Определение № 1030 от 10.12.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1030 гр. Разград, 10.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Д.а

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева като разгледа докладваното от Петя П. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20253300500565 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК Постъпила е частна жалба с вх. № 9943/14.10.2025 г. от адв. П. П. против Определение № 896 от 10.09.2025 г. по гр. д. № 2019/24 г. по описа на Районен съд - Разград, с което по реда на чл. 248 от ГПК съдът е оставил без уважение молбата на адв. П. П. да бъде изменено Решение № 433/16.06.2025 г. в частта за разноските, като бъде увеличен размерът на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на адвоката, осъществяващ правна защита съгл чл. 38, ал. 2 ЗА.

В частната жалба са изложени твърдения, че не може да се направи извод за ниска фактическата и правна сложност на делото само защото подобни потребителски спорове се решават едносмислено и непротиворечиво от съдилищата. Излагат се твърдения, че адвокаткия труд трябва да е справедливо овъзмезден, като се вземе предвид и големият обем от предварителна подготовка по делото. Сочи се, че са заведени два кумулативно обективно съединени иска и следва да се определи адвокатско възнаграждение по всеки от тях.

Въззивният съд, като обсъди доводите в частните жалби, законосъобразността на обжалвания съдебен акт и приложимите материалноправни и процесуалноправни норми, намира за установено от фактическа страна следното:

Районен съд – Разград е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове за признаване на установено, че Договор за паричен заем №****** от 03.10.2019 г., сключен между „Изи Асен Мениджмънт“ АД и Й.

Д., и Договор за предоставяне на поръчителство ****** от 03.10.2019 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и Й. Д., са нищожни, както и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, с които се претендира връщане на недължимо платени суми на дружеството – заемодател (договорна лихва) и на дружеството – гарант (възнаграждение за 1 предоставяне на гаранция). Моли се за присъждането на сторените в производството разноски, като се претендира и адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита на основание чл. 38, ал. 2 ЗА съобразно минималните размери, установени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и правната сложност на делото. По делото е проведено едно съдебно заседание, като процесуалният представител на ищеца не се е явил и е депозирал молба-становище, където се моли съдът да даде ход на делото и излага твърдения по съществото на спора. Съдът прогласява двата договора за нищожни, а осъдителните искове са частично уважени, като за част от претендираните суми същите са отхвърлени като погасени по давност. Всяко от ответните дружества е осъдено да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 80 лв. (или общо 160 лв.) – възнаграждение за предоставено на ищеца безплатно процесуално представителство.

В законоустановения срок е подадена молба по чл. 248 ГПК с искане за изменение на решението в частта за разноските, като се увеличи присъденото адвокатско възнаграждение с още 790 лв. – за първия изцяло уважен иск 390 лв., за втория частично уважен иск 200 лв. и за третия частично уважен иск 200 лв. и като се има предвид, че ответниците са двама. Изложени са аргументи, свързани с правната сложност на делото, с броя на исковете и с изискуемата подготовка от страна на процесуалния представител. С обжалваното определение съдът оставя без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските, като са изложени мотиви, че определеното възнаграждение е справедливо и пропорционално, съответно на правната и фактическа сложност на делото.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което следва да бъде разгледана по същество. Въззивната инстанция приема, че частната жалба е неоснователна.

При определяне на справедливия размер на възнаграждението, следва да се отче броят предявени искове и правната им квалификация, броят на ответниците, цената на исковете, направените доказателствени искания и извършените процесуални действия по установяване на релевантните за делото факти, както и активността на процесуалния представител на ищеца.

Действително, делото е с ниска правна и фактическа сложност, проведено е едно съдебно заседание, на което процесуалният представител не се е явил, депозирайки молба-становище за даване ход на делото и изложени съображения по съществото на спора. В хода на заседанието не е протекъл доказателствен процес (не са изслушвани експертизи, не са разпитвани свидетели), предвид липсата на направени в този смисъл доказателствени искания, не е имало процесуални усложнения и устни прения. На следващо място, съдът отчете цената на предявените осъдителни искове – срещу дружеството заемодател – 25,36 лв., а срещу дружеството-гарант – 158,64 лв.

Настоящият съдебен състав е взел предвид и обстоятелството, че е налице предявяване на обективно и субективно кумулативно съединени искове, насочени срещу двама ответници, но и че защитата по тях не предполага 2 допълнителни усилия за процесуалния представител, тъй като между тях е налице обусловеност. Дейността на процесуалния представител на ищеца се свежда до изготвяне на искова молба, молби за отстраняване на нередовности и молба за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Предвид всички тези обстоятелства, настоящият състав счита, че определеното адвокатско възнаграждение в размер от общо 160 лв. е справедливо и обосновано, адекватно на положения от процесуалния представител на страната труд. Пайонният съд се е съобразил с практиката на СЕС по дело C-438/2022 г., която му дава основание да приеме, че определените в Наредбата размери не са обвързващи. Съдът може да прецени пропорционалността на платеното от заявителя адвокатско възнаграждение спрямо сложността на делото и да присъди по-нисък от минималния размер на разноските, дължими от заявителя, вкл. и без направено възражение за прекомерност. Присъденият размер от първоинстанционния съд при изложените от него мотиви, които настоящият състав напълно споделя, е справедлив и съответен на действителната фактическа и правна сложност на спора, качеството на услугата и на принципа на справедливостта, като тази сума е достатъчна да овъзмезди действията, извършени в хода на съдебното производство.

