Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 195 от 04.04.2022, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 230/2022
Вид
Решение № 195
Подписан
04.04.2022
Състав
Борислава Илиева Якимова

Цитирани разпоредби

  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143 ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175 ал.3 пр.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Плевен, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Борислава Ил. Якимова при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Борислава Ил. Якимова Административно наказателно дело № 20224430200230 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 21-0938-000916 от 29.04.2021 година на *** сектор към ОДМВР Плевен сектор „Пътна полиция” Плевен, с което на ИВ. ИВ. ***. ЕГН********** от гр. *** на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, явява се адв С. с пълномощно. Поддържа жалбата. Претендира разноски в размер на 300лв.

Въззиваемата страна Областна дирекция на МВР - Плевен не изпраща представител в съдебно заседание. В придружителното писмо към преписката, се сочат доводи за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и служебно провери правилността на издаденото НП, намира следното:

Съдът, намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна – наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната административно – наказателна санкция.

1

По същество жалбата е основателна.

Административно наказателното производство е започнало със съставяне на АУАН серия AA №250834 на жалбоподателя, за това,че на 18.03.2021г. в 20:44 часа на път ***, с посока ***, като водач управлявал собствения си лек автомобил марка ***, без превозното средство да е регистрирано по надлежния ред . МПС е със служебно прекратена регистрация на 27.01.2021г. на основание чл. 143 ал.10 от ЗДвП .Нарушението било квалифицирано по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка била установена от Ц.Х.-мл. автоконтрольор и С.К. – сектор ПП при ОДМВР Плевен. В съдебно заседание свидетелите твърдят, че лекият автомобил управляван от жалбоподателя бил спрян в гр.Плевен, както е посочено в АУАН респ. НП.

След извършена справка, служителите констатирали, че автомобилът е с прекратена регистрация .

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за установена от приетите по делото с определение писмени доказателства и показанията на свидетелите. Тя не се оспорва от жалбоподателя.

Въз основа на горния АУАН, в законния срок и от компетентен орган е издадено атакуваното НП.

С обжалваното НП, А. е санкциониран на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за това, че е извършил:

1) Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл.140 ал.1 от ЗДвП”.

Съгласно Чл.140 ал.1 от ЗДвП - по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

С обжалваното НП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание - Глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца, за това, че управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Съгласно чл.175 ал.3 - Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Основателни са доводите на процесуалният представител на жалбоподателя -адв.С., в съдебно заседание, че никой не го е уведомил като собственик на автомобила, че е дерегистриран. Това е изрично записано в чл.143 ал. 10 от ЗДвП- „…. за това обстоятелство задължително се уведомява собственика на пътното превозно средство“. Затова от субективна страна жалбоподателят не е извършило вмененото му нарушение.

2

За да се търси административно-наказателна отговорност на А. за нарушение по ЗДвП е необходимо умисълът за извършване на деянието да е доказан.

Сам в диспозитива на обвинението си АНО е посочил, че водачът „виновно“ е нарушил чл.140 ал.1 от ЗДвП, а доказателства за тази вина не се събраха.

Тази недоказаност на обвинителната теза опорочава до степен на незаконосъобразост и е основание за отмяна на НП.

По делото е направено искане от адвокат А.С. за присъждане на разноски в размер на 300 лв.,съгласно представеният списък на разноските.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.): „В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“, а според правната норма, отразена в чл. 143, ал.1 от ЗАП: „Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ“. Видно от приложения по делото договор за правна помощ е че адв. А.С. от

Плевенска адвокатска колегия е осъществил правна помощ в настоящото производство на жалбоподателя ИВ. ИВ. ***.

Съгласно чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС: „За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. /какъвто е настоящият случай/ е в размер на 300 лева.

Поради изложеното и на осн. чл. 63, ал3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съдът намира, че ОДМВР – Плевен, представлявана от *** следва да бъде осъдена да заплати на ИВ. ИВ. ***. ЕГН********** от гр. *** сумата от 300,00 лева за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат А.С. от Плевенска адвокатска колегия

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 21-0938-000916 от 29.04.2021 година на *** сектор към ОДМВР Плевен сектор „Пътна полиция” Плевен, с което на ИВ. ИВ. ***. ЕГН********** от гр. *** на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

3

НА ОСНОВАНИЕ чл. 63, ал.3 вр. с чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗА вр. с 8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Плевен, представлявана от *** да ЗАПЛАТИ на ИВ.

ИВ. ***. ЕГН********** от гр. *** сумата от 300,00 лева, представляваща направените от негова страна разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат А.С. от Плевенска адвокатска колегия по НАХД № 230/2022 година по описа Районен съд Плевен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Районен съд Плевен пред Административен съд – гр. Плевен в 14-дневен срок получаване на съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4