Решение № 11752 от 15.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11752 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20251110130247 по описа за 2025 година

Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД и чл.92,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.286 ТЗ.

С исковата молба ищецът „**********” ЕАД (с предишно наименование „**********Я”ЕАД ) е предявил установителен иск да бъде признато със сила на присъдено нещо, че ответникът му дължи сумата от 4 656,89 лв, представляваща сбор от задълженията за месечни такси и възнаграждения , за лизингови вноски и за неустойки по сключени между страните договори за мобилни услуги и договори за лизинг, прекратени едностранно от дружеството-заявител като оператор поради неизпълнение от ответника като потребител на задълженията му по тези договори , заедно със законната лихва от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 06.01.2025г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 894/ 2025г. по описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).

В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцовото дружество поддържа предявеният иск. В откритото заседание на 27.03.2026г., в което е даден ход по същество на делото , не е присъствал представител на ищеца , но с писмена молба от 23.03.2026г. адвокатът на ищеца е пледирал за уважаване на иска.

Ответникът Н. Д. Ш. оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер видно от изявленията му в представения на 11.08.2025г. отговор на исковата молба.

1

Ответникът не оспорва нито сключването на процесните договори с ищцовото дружество , нито неизпълнението на договорните му задължения , нито размерите на начислените от ищеца суми, претендирани с предявения иск. Единствените възражения на ответника са за неравноправност на договорните клаузи за неустойки , като твърди , че те не са уговорени индивидуално , не отговарят на изискването за добросъвестност и са във вреда на потребителя , защото водят до значително неравновесие между неговите права и тези на търговеца- доставчик на услугите , защото само на едната страна – търговеца е предоставено правото на претендира неустойка при разваляне на договора по вина на другата страна , но няма същото уговорено право на неустойка за потребителя. Тъй като неравноправните клаузи от договорите са нищожни , според ответника исковете за лизингови вноски за периодите след прекратяването на всеки договор и за неустойки следва да бъдат отхъврлени в посочените от него размери и периоди.

В хода на съдебното производство ответникът поддържа оспорването на предявения иск. В откритото заседание на 27.03.2026г., в което е даден ход по същество на делото , не е присъствал представител на ответника , но с писмена молба от 24.03.2026г. ответникът е пледирал за отхвърляне на иска.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно допустимостта на иска :

Предявеният установителен иск е ДОПУСТИМ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването му, тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. № 894/2025г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.

Относно основателността на иска:

Предявеният установителен иск е ОСНОВАТЕЛЕН.

Ответникът не оспорва нито сключването , нито съдържанието , нито прекратяването на следните договори между него и ищцовото дружество :

1) Допълнително споразумение от 27.06.2022г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******** ;

2) Допълнително споразумение от 03.11.2022г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *********** ;

3) Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********* от 27.06.2022г. ;

4) Договор за лизинг от 27.06.2022г. за S******* ;

5) Договор за лизинг за базови аксесоари от 27.06.2022г. ;

2

6) Договор за лизинг от 03.11.2022г. за ************ ;

7) Договор за лизинг за базови аксесоари от 03.11.2022г. ;

Всеки от тези договори е представен със заявлението по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 894/2025г. по описа на СРС, 68 състав , като ответникът изрично е признал в отговора на исковата молба по настоящото дело сключването и съдържанието на всеки от тези договори , както и неизпълнението от негова страна на задълженията му за плащане на уговорените месечни такси , възнаграждения и лизингови вноски , а също и предсрочното едностранно прекратяване от ищеца на тези договори именно поради неизпълнението на договорните задължения на ответника.

Ответникът не оспорва и видовете и размерите на задълженията по всеки от тези договори , начислени от ищеца с фактура № 7342676566/01.11.2022г. с падеж на 16.11.2022г. на обща стойност 165,96 лв и фактура № 7343969551/ 01.12.2022г. с падеж на 16.12.2022г. на обща стойност 4 585,65 лв , както и окончателната фактура №

7346558592/01.02.2023г. с падеж на 16.02.2023г. на обща стойност 4 656, 89 лв. Тези фактури са представени както със заявлението по чл.410 ГПК в заповедното производство , така и по настоящото исково дело и не са оспорени по реда на чл.193 ГПК от ответника. От тях се установява , че всички задължения на ответника са били ликвидни (с установени размери) и изискуеми (с настъпили падежи) преди предяваването на заявлението по чл.410 ГПК – 06.01.2025г.

Единствените възражения на ответника са за неравноправност на договорните клаузи, регламентиращи неустоечните задължения. Тези възражения са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните причини :

Страните не спорят , че в процесните договори за мобилни услуги има клаузи, според които при предсрочно прекратяване на договора преди изтичането на срока на действието му едностранно от ищеца поради виновно неизпълнение на задълженията на потребителя последният дължи неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичането на уговорения срок , но не повече от трикратния размер на месечните абонаменти , както и възстановяване на част , съответстваща на оставащия срок на договора между най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана , в който са били предвидени отстъпки.

