Определение № 112 от 26.03.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 112 гр. ХАСКОВО, 26.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20265600600211 по описа за 2026 година

Производството е по чл.341 и сл. вр. чл.249 ал.3 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от Районна прокуратура- Харманли против Определение № 46 от разпоредително заседание от 21.01.2026 год. по Нохд № 366/2025 г. по описа на РС- Харманли, с което е било прекратено съдебното производство по същото, а делото върнато на прокурора за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати на досъдебното производство /ДП/ при изготвяне на обвинителния акт, указани в мотивите.

Нохд №366/26 год. по описа на Районен съд – Харманли е било образувано по обвинителен акт на РП – Харманли, с който против подсъдимите М. А. Х., Ш. А. Х. и А., тримата ****** граждани с хуманитарен статут в България са били повдигнати обвинения в две престъпления, всяко от които извършено в съучастие между тях като извършители, както следва – по чл.281 ал.2 т.5 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и по чл.213а ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК. Подпомогнати да пребивават незаконно в страната по първото престъпление, съответно заплашени с насилие по второто, са трима ****** граждани, преминали границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места.

Защитник на тримата подсъдими е адв.З.Д., а на подс.Ш. А. Х., освен нея и адв.Н.М..

При разглеждане на делото в р.з. от 21.01.т.г. защитникът адв.М. е посочила като допуснато на ДП съществено нарушение на процесуалните правила неизясняването на обстоятелства, които са от съществено значение за правилното му решаване. Защитникът адв.Д. релевира други доводи за допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила на ДП, а именно – обвинение за второто престъпление било 1 предявено по-късно и след това не бил проведен разпит на подсъдимите. След възражение на прокурора, че това се опровергава от материалите по ДП, от които е видно, че такъв разпит е бил проведен, коригира възражението си, че след разпит на пострадалите по делото лица, не бил проведен разпит на обвиняемите, в който да се защитят.

Мотивите на първоинстанционния съд за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора са съвсем различни, не кореспондират и не се основават на направените от защитниците възражения. Констатирал е, и съответно се е позовал на противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и посочената правна квалификация на деянието на подс.А. относно престъплението по чл.213а ал.2 т.2 вр. ал.1 от НК. По отношение на този подсъдим била посочена правна квалификация и вр. чл.26 ал.1 от НК, т.е., че същото е извършено и при условията на продължавано престъпление. Такива факти липсвали и не били изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт при описанието на обстоятелствата, при които то е било извършено. Такова посочване липсвало и в диспозитива на обвинителния акт при словесното описание на престъплението. Това внасяло неяснота в обвинението и се явявало пречка за надлежно упражняване правото на защита, още повече, че обвинението за това престъпление било повдигнато при условията на съучастие с останалите двама подсъдими като извършители, но за тях не била посочена разпоредбата на чл.26 ал.1 от НК. Лаконично съдът е изложил, че не споделя останалите възражения на защитата за наличието на други основания за връщане на делото.

По подадения частен протест се поддържа, че определението е неправилно и необосновано. От материалите на ДП било видно, че с постановление от 23.04.2025 год. за частично прекратяване на наказателното производство спрямо тримата обвиняеми, същото е било частично прекратено в частта, относно обвинението престъплението по чл.213а ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК да е било извършено и при условията на продължавано престъпление – вр. чл.26 ал.1 от НК. Този прокурорски акт бил влязъл в сила. Вместо да прекратява съдемното производство и връща делото на прокурора, съдът могъл на осн. чл.24 ал.1 т.6 НПК да прекрати наказателното производство само спрямо този подсъдим и само в тази му част, като по този начин приложи принципа „ne bis in idem“. При конкуренция между основания за прекратяване на наказателното производство и за връщане на делото в досъдебна фаза, съдът бил длъжен да прекрати производството, тъй како основанията затова били абсолютна процесуална пречка за продължаване на съдопроизводствените действия – същите били и основание за погасяване на наказателно-процесуалното правоотношение между държавата и подсъдимия

Отправя искане да се отмени протестираното определение и делото да се върне на РС – Харманли за разглеждането му.

В законния срок против протеста не са постъпили възражения.

Съдът като прецени материалите по делото, намира за установено следното:

Частният протест на прокурор от РП – Харманли е подаден в законния срок, против подлежащ на протест по настоящия ред съдебен акт и е поради това допустим. Преценен по същество е неоснователен като краен резултат с известни уточнения, които настоящият съд 2 ще направи по-долу:

На ДП подсъдимите са били привлечени като обвиняеми най-напред само за престъпление по чл.280 ал.2 т.5 вр. ал.1 предл.1 вр. чл.20 ал.2 от НК с постановления съответно от 27.12.2022 год. за М. Х. и от 6.01.2023 год. за Ш. Х. и А.М..

Впоследствие им е било предявено и второ обвинение – в престъпление по чл.213а ал.2 т.2 вр. чл.26 ал.1 и вр. чл.20 ал.2 от НК.

