Определение № 385 от 25.05.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 385 гр. Варна, 25.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

ДиА. Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно търговско дело № 20233001000249 по описа за 2023 година

Производство по чл.274 и следв. ГПК, във вр. с чл.248, ал.3 и чл.130 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА “ АД, ЕИК 000694959, със седалище град София против определение №74/24.02.2023г., постановено от Окръжен съд – Добрич по т.д. №14/2022г. по описа на ДОС, с което съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателя – ищец в първоинстанционното производство за изменение на определение №10/10.01.2023г. чрез намаляване по размер на присъдените на ответника А. Д. И. разноски.

В жалбата се оспорва като незаконосъобразен и неправилен мотивът на съда, че при дължимата преценка по чл.78, ал.5 ГПК следва да се съобразят изменените разпоредби на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр.88/04.11.2022г.), като се твърди, че с оглед момента на направата на разхода и отправянето на искането за разноски приложима е предходната редакция 2020г. на Наредбата. На следващо място, твърди се, че съдът не е извършил дължимата преценка за обем и сложност на извършената дейност и величината на защитавания интерес, поради което е достигнал до неправилния и необоснован извод, че платеното адвокатско възнаграждение в размер на 3 500 лева не регистрира прекомерност. Иска се от въззивния съд да ревизира обжалваното определение като, прилагайки разпоредбата на чл.6, ал.2, б.“в“ от Наредба №1/2004г. (редакция 2020г.), намали адвокатското възнаграждение до минималния размер от 498,18 лева, а в условие на евентуалност – до минималния размер по чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата (редакция 2020г.) от 2 319 лева.

Насрещната стрА. – ответникът А. Д. И., ЕГН **********, гр. Добрич, чрез пълномощника си по делото адвокат Е. Т. в срока по чл.276 от ГПК е подала писмен отговор, в който аргументира становище за неоснователност на подадената частна 1 жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията за редовност. Същата е подадена от надлежна стрА., имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт– чл.274, ал.1, т.2, във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК, и е процесуално допустима.

РазгледА. по същество съдът намира частната жалба за частично основателна.

Предмет на предявената за съдебна защита искова претенция е прогласяване за относително недействителна спрямо ищеца „Обединена българска банка“ АД извършената от длъжника И.Д.И. разпоредителна сделка с притежаваните от него недвижими имоти в полза на неговия син Д.И.И. – непълнолетен към деня на изповядване на сделката и поради това извършил действията по придобиване със съгласието на своята майка А. Д. И.. Договорът е сключен по НА №19 от 17.01.2019г., том I, рег. № 141, дело №15/2019г. по описа на нотариус рег. №109 в НК. Искът по чл.135, ал.1 от ЗЗД е бил предявен срещу страните по атакувА.та сделка, както и срещу А. Д. И. - майка на приобретателя Д.И.. Към момента на предявяване на иска последният е навършил пълнолетие.

Основавайки се на тези очевидни факти – че не е стрА. по разпоредителната сделка, нито е придобила права, нито е поела задължения по същата, в подадения отговор на исковата молба вх. №1374/11.03.2022г. ответницата А. И. е оспорила допустимостта на предявения спрямо нея иск, поддържайки искане за прекратяване на исковото производство. В условие на евентуалност е обосновано становище по основателността на иска. Изрично е направено и искане за присъждане на разноски.

Отговорът е подаден от пълномощник на стрА.та, за чието упълномощаване, договорен и платен адвокатски хонорар към отговора са приложени доказателства. Договорът за правна защита и съдействие е от дата 11.03.2022г.

Възприемайки тези възраженията по допустимостта на иска за основателни, с определение № 345/01.12.2022г. съдът е прекратил исковото производство по отношение на ответницата И., на основание чл.130 ГПК.

Впоследствие по искане на стрА.та и по реда на чл.248 ГПК съдът е допълнил прекратителното определение като е осъдил ищеца „Обединена българска банка“ АД да й репарира сторените разноски по делото в размер на 3 500 лева – платено адвокатско възнаграждение.

Възражението на ищеца за прекомерност по размер на адвокатското възнаграждение спрямо конкретната фактическа и правна сложност на делото и обема на действително оказА.та адвокатска защита, е оставено без уважение с обжалваното понастоящем определение. По отношение темпоралното действие на измененията на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обнародвани в ДВ, бр.88/04.11.2022г., ищецът е навел и твърдения, че страните не 2 следва да понасят негативни последици от процесуалната мудност на съда и произнасянето му едва през м. декември 2022г. по обоснованото в отговора на ответницата А. И. възражение.

Действително първоинстанционният съд не се е произнесъл своевременно по възражението за недопустимост на исковото производство спрямо ответника А. И., но вярно е също така, че неоснователното привличане на този ответник като главна стрА. по делото е сторено по инициатива на самия ищец. Ето защо и същият следва да понесе разноските, които са сторени от това лице за защита по недопустимото му привличане като ответник по делото. При все това, че ответницата И. с нищо не е допринесла за образуване на делото, а напротив, своевременно е депозирала възражение за недопустимост на исковото производство спрямо нея в личното й качество. Условие за възникване правото за репариране на сторените в производството разноски от ответната стрА. по реда на чл.78, ал.4 ГПК е разходите да са сторени след получаване на преписа от исковата молба и указанията по чл.131 ГПК, както и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството, което в настоящия случай е изпълнено.

