Решение № 178 от 19.12.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Варна, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Светослава Н. Колева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора С. В. К. като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Наказателно дело за възобновяване № 20233000600320 по описа за 2023 година Настоящото съдебно производство е по реда на чл.424, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5. Образувано е по искане А. Ф. Ю., чрез процесуален представител адв. М., за възобновяване на ВНОХД № 238/2022 г. по описа на ОС – Търговище и отмяна на решение № 119/09.06.2023г. и оправдаването му по всички пунктове от предявеното му обвинение.

В искането се поддържат всички основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, като се излагат съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и от двете съдебни инстанции при анализа и оценката на доказателствата по делото, Счита, че са налице обстоятелства, обуславящи на поставяне на задачи по допълнителна СВТЕ. Наведено е оплакване, че наказанията, наложени за всяко едно престъпление са явно несправедливи като е следвало да бъде приложен чл. 66 НК. Изтъква се, че отлагането на изпълнението на общо определеното наказание и налагане на пробационни мерки ще обезпечат превъзпитаването на осъденото лице и ще гарантират изпълнението на целите на наказанието.

По същество се иска наказателното дело да бъде възобновено, влязлата в сила присъда отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител осъденият Ю. поддържа искането по изложените в него доводи.

Представителят на Варненска апелативна прокуратура изразява 1 становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Настоящият състав на ВАпС, като взе предвид доводите на страните и в пределите на правомощията си изцяло провери правилността на влязлата в сила присъда, за да се произнесе по искането констатира следното:

С присъда № 24 от 09.11.2022 г. по НОХД № 87/2022 г. Районен съд - гр.

Попово е признал А. Ф. Ю. за виновен в това, че на 24.04.2021 г. в с. Крепча, община Опака, обл. Търговище е направил опит да извърши с действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – Г.С.К. от същото село, като употребил за това сила – нанасяне на удари по тялото и заплашване, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, като макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си – опит за блудство с правна квалификация чл. 150, ал. 1, пр. 1, във вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, чл. 36 и чл. 54 НК, за което му е било наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ДВЕ ГОДИНИ. Освен това съдът е признал А. Ф. Ю. за виновен в това, че на 04.05.2021 г. в с. Крепча, община Опака, обл. Търговище е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – А.Г.М., на 12 години, чрез употреба на заплашване с пневматична пушка, като макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си – блудство с правна квалификация чл. 149, ал. 2, т.

1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, чл. 36 и чл. 54 НК, за което му е било наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ. На осн. чл.23 НК съдът е групирал така определените наказания като е наложил найтежкото от тях – лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

С присъдата съдът е осъдил подсъдимия Ю. да заплати на Г.С.К. и на А.Г.А., чрез законния му представител Ш.Х.М. сумите от по 10 000 лева, представляващи обезщетения за претърпените неимуществени вреди в резултат от престъпленията по п. 1 и п. 2 от обвинителния акт, ведно със законната лихва. На осн. чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК съдът е отнел в полза на държавата веществено доказателство – 1 бр. пневматична двуцевна пушка без сериен номер и марка, предадена с протокол за доброволно предаване от 05.05.2021 г. – на съхранение в служба „КОС“ РУ Попово, собственост на подсъдимия, послужила за извършване на умишленото престъпление по п. 2 от ОА.

С решение № 119/09.06.2023 г. състав на ОС – Търговище, постановено по ВНОХД № 238/2012 г., се е произнесъл по основателността на жалбата на Ю., като е отхвърлил всички негови оплаквания и е потвърдил изцяло атакуваната присъда на РС Попово в нейната наказателно-осъдителна част.

Присъдата е била изменена в частта на произнасянето на съда за 2 веществените доказателства, като въззивният съд е отменил постановеното на основание чл.53, ал.1 б. „а“ от НК отнемане в полза на държавата на веществено доказателство - пневматична двуцевна пушка без сериен номер и марка и вместо това е разпоредил нейното връщане на собственика й.

Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и присъдата е влязла в сила.

Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 от НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

На първо място следва да се уточни, че макар доводите да са формулирани като такива, свързани с нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, то те са насочени предимно срещу доказателствената обезпеченост и приетите въз основа на нея фактически и правни изводи, т.е. оплакването по съществото си е за необоснованост.

Известно е обаче, че тя не може да бъде самостоятелно основание за касационна проверка на съдебните актове, поради което и настоящата инстанция по възобновяването разполага единствено с процесуалната възможност да провери спазването на правилата на процесуалния закон, рефлектиращо и върху правилното формиране на вътрешно убеждение у инстанциите по фактите. Този съдебен състав не констатира процесуална незаконосъобразност на действията на районния съд при събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото, и на окръжния при последвалата въззивна проверка. Изводите за виновността на А. Ю. се основават на свидетелските показания по делото, писмените и веществените доказателства, заключенията на съдебните експертизи. Версията на подсъдимия за случилото се е била съпоставена, анализирана и аргументирано отхвърлена като недостоверна.

