Решение № 881 от 24.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 881 гр. Пловдив, 24.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Г. Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330205960 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. Р. М., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 22-3389-000161/19.07.2022 г., издадено от К.В.Р. – ***, с което:

1) на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП;

2) на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 104а от ЗДвП;

3) на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и

4) на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП), без да се сочат конкретни негови пороци. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище, приложено на лист 2 от 1 делото, поддържа при издаване на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на нарушенията от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от П. Р. М., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. От материалите по делото се установява, че жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на дата 20.10.2022 г. Относно връчването на НП в разписката, която е от дата 21.07.2022 г., фигурира подпис на лице, представило се като съсед на жалбоподателя. Действително в глава петнадесета от НПК е предвиден такъв способ за връчване на съдебни книжа, но в случая той не намира приложение спрямо връчването и на наказателното постановление. Съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН разпоредбите на НПК се прилагат само за посочените случаи, при които в ЗАНН няма изрична уредба. Същевременно съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗАНН препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя. Предвидена е уредба и за случаите, когато лицето не бъде намерено на адреса и тя не включва връчване чрез съсед. По тези съображения съдът приема, че ЗАНН съдържа изрична уреда за връчването на НП, а в процесния случай липсва редовно връчване, което да е породило правно действие, преди подаването на жалбата. Това определя извод и че срокът за обжалване не е бил започнал да тече към 20.10.2022 г., когато е подадена процесната жалба. По делото не са ангажирани никакви други доказателства, от които да се установява, че жалбоподателят е узнал за наказателното постановление и то му е връчено преди 20.10.2022 г., а фактът на връчването е с правно значение и не може да почива на предположения, като доказателствената тежест е върху наказващия орган. По тези съображения съдът приема, че жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят П. Р. М. имал издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) с № ***, което било валидно до ***, и контролен талон към него с № ***.

На 11.07.2022 г. около 11:30 ч. в гр. Пловдив, по ул. „Храбрец“ до № 26 жалбоподателят М. управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег.

№ ***, като по време на движение не бил поставил обезопасителния си колан, с който автомобилът бил оборудван и използвал мобилен телефон, като 2 държал мобилния апарат в ръката си и провеждал разговор, но без да ползвала устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете. Жалбоподателят не носил със себе си и контролния си талон към СУМПС.

По това време и на посочения пътен участък свид. Р. В. Х. – ***, изпълнявал служебните си задължения по контрол за спазването на правилата за движение. При осъществяван линеен контрол, докато служебният автомобил бил в движение свид. Х. забелязал, че жалбоподателят не бил поставил обезопасителния си колан и провеждал телефонен разговор, без устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете на водача. Поради това на жалбоподателя бил подаден сигнал за спиране, след което свид. Х. пристъпил към извършването на проверка за редовността на документите на водача и на превозното средство. Жалбоподателят представил своето СУМПС № ***, валидно до ***, и свид. Х. установил, че то е с изтекъл срок на валидност. Поискал от водача да му представи за проверка и контролния си талон към СУМПС, но жалбоподателят не го сторил.

На място свид. Х. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 740601 от 11.07.2022 г. срещу жалбоподателя М., в негово присъствие и в присъствието на свидетел. На жалбоподателя бил връчен препис от акта срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Р. В. Х.. От тях се разриват обстоятелствата по установяване на нарушенията и извършената проверка. На първо място изяснява се, че свидетелят е възприел поведението на жалбоподателя при осъществяване на линеен контрол, в която хипотеза служебният автомобил на МВР е в движение. Именно тогава се установява, че свид. Х. е възприел обстоятелствата, че жалбоподателят не е поставил обезопасителния си колан, както и че си е служил с мобилен телефон, без устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. В тази връзка доказва се от показанията на свид. Х., че в този момент автомобилът, управляван от жалбоподателя, също е бил в движение. Втората група значими за делото обстоятелства, които се установяват от показанията на свид. Х., последният е възприел след преустановяване на движението на двата автомобила. Изяснява се, че тогава свидетелят е видял автомобилът на жалбоподателя да е оборудван с обезопасителен колан, а в хода на проверката М. да не е представил при поискване контролния си талон към СУМПС, 3 докато самото му свидетелство за управление на МПС да е било с изтекъл срок на валидност. В показанията си свидетелят възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец, показанията са подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви. В отделни свои части те намират подкрепа и в данните, установени от справката за нарушител/водач за жалбоподателя, поради което се ценят за проверени и липсва основание да бъде отречено даването на доверие и в останалите им части. По тези съображения съдът изцяло дава вяра на показанията на свид.

Х..

От справка от АИС КАТ „Регистрация“ за МПС с рег. № *** (лист 40 от делото) се установява, че същото представлява лек автомобил с марка и модел „Мерцедес Е 220 ЦДИ“, с брой места седящи+водач - 4+1, без места за правостоящи и с категория на превозното средство М1.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя М. (лист 10-11 от делото) се изяснява, че има издадено СУМПС с № *** и със срок на валидност до ***, както и контролен талон с № ***.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност. Досежно компетентността на актосъставителя относима е и Заповед № 317з-560/21.01.2022 г., т. 24 на директора на ОДМВР – Пловдив.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. То отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.

По т. 1 от НП на жалбоподателя М. е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. От събраните и проверени по делото доказателства съдът приема за доказано по категоричен начин, че от обективна страна на посочените в наказателното постановление време и място – на 11.07.2022 г. в 11:30 часа в гр. Пловдив, на ул. „Храбрец“ № 26, жалбоподателят М. е управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. № ***. Следователно той е бил водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП и е годен субект на вмененото му във вина административно нарушение. От показанията на свид. Х. се установява, 4 че той е възприел факта на непоставен от водача обезопасителен колан, още докато автомобилът е бил в движение и при осъществявания линеен контрол.

Следователно доказан от обективна страна е и фактът, че жалбоподателят е бил без поставен обезопасителен колан по време на движение, а не едва когато автомобилът се е намирал в покой. Отново от показанията на свидетеля Х., който е очевидец на деянието, се изяснява и че управляваното от М. превозно средство конструктивно е било оборудвано с обезопасителен колан. Процесният лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. № *** попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. От приетата по делото справка от автоматизираната информационна система на МВР (лист 40 от делото) се установи, че превозното средство е от категория М1.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП категория М1 включва „превозни средства от категория М с не повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача; в превозните средства от категория М1 няма място за стоящи пътници; броят на местата за сядане може да бъде ограничен до едно (мястото за сядане на водача)“. Следователно в обективната действителност са се осъществили всички факти от хипотезата на правната норма по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и за жалбоподателя М. е възникнало задължението да спазва разписаното правило за поведение, като по време на движение използва обезопасителния колан, с който МПС е оборудвано. От показанията на свид.

Х. съдът приема за доказано, че жалбоподателят не е изпълнил това си задължение и с това бездействие е осъществил изпълнителното деяние на нарушението – непоставяне по време на движение на обезопасителния колан, с който МПС е оборудвано. Нарушението е формално и от обективна страна е било довършено с факта на осъществяване на изпълнителното деяние, без необходимост от последващ вредоносен резултат.