По тези съображения частната жалба се преценява като неоснователна, а атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Й. И. Д., подадена чрез процесуален представител, против Определение № 896 от 10.09.2025 г. по гр. д. № 2019/24 г. по описа на Районен съд - Разград, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото Решение № 433/16.06.2025 г. в частта му за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1030 гр. Разград, 10.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Д.а

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева като разгледа докладваното от Петя П. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20253300500565 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК Постъпила е частна жалба с вх. № 9943/14.10.2025 г. от адв. П. П. против Определение № 896 от 10.09.2025 г. по гр. д. № 2019/24 г. по описа на Районен съд - Разград, с което по реда на чл. 248 от ГПК съдът е оставил без уважение молбата на адв. П. П. да бъде изменено Решение № 433/16.06.2025 г. в частта за разноските, като бъде увеличен размерът на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на адвоката, осъществяващ правна защита съгл чл. 38, ал. 2 ЗА.

В частната жалба са изложени твърдения, че не може да се направи извод за ниска фактическата и правна сложност на делото само защото подобни потребителски спорове се решават едносмислено и непротиворечиво от съдилищата. Излагат се твърдения, че адвокаткия труд трябва да е справедливо овъзмезден, като се вземе предвид и големият обем от предварителна подготовка по делото. Сочи се, че са заведени два кумулативно обективно съединени иска и следва да се определи адвокатско възнаграждение по всеки от тях.

Въззивният съд, като обсъди доводите в частните жалби, законосъобразността на обжалвания съдебен акт и приложимите материалноправни и процесуалноправни норми, намира за установено от фактическа страна следното:

Районен съд – Разград е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове за признаване на установено, че Договор за паричен заем №****** от 03.10.2019 г., сключен между „Изи Асен Мениджмънт“ АД и Й.

Д., и Договор за предоставяне на поръчителство ****** от 03.10.2019 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и Й. Д., са нищожни, както и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, с които се претендира връщане на недължимо платени суми на дружеството – заемодател (договорна лихва) и на дружеството – гарант (възнаграждение за 1 предоставяне на гаранция). Моли се за присъждането на сторените в производството разноски, като се претендира и адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита на основание чл. 38, ал. 2 ЗА съобразно минималните размери, установени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и правната сложност на делото. По делото е проведено едно съдебно заседание, като процесуалният представител на ищеца не се е явил и е депозирал молба-становище, където се моли съдът да даде ход на делото и излага твърдения по съществото на спора. Съдът прогласява двата договора за нищожни, а осъдителните искове са частично уважени, като за част от претендираните суми същите са отхвърлени като погасени по давност. Всяко от ответните дружества е осъдено да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 80 лв. (или общо 160 лв.) – възнаграждение за предоставено на ищеца безплатно процесуално представителство.

В законоустановения срок е подадена молба по чл. 248 ГПК с искане за изменение на решението в частта за разноските, като се увеличи присъденото адвокатско възнаграждение с още 790 лв. – за първия изцяло уважен иск 390 лв., за втория частично уважен иск 200 лв. и за третия частично уважен иск 200 лв. и като се има предвид, че ответниците са двама. Изложени са аргументи, свързани с правната сложност на делото, с броя на исковете и с изискуемата подготовка от страна на процесуалния представител. С обжалваното определение съдът оставя без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските, като са изложени мотиви, че определеното възнаграждение е справедливо и пропорционално, съответно на правната и фактическа сложност на делото.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което следва да бъде разгледана по същество. Въззивната инстанция приема, че частната жалба е неоснователна.

При определяне на справедливия размер на възнаграждението, следва да се отче броят предявени искове и правната им квалификация, броят на ответниците, цената на исковете, направените доказателствени искания и извършените процесуални действия по установяване на релевантните за делото факти, както и активността на процесуалния представител на ищеца.

Действително, делото е с ниска правна и фактическа сложност, проведено е едно съдебно заседание, на което процесуалният представител не се е явил, депозирайки молба-становище за даване ход на делото и изложени съображения по съществото на спора. В хода на заседанието не е протекъл доказателствен процес (не са изслушвани експертизи, не са разпитвани свидетели), предвид липсата на направени в този смисъл доказателствени искания, не е имало процесуални усложнения и устни прения. На следващо място, съдът отчете цената на предявените осъдителни искове – срещу дружеството заемодател – 25,36 лв., а срещу дружеството-гарант – 158,64 лв.