И за двете престъпления е посочено, че са били извършени в периода 24.12.2022 – 26.12.2022 год.

Финалните привличания са с постановления – от 8.05.2024 год. за подс.М. А. Х. и подс.А. и от 9.04.2024 год. за подс.Ш. А. Х., като с тях против всеки от подсъдимите са повдигнати обвинения за двете гореописани престъпления, извършени в съучастие помежду им като извършители, а само за второто - и при условията на продължавано престъпление.

При всички привличания са участвали защитници и преводачи и непосредствено след това са провеждани разпити с тяхното участие.

След получаване на ДП и преди да изготви и внесе обвинителен акт, наблюдаващият прокурор е държал Постановление от 23.04.2025 год. за частично прекратяване на наказателното производство, в което е мотивирал, че престъплението по чл.213а ал.2 т.2 вр. ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК е било извършено чрез заплашване с насилие спрямо три различни лица , а съгласно разпоредбата на чл.26 ал.6 от НК „разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на престъпление против личността на различни граждани…“.

Поради това е прекратил частично наказателното производство против тримата обвиняеми затова, че в периода 24.12.2022 – 26.12.2022 год. са извършили престъплението по чл.213а ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и при условията на продължавано престъпление – вр. чл.26 ал.1 от същия.

Въпреки това, в изготвения обвинителен акт прокурорът посочил, както в неговия диспозитив, така и в обстоятелствената му част, че обв.А. е извършил престъплението по чл.213а ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 още и във връзка с чл.26 ал.1 от НК - цифрово, но не и словом - без да посочи словесно „при условията на продължавано престъпление“. В същото време за другите двама обвиняеми, в съответствие с горецитираното постановление, няма посочена нито цифрово, нито словом правна квалификация „при условията на продължавано престъпление“ и вр. чл.26 ал.1 от НК.

При описанието на обстоятелствата, при които е било извършено това престъпление е изложено, че на неустановена дата в периода 24.12.2022 – 26.12.2022 год. тримата обвиняеми в съучастие като извършители заплашили с насилие и дори упражнили насилие спрямо всеки от тримата пострадали, като е описан само един такъв случай.

При тези данни по делото становището на настоящата инстанция е за неоснователност на прокурорския протест по следните съображения:

Не остава съмнение, че при изготвянето на обвинителния акт, прокурорът поради опущение е допуснал техническа грешка, като не е премахнал квалификацията „вр. чл.26 3 ал.1 от НК“ нито от диспозитива, нито от обстоятелствената част и то само относно подс.А. и повдигнатото спрямо същия обвинение в престъпление по чл.213а ал.2т.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК. Този пропуск не би могъл да се отстрани по реда за отстраняване на явна фактическа грешка /чл.248а от НПК/, тъй като грешката не е такава. Последната разпоредба има за предмет фактическа грешка при изписване на имена, дати, населени места, адреси.

Това обаче не е единствената причина за неприложимостта на този ред, мотиви в тази насока ще бъдат изложени по-долу.

Принципно възможно и мислимо е предложението на прокурора по протеста съдът, вместо да връща делото за изготвяне на нов обвинителен акт, да упражни правомощието си по чл.248 ал.1 т.2 и на осн. чл.24 ал.1 т.6 от НПК да прекрати частично наказателното производство само относно този подсъдим и само относно това престъпление само за правната квалификация „при условията на продължавано престъпление“, като се позове, че такова прекратяване вече е постановено от прокурора на ДП и това постановление е влязло в сила. С това обаче също няма да се избегнат други усложнения, които действително затрудняват правото на защита. Същите възникват в няколко насоки.

Повдигнато е обвинение против трима подсъдими за две престъпления, всяко от които осъществено в съучастие помежду им като извършители. За престъплението по чл.213а ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК за другите двама подсъдими няма посочена правна квалификация вр. чл.26 ал.1 от НК, което затруднява и тяхната защита, освен тази на подс.А.М..

Противоречието е допуснато двукратно – веднъж между обстоятелствена част на обвинителния акт /където за подс.М. има посочена правна квалификация вр. чл.26 ал.1 от НК/ и неговия диспозитив, където такава квалификация е посочена цифрово, но не и словом, и втори път – вътрешно противоречие в самия диспозитив на обвинението за този подсъдим и това престъпление, където няма посочено словом „при условията на продължавано престъпление“, а е изписано цифрово вр. чл.26 ал.1 от НК.

По обвинителния акт е описано само едно деяние, чрез което е било осъществено престъплението по чл.213а ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК. При това положение добавянето на квалификация вр. чл.26 ал.1 от НК създава още една неяснота и противоречие.

Изложеното налага извод, че първоинстанционният съд е постъпил правилно, като е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за изготвяне на нов обвинителен акт, при което всички изложени по-горе неясноти, противоречия и недоразумения да се преодолеят и изчистят, за да се гарантира пълноценното упражняване правото на защита на всички подсъдими.

Заслужава да се отбележи още нещо. В диспозитива на обвинителния акