Определение № 85 от 24.02.2026, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 85 гр. Разград, 24.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

И. М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от И. М. Ганева Въззивно частно гражданско дело № 20263300500029 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 в.в. с чл.413 ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД чрез пълномощник против разпореждане № 41/6.01.2026 г. по ч.гр.д. № 1705/2025г. по описа на Районен съд Кубрат, с което е оставено без уважение заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу И. М. Г. за сумите 357,90 евро/700лв., представляваща главница за периода от 20.05.2024 г. до 16.12.2024 г., ведно със законната лихва за период от 15.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 70,31 евро/137,52лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.05.2024 г. до 16.12.2024 г., 71,29 евро/139,43лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.05.2024 г. до 15.12.2025 г., претендирани като цедирани неплатени задължения по договор за предоставяне на поръчителство от 17.04.2024 г., сключен между „Файненшъл България“ЕООД като поръчител и И. М. Г. като потребител. Жалбоподателят моли разпореждането да бъде отменено. Изложени са доводи за неговата незаконосъобразност и необоснованост.

Въззивният съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становището на заявителя, констатира следната фактическа страна: искането за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против И. М. Г. е за плащане в полза на заявителя на парични задължения в размер на сумите: 357,90 евро/700лв., представляваща главница за периода от 20.05.2024 г. до 16.12.2024 г., ведно със законната лихва за период от 15.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 70,31 евро/137,52лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.05.2024 г. до 16.12.2024 г., 71,29 евро/139,43лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.05.2024 г. до 15.12.2025 г. Сумите се претендират като дължими по договор за паричен заем от 17.04.2024г., сключен между „Изи асет мениджмънт“АД и И. Г., който е обезпечен с договор 1 за предоставяне на гаранция от същата дата, сключен между „Файненшъл България“ЕООД като поръчител и И. М. Г. като потребител. В договора за поръчителство е уговорено възнаграждение в размер на 610,48лв. за поемане на задължението. Това възнаграждение е включено в погасителния план на вноските по договора за заем. Твърди се още в заявлението, че длъжникът не е изпълнил задълженията си, пради което същите са изпълнени от поръчителя „Файненшъл България“ЕООД, а последният е цедирал вземанията си срещу длъжника в полза на настоящия заявител „Агенция за събиране на вземания“ЕАД.

Постъпилото заявление от "Агенция за събиране на вземания”ЕАД съдът е намерил за нередовно и с разпореждане № 2453/17.12.2025г. е дал на заявителя тридневен срок от съобщаването, в който да поясни обстоятелствата, на които се основава искането: начало на просрочие, обстоятелства относно извършените от посочения длъжник плащания – дата, размер, за погасяване на задълженията му по погасителен план, включващ вноска по кредит и вноска по договор за поръчителство/гаранция. В срока заявителят е посочил, че началото на просрочие по процесния договор е 21.05.2024 г., както и че преди и след цесията няма извършвани плащания по кредита.

С обжалваното разпореждане районният съд е констатирал неизпълнението в цялост на указанията, както и обоснована вероятност за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, и е отхвърлил заявлението.

С подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение се поставя началото на исковото производство, ако такова бъде развито – чл.422 ал.1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.410 ал.2 в.в. с чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и исковата молба, трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. В случая заявителят е посочил, че по кредита няма извършени плащания, но липсва конкретизация относно извършените от длъжника плащания по договора за предоставяне на гаранция на първоначалния и на последващите кредитори – по дата и размер. Нередовността на заявлението води до последиците на чл.411 ал.2 т.1 ГПК за неговото отхвърляне.

Горният извод се налага с още по-значим аргумент – задължението на заповедния съд да извърши преценка за наличие на неравноправни клаузи, които биха могли да доведат до преценка за редукция на дължимото вземане и уважаване на заявлението в една част, съгл. чл.411, ал. 2, т.2 и т. 3 ГПК.

Непрецизирането на обстоятелствата относно претендираните вземания обаче е пречка за преценката на заповедния съд. Служебна справка в търговския регистър по партидата на „Файненшъл България“ЕООД сочи, че едноличен собственик на капитала на дружеството-гарант е „Изи асет мениджмънт"АД. Уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция е включено в погасителния план на договора за заем, т.е. предвидено е плащането му директно на кредитора "Изи Асет Мениджмънт" АД.

Горните обстоятелства сочат на извод, че с договора за предоставяне на гаранция не се цели реално обезпечаване на заема, а предоставяне на още едно възнаграждение на кредитора, което допълнително оскъпява

2 договора за кредит и в съсщото време цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 ЗПК – при уговорен ГПР в размер 62,49%, добавянето на възнаграждението за предоставено поръчителство съставлява допълнителен разход по кредитния договор, без да е включен в неговите клаузи относно формирането на ГПР.

При това положение, по отношение на годишния процент на разходите в договора липсва яснота относно неговия размер. Нарушен е чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което води до недействителност на договора на осн. чл.22 ЗПК и съответно влече последиците на чл.23 с.з.

Длъжникът има задължение за връщане само на главницата. При частично неизпълнено заявителя указание за посочване на извършени плащания по договора за предоставяне на гаранция е невъзможно извършването на преценка за наличието на частично или пълно неизпълнение на задължението за връщане на чистата стойност на заема. Дадените от районния съд указания са зконосъобразни и неизпълнението им влече като последица отхвъляне на заявлението по чл.410 ГПК в цялост.

Обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против разпореждане № 41/6.01.2026 г. по ч.гр.д. № 1705/2025г. по описа на Районен съд Кубрат.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3