а,ал.3,т.1 от НК,извършено на 05.11.2021г. С определение,постановено на 09.11.2021г по ч.н.д.

№257/2021г по описа на РС-Тетевен по отношение на С. е била взета мярка за неотклонение „Зяадържане под сдтража“,като първоинстанционниятсъд е отразил в мотивите,че с постановление от дата 06.11.2021г на С. е било повдигнато обвинение по посочения текст от НК,по който е образуваоно и досъдебното производство.

2

С определение №502/15.11.2021г постановено по в.ч.н.д. №482/2021г по описа на ОС-Ловеч,първоинстанционното определение е било отменено,като на С. е взета мярка за неотклонение „Подписка“.В мотивите си въззивният сдъд е отрезил следното: „Тази инстанция приема, че е необоснован изводът на РС – Тетевен, че от събраните по делото доказателства може да се направи извод, че обвиняемият е съпричастен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК“.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателят и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 149,ал.1 от АПК,във в-ка с чл.72,ал.4 от ЗМВР,в предвид данните за връчване на атакуваното наказателно постановление и датата на пощенското клеймо,с което жалбата е изпратена на наказващия орган/, в този смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.С оглед наведените твърдения за нищожност са оспорения акт/заповедта за задържане на полицейския орган/,то съгласно чл.149,ал.5 от АПК, административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.

По отношение твърдението за нищожност на обжалвания акт:

Едно от наведените и поддържани оплаквания в хода на производството е за липсата на компетентност на издателя на административния акт Мл.експерт М.М., наложил на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР временната принудителна административна мярка.

Съгласно чл. 146, т. 1 от АПК основание за оспорване на нищожност на индивидуален административен акт е липсата на компетентност на административния орган.

В този смисъл и в контекста на служебната проверка относно валидността на оспорената мярка съдът намира за уместно да изясни въпросът за компетентността на органа, разпоредил процесната ПАМ и то в контекста както на административноправната доктрина, така и предвид действащото право.

ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Поради това те трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, според конкретно приложимата правна норма и по реда и начина, предвидени в нея, като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (по аргумент от разпоредбата на чл. 22 и чл. 23 ЗАНН). Следователно, самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата.

Процесната ПАМ спрямо жалбоподателя е издадена от посоченото лице писмено и издаването на такава мярка не се спори от страните по делото и се обосновава от събраните 3 доказателства. Компетентността за налагане на посочената принудителна мярка е уредена в чл. 72 от ЗМВР и принадлежи на полицейските органи.

В настоящото производство, въпреки дадените възможност/с резолюцията за ишзпращане на жалбата на РУП-Тетевен за комплектоване на преписката от 24.11.2021г./ и изрични указания/дадени в съдебно заседание съгласно чл.170,ал.1 от АПК/протокол стр.42 от делото/, доказателства за това издателят да е полицейски орган, който действа при издаването и като такъв не се представиха – не се представиха нито актът за встъпване в длъжност, нито че понастоящем изпълнява такава, т.е. следва да се приеме ,че М. към момента на издаване на оспорената заповед да не е могъл да издава такива актове.Както е прието в Решение №18 от 24.02.2021г на АдмС-Велико Търново,по к.а.д.

№10325/2020г.,процесуалното задължение на съда за конституиране на страните няма определящо действие спрямо съществуващото между същите материално правоотношение,вкл. Не призюмира,че издадетял на акта действително е носител на съответните властнически правомощия.Последното обстоятелство е предмет на пълно и главно доказване от ответника по жалбата/полицейският орган,издал заповедта/в първоинстанционното производство,чрез представяне на документи,установяващи по безспорен начин както заеманата от издателя на акта длъжност, така и че към момента на издаване на заповедтае изпълнтявал служебните си задължения. Дори съдът да приеме,че му е служебно известно първото обстоятелство-че издадетял на заповедта е полицейски орган,то липсват дори и косвени доказателства относно второто релевантно обстоятелствоче заповедта е издадена по време,когато издателят е бил на служба.

По посочените съображения съдът намира, че в случая е налице именно липсата на компетентност, като призната и гарантирано от правния ред правомощие, предизвикващо промяна в чужда правна сфера, реализирането на което да е скрепено с държавна принуда.

След като не е налице възможност за издаване на подобни актове от посоченото лице, налице е нищожност на административния акт. Тъй като допуснатият недостатък не може да се поправи с последващи процедурни действия, то и постановеният краен акт е издаден при наличие на съществено процесуално нарушение. За наличието на този порок съдът следи служебно, независимо от това дали жалбоподателят се е позовал на него. Констатираната нищожност следва да бъде обявена с решението на съда, тъй като преценката за това е част от предметните предели на съдебната проверка - чл. 172, ал. 2 от АПК. При това обжалваната Заповез за налагане на ПАМ следва да бъде обявена за нищожна.

За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи,че заповедта е и формално незаконосъобразна, като счита посоченото оплакване на жалбоподателя за основателно.

Съгласно регламентацията на чл. 72 и чл. 74 от ЗМВР, издаването на заповед за задържане е в правомощията на полицейските органи. По своята правна същност мярка "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка. Възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с предоставянето на възможност на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба, дори и когато отделни лица съзнателно им създават затруднения.