Тук следва да се отбележи, че възраженията на защитата, свързани с доказателствената обезпеченост и на двете обвинения са били поставяни на вниманието и на решаващите инстанции и са намерели своя обоснован отговор. Настоящият състав не съзира пороци при формиране на тези изводи при приетите за установени факти. Районен съд – Попово, който е разгледал делото като първа инстанция, е осигурил на подсъдимия справедлив процес, като в проведените съдебни заседания е създал равни условия за участие на страните в процеса, и е събрал всички относими и допустими доказателствени източници. С еднаква задълбоченост и с активното участие на всички страни е разпитал както подсъдимия, така и свидетелите и вещите лица. В дейността си по събирането на доказателствата съдът е положи дължимата грижа и активност, въпреки липсата на доказателствени искания на страните. При оценката на доказателствата съдът не е нарушил правилата за формиране на волята си. Не е игнорирал нито един от доказателствените източници и не е ценил превратно съдържащите се в тях фактически данни. Оплакването на 3 защитата, че изключителен приоритет е бил придаден на показанията на полицейските служители А. и С. не отговаря на обективния прочит на съдебния акт. Всъщност основен източник на относима информация са показанията на двамата пострадали – Г.К. и А.А.. Доколкото обаче и двамата са психически непълноценни (първият страда от шизофрения, а вторият – е малолетен), първоинстанционният съд е подходил внимателно към заявеното от тях, съпоставяйки го с други косвени доказателства – в тази категория са именно и показанията на А. и С.. Нито първата, нито втората инстанция е придала някаква особена значимост на тези гласни доказателства, те са били коментирани наред с всички останали източници и в съпоставка с тях – свидетелски показания, заключенията на експертизите. Всички възражения, свързани със заключението на съдебно видео-техническата експертиза и допустимостта съдът да се позовава на заявени от освидетелстването лице пред вещото лице обстоятелства са били обсъдени от въззивния съд и е била извършена корекция на доказателствената маса, с което всъщност претенцията на защитата е била удовлетворена. Тук следва да се посочи, че присъствието на осъденото лице в двора на училището в инкриминирания момент се установява и чрез показанията на свидетелите М.А., Д.С., М.М., Ю.М. и Р.Р.. Въззивната инстанция е изключила от доказателствената маса изявленията на вещото лице д-р С.а, която пред съда пресъздава думите на пострадалия К., че е бил обект на сексуално насилие от страна на осъденото лице А. Ю.. Затова и този състав на апелативния съд не намира основания да упрекне решаващите съдилища относно процеса на формиране на доказателствените им изводи.

По изложените съображения този състав приема, че вътрешното убеждение на инстанциите по фактите е изградено на базата на събрани по реда на НПК доказателства и на годни доказателствени средства, оценени в съответствие с тяхното действително съдържание. А при така установените по делото факти – материалният закон е бил приложен правилно. В условията на реална съвкупност осъденото лице е осъществило съставомерните признаци на две престъпления - по чл.150, ал.1 пр.1 във вр. с чл.18, ал.1 от НК и по чл.149, ал.2 т.1 от НК.

Не е налице и основанието по чл.348, ал.1 т.3 от НПК. Санкцията не се явява прекомерна. Решаващите инстанции са изложили убедителни доводи за липсата на предпоставките по чл.55 от НК и мотивирано са отказали приложението на чл.66 от НК. Касае се за две деяния против половата неприкосновеност на две особено уязвими жертви – малолетно момче и мъж с психическо заболяване. И двете престъпления са били съпроводени с интензивна принуда – множество удари с колан, заплахи и стрелба с пневматична пушка. Затова и отмереното наказание (при задължителната редукция по чл.63, ал.1, т.3 от НК) от по две години лишаване от свобода е справедливо.

В конкретния случай не се спори, че са налице първите две от предвидените в чл.66 от НК предпоставки - наложено наказание лишаване от 4 свобода за срок от две години, лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Защитата оспорва извода на съдилищата, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения е наложително той да изтърпи наказанието. Първата инстанция, в резултат на дължимата обективна и комплексна оценка на всички установени по делото факти, е достигнала до правилен отговор за липсата на тази трета предпоставка, визирана в чл. 66, ал. 1 от НК – възможността за превъзпитание на осъденото лице извън условията на пенитенциарно заведение. В Решение № 97 от 31.10.2019 г. на ВКС по н. д. № 280/2019 г., I н. о., НК върховната инстанция е посочила, че „при тази преценка не се отчитат съставомерни елементи на престъплението, нито се преценяват наново отегчаващите, респ. смекчаващите обстоятелства, доколкото това вече е сторено при дейността на съда по определяне на наказанието по реда на гл.

V от НК“. Акцентът следва да бъде поставен върху възможността деецът да се поправи без изтърпяване на наложеното наказание, тъй като специалната превенция е приоритетна цел при решаване на въпроса за изтърпяване на наказанието, без да се пренебрегва общопревантивният ефект.

Това виждане е изложено и в мотивите по т. 1 на ТР № 2 от 22.12.2016 г. на ОСНК на ВКС по т. д. № 2/2016 г. Цитираният тълкувателен акт по обвързващ начин разяснява на съдилищата необходимостта внимателно да съобразяват обстоятелствата, определящи конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризиращи личността на дееца, защото те обуславят по-голямата или по-малка степен на обществена опасност на извършеното и съответно нуждата от повече или по-малко интензивно наказателно въздействие, с оглед постигане целите на специалната и генералната превенции. В конкретния случай осъденото лице А. Ю., въпреки младата си възраст, разкрива висока лична обществена опасност. Двете престъпления, предмет на настоящото обсъждане, не са инцидентни прояви в неговия живот. Ю. по НАХД № 15/ 2022 г. по описа на РС Попово е бил признат за виновен за извършена проява по УБДХ (на 03.01.2022 г. в нетрезво състояние употребил електрошоков фенер спрямо С.М.), а по НАХД № 174/2022 г. на РС Попово е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК за осъществено на 29.05.2022 г престъпление по чл.354а от НК.