Уговарянето на възнаграждението за адвокат за процесуално представителство по договор по чл.36, ал.2 ЗАдв, представен от ответната стрА., е в рамките на свободата на договаряне (чл.9 от ЗЗД). Тъй като отговорността за разноските е облигационна, безвиновна, като нормите, определящи нейния обем, са материалноправни, приложими в темпорално отношение са тези норми, които са в сила към момента на осъществяване на разхода за процесуално представителство, доколкото на последващите изменения на нормите (законови и подзаконови), регулиращи материята за адвокатското възнаграждение, изрично не е дадено обратно действие (в този см. определение № 499/19.07.2019г. по ч.т.д.№3019/2018 г. на ВКС, ТК, 2-ро т.о.). Относима е редакцията на наредбата към датата на сключване на договора за процесуално представителство, към чието съществено съдържание се отнася изискването на чл.36, ал.2 ЗАдв за минимален размер на възнаграждението на адвоката за съответния вид работа. В настоящия случай, разходите за адвокатско възнаграждение от ответницата А. И. са направени на 11.03.2022 г., видно от приложения на л. 94 от първоинстанционното дело договор за правна защита и съдействие, като договореното възнаграждение е било заплатено в брой при подписването на договора, който в този случай служи и за разписка за реалното заплащане на уговорената между страните цена.

По отношение възражението за прекомерност, преценката дали заплатеното от стрА.та възнаграждение за адвокат е прекомерно се прави съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В случай на направено възражение от насрещната стрА. в срок съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази част, но не по-малко от минимално определения размер съгласно чл.36 от Закона за 3 адвокатурата (ЗАдв). Съобразяването на минималните адвокатски възнаграждения в хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК е с оглед разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗАдв, изискваща размера на адвокатското възнаграждение, уговорено по договор между адвоката и клиента, да не бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, като целта е да се осигури надлежното упражняване на адвокатската професия, осъществявА. в съответствие с принципите, освен другото, на независимост и самоиздръжка (чл.2 от ЗАдв).

Предвид изложеното, приложение в случая следва да намери нормата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г. в действалата към момента на сключването на договора за правна защита редакция ДВ, бр.84/2016 год. Първоинстанционният съд неправилно е определил размера на минималното адвокатско възнаграждение по реда на визирА.та норма в последващата й редакция (изм., ДВ бр. 88 от 4.11.2022г.), тъй като измененията имат действие зА.пред и новите минимални размери са неприложими към уговореното в предходен момент и платено адвокатско възнаграждение. С оглед на това и като се има предвид цената на иска - 59 635,20 лв., минималния размер на възнаграждението за адвокат е в размер на 2 319,06 лева.

Съобразно представения договор за правна защита и съдействие, уговореното възнаграждение е за цялостно процесуално представителство до приключване на съдопроизводствените действия пред първата инстанция. Като има предвид осъществените от адвоката действия, изразили се в проучване на делото и подаване на отговор на исковата молба, без представителство в открито съдебно заседание, при явна недопустимост на предявения спрямо клиента му иск, съответно обосноваване основно на възражение в тази насока с предвидимо и легитимно очакване същото да бъде уважено от съда, настоящият въззивен съдебен състав намира, че приложение в случая следва да намери нормата на чл.9, ал.1 от Наредбата (ред. ДВ 84/2016г.), съответно като минимален размер на възнаграждение да бъде съобразена сумата от 1 739,30 лева.

В случая конкретното производство по делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност, доколкото, както вече се посочи, искът спрямо този ответник е отявлено недопустим, което е видно и от представените от самия ищец писмени доказателства, а и от твърденията му в исковата молба за страните по атакувА.та с иска сделка, съотв. участието на ответницата А. И. само като родител на непълнолетния приобретател. Следва да се има предвид и факта, че по тези процесуални въпроси има формирА. трайна и непротиворечива съдебна практика, което безспорно е улеснение за защитата. В този смисъл съдът намира, че платеното от ответницата А. И. адвокатско възнаграждение в размер на 3 500 лева се явява необосновано завишено, поради което следва да се редуцира. Съставът на въззивния съд приема, че адвокатското възнаграждение следва да се намали на около половина, като се определя от съда в 4 размер на 1 750 лева.

С оглед горното обжалваното определение на първоинстанционния съд следва да бъде ревизирано като по същество се намалят по размер разноските, които осъденият ответник следва да репарира на ответника А. И. до посочения размер от 1 750 лева.

По изложените съображения и на основание чл.278, ал.2, във вр. с чл.248, ал.1 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №74/24.02.2023г., постановено от Окръжен съд – Добрич по т.д. №14/2022г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248, ал.1 ГПК определение №10/10.01.2023г. на Окръжен съд – Добрич, постановено по т.д. №14/2022г. по описа на ДОС, с което ищецът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК 000694959, със седалище град София е осъден да заплати на ответника А. Д. И., ЕГН **********, с адрес в град Добрич, сумата 3 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, в следния смисъл:

ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА “ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша” №89Б, да заплати на А. Д. И., ЕГН **********, от град Добрич, ул. „Б.” №23, ет.4, ап.5, сумата 1 750 лева (хиляда седемстотин и петдесет лева), представляваща общия размер на сторени и дължими за възстановяване разноски за първоинстанционното производство по делото, на основание чл.78, ал.4 от ГПК.