Решение № 137 от 10.09.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. С., 10.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря ГАЛИНА Г. ВАСИЛЕВА в присъствието на прокурора Е. Г. С. като разгледа докладваното от Пламен Д. Петков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241800600317 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК и е образувано по постъпила жалба и допълнение към нея, от подс. В. С. Р. депозирана чрез защитника му - а. Т. от САК и допълнение към нея, против присъда № 16 от 28.03.2024 год., постановена по н.о.х.д. № 160/2024 год. по описа на Районен съд - С..

С посочената присъда, трети наказателен състав на Районен съд - С. признал подс. В. С. Р. с установена по делото самоличност, за виновен в това, че на 11.03.2024 г. в гр.С., по ул. „Ц. Б. III“, в посока на движение към ул. „И.“ е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „С.“, модел „Ф.“, с регистрационен № СО **** СМ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно: 2,58 на хиляда /или 2,58 промила/, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510" с фабричен № ARNA 0161, калиброван до м. август 2024г., поради което и на основание 1 чл. 343б, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54, ал. 1 от НК му наложил наказание “лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години, както й наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева. На основание чл. 343г НК, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, решаващият съдебен състав наложил на подс. Р. и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година, като на основание чл. 59, ал. 4 НК приспаднал времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право.

Със същата присъда, на основание чл. 343б, ал. 5, вр. ал. 1, пр. второ от НК подсъдимия В. С. Р. бил осъден да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд - С. сумата от 12509 /дванадесет хиляди петстотин и девет/ лева, представляваща равностойността на лек автомобил марка „С.“, модел „Ф.“ с регистрационен № СО **** СМ, регистрирано съгласно свидетелство за регистрация № 0112******* на ОДМВР С. на името на Ц. Й.

Р.а от гр. С.. В тежест на подсъдимият били възложени и разноските по делото.

В жалбата и допълнението към нея се твърди, че постановеният първоинстанционен съдебен акт се явява необоснован и незаконосъобразен.

Излагат се доводи, че процесното МПС се явява СИО и подсъдимият следва да дължи една втора част от равностойността на автомобила. Сочи се също, че равностойността на автомобила е силно завишена поради и което се претендира за допускане на повторна оценителна експертиза. Към въззивния съд е отправено искане да отмени присъдата в обжалваната й част, респективно, подсъдимия да бъде осъден да заплати половината от стойността на автомобила. С допълнението са направени и доказателствени искания.

Районна прокуратура - С. не е депозирала становище по жалбата.

Представителят на С. счита жалбата за неоснователна, като предлага присъдата да бъде потвърдена.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия. Заявеното с жалбата искане за намаляване на наложената санкция се аргументира с приетото от въззивната съдебна инстанция заключение на СОЕ, което защитникът намира за обосновано, правилно и моли да бъде кредитирано. С тези доводи се иска присъдата да 2 бъде изменена, като санкцията по чл. 343б, ал. 5 от НК бъде намалена.

Подсъдимият Р. поддържа становището на своя защитник.

В последната си дума моли жалбата да бъде уважена.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, първи въззивен състав, след като обсъди депозираната жалба, взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното:

Жалбата е частично основателна, по отношение на искането за размера на присъдената равностойност на превозното средство, поради което е налице основание за изменение на обжалвания съдебен акт в тази част, а в останалата част същият следва да бъде потвърден изцяло, като правилен и законосъобразен.

Това е така по следните съображения:

Настоящата инстанция възприема изцяло относимите към предмета на делото фактически констатации на състава на първоинстанционния съд.

Решаващият съдебен състав на първоинстанционният съд е извършил дължимия съгласно процесуалните изисквания анализ на събраните по делото доказателствени материали, като не са допуснати нарушения на процесуалните правила при оценката на доказателствата, а и предвид липсата на оплаквания в тази връзка от страните и с оглед константната съдебна практика, настоящата инстанция не намира за необходимо да излага свои съображения от фактическа страна /в.ж. решение № 26 от 19.01.2023 год. постановено по н.д. № 786/2022 год. по описа на ВКС, Второ наказателно отделение/.

Състава на районният съд е изпълнил своите задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 18 и чл. 305, ал. 3 от НПК и на базата на приетата като установена фактическа обстановка /споделяна изцяло и от настояща инстанция като изводима от доказателствената съвкупност/, правилно и законосъобразно е приел, че подс. В. С. Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, като на 11.03.2024 г. в гр.С., по ул. „Ц. Б. III”, в посока на движение към ул. „И.” е управлявал моторно превозно средство-лек автомобил марка „С.”, модел „Ф.” с регистрационен № СО **** СМ, с концентрация на алкохол в 3 кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно: 2,58 на хиляда /или 2,58 промила/, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” с фабричен № ARNA 0161, калиброван до м. август 2024 г.

Единственото възражение на защитата в настоящото производство се отнася до приложението на чл. 343б, ал. 5 от НК и по-конкретно касае размера на наложената санкция.

На първо място, следва да се посочи, че правилно и законосъобразно първия съд е намерил наличието на основанията за приложение на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, предвид признаването на подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Не следва да се разглеждат като основателни доводите на защитника, че така приложената спрямо подсъдимата принудителна мярка не отговаря на изискването за пропорционалност, тъй като е несъответна на характера и степента на обществена опасност на извършеното от подсъдимата престъпно деяние. И това е така, защото отнемането по чл. 343б, ал. 5 от НК е една принудителна мярка от вида на мерките по чл. 53 от НК, различна от видовете наказания по чл. 37 от НК, поради което за нея не се прилагат правилата за наказанието, включително същата не следва да се съобразява с тежестта на извършеното престъпление. Това означава, че в тези случаи правата на дееца могат да бъдат засегнати в значително по-висока степен.

По въпроса за размера на наложената санкция, настоящият състав на съда кредитира напълно заключението по изготвената и приета във въззивното производство съдебнооценителна експертиза (л. 38-40 по делото). Съгласно експертното заключение пазарната стойност на автомобила, управляван от подсъдимия в момента на извършване на деянието, се равнява на 7 695 лева.

Съдът счита, че заключението е пълно, научно обосновано и няма съмнение за неговата правилност, поради което следва да бъде кредитирано. Приетото в хода на досъдебното производство заключение на оценителната експертиза борави единствено с метода на пазарните сравнения, който не може да се счита за надежден, предвид обясненията на вещото лице по повторната СОЕ, дадени пред въззивния съд (л. 42 по делото). Изготвилото експертизата вещо лице достатъчно задълбочено е изследвало характеристиките на автомобила, като заключението е ясно и пълно. Експертът е събрал данни за техническото състояние на автомобила, посочил е наличните увреждания по него и е 4 съобразил, че офертните цени включват ДДС. В съдебно заседание, вещото лице потвърди експертните си изводи, като подробно ги разясни, както и убедително защити направените от него заключения.

В настоящата хипотеза, тъй като подсъдимият не е изключителен собственик на посоченото МПС, предмет на извършеното от него престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, настоящият съдебен състав намира, че законосъобразното приложение на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК изисква подсъдимият да бъде осъден да заплати в полза на държавата пълния размер на равностойността на автомобила съгласно неговата оценка.

Обстоятелството, че подсъдимият е собственик на част от автомобила, не означава, че същият следва да бъде третиран по-благоприятно, отколкото ако не бе титуляр на правото на собственост върху вещта.

Ето защо, съставът на СОС намира, че сумата от 7 695 лева е паричната равностойност на моторното превозно средство, управлявано при извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което осъденият Р. е признат за виновен и именно тази сума следва да бъде възложена в негова тежест, на основание чл. 343б, ал.5, вр. ал. 1 от НК.

Поради изложеното в горните абзаци на решението, настоящата инстанция счита доводите, изложени в жалбата на защитника на подсъдимия в тази връзка за основателни, поради което е налице основание за изменение на присъдата в тази част.

При извършената служебна проверка на първоинстанционният акт съобразно разпоредбата на чл. 314 от НПК, въззивния съд не констатира наличие на основания за неговото отменяване или изменяване, вън от посочените по-горе, поради което следва да постанови решение, с което потвърди присъдата в останалата й част, като правилна и законосъобразна.

Воден от горното и на основание, С. ОКРЪЖЕН СЪД, първи второинстанционен наказателен състав

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ присъда № 16 от 28. 03. 2024 год., постановена по н.о.х.д. № 160/2024 год. по описа на Районен съд - С., като НАМАЛЯВА размера на 5 възложената на подс. В. С. Р. на основание чл. 343б, ал. 5 от НК сума, от 12509 лева на 7695 /седем хиляди шестстотин деветдесет и пет/ лева.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6