Действително процесните договори за мобилни услуги , допълнителни споразумения и лизингови договори са с бланков типов характер , но клаузите за неустойки следва да се считат уговорени индивидуално , тъй като ответникът като потребител е имал осигурена възможност да изрази становище по тях при информиран избор и ги е приел видно от подписаните от него към договорите декларации-съгласия, в които ответинкът е посочил , че е запознат и е съгласен с общите условия на ищцовото дружество , както и , че му е била предоставена информация по чл.4,ал.1 ЗЗП. Според съдебната практика на ВКС инидвидуално уговорени са клаузи , които дори и да са били изготвени предварително , по 3 тях потребителят е имал възможност при информиран избор да изрази становище (например : решение № 98/25.07.2017г. по т.д. № 535/2016г. на ВКС , ТК, І отделение).

Възражанието на ответника в обратния смисъл е неоснователно.

По настоящото дело ищецът е представил заверен препис от извънсъдебна Спогодба от 11.01.2018г. между КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ и

„**********Я”ЕАД (предишното наименование на ищеца- б.с.) във връзка с водените между тях гр.д. № 15539/2014г. по описа на СГС, ГО, І-12 състав и гр.д. № 16746/2014г. по описа на СГС, ГО, І-5 състав. Предмет на всяко от тези съдебни дела са били искове на КЗП за прогласяване неравноправност и нищожност на същите неустоечни клаузи – за неустойки при прекратяване на договорите от оператора поради неизпълнение на договорни задължения на потребителите. Това е видно от изрично посоченото в абзаци А и Б от спогодбата. От изложеното в абзаци В , Г и Д от същата спогодба се установява, че във връзка с посочените две съдебни дела пред СГС „**********Я” ЕАД е предложил на КЗП с писмо , вх. № Ц-03-4414/11.08.2017г. нова редакция на оспорените неустоени клаузи , което предложение е било разгледано от КЗП на заседание и е било прието от КЗП , което е отразено в Протокол № 28/14.09.2017г. , като изрично КЗП е установила , че тези неутоечни клаузи не са неравноправни.

Видно от изрично посоченото в чл.1.1 на цитираната Спогодба от 11.01.2018г. между КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ и „**********Я”ЕАД (предишното наименование на ищеца- б.с.) във връзка с водените между тях гр.д. № 15539/2014г. по описа на СГС, ГО, І-12 състав и гр.д. № 16746/2014г. по описа на СГС, ГО, І-5 състав , считано от 12.01.2018г. тези неустоечни клаузи следва да се прилагат за всички нови договори с потребители. Процесните договори с ответника са такива , тъй като са сключени през 2022г. В чл.1.1 от Спогодбата е посочена и дословната редакция на тези неустоечни клаузи , които са приети от КЗП , и те са следните :

„В случай на прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока, посочен в чл... по вина или инициатива на Потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор или други документи , свързани с него , в това число прилжимите Общи условия , последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване :

(а) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок , като максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове , съответстваща на оставащия срок на договора , и

(б) в случаите , в които е предоставено устройство за ползване на услуги , съгласно посоченото в този договор ли по предходно подписан документ , чийто срок не е изтекъл , Потребителят дължи и такама част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на 4 договора , и заплатената от него цена при предоставянето му (в бройили съответно обща лизингова цена по договора за лизинг) , каквато съответсва на оставаящия срок на договора.”

Както бе посочено, тези типови (бланкови) договорни текстове, установяващи неустойки в полза на оператора, са приети за равноправни клаузи от компетентния за това орган - КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ , като становището на КЗП относно равоправността на тези клаузи не подлежи на преразглеждане от отделен съдебен състав по конкретно съдебно дело , каквото по естеството си е искането на ответника чрез предявените от него възражения за неравноправност на същите неустоечни клаузи, включени в процесните договори , с които той се е съгласил изрично при подписването им.

По настоящото дело няма доказателства за изпълнение от ответника на задълженията му, удотоверени с издадената от ищеца окончателна фактура № 7346558592/01.02.2023г. с падеж на 16.02.2023г. на обща стойност 4 656, 89 лв. Поради това прилагайки правните последици, в които се състои доказателствената тежест по по чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК , съдът приема , че ответникът не е изпълнил посочените задължения към ищцовото дружество. Тъй като по делото е доказано съществуването и изискуемостта на претендираните от ищцовото дружество вземания, установителния иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД и чл.92,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.286 ТЗ е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Относно разноските по делото :

На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото исково производство – платените държавна такса за предявяване на исковата молба (93,14 лв в еврова равностойност – 47,62 евро ) и адвокатско възнаграждение (245,42 евро с ДДС видно от представения Договор за правна помощ от 05.03.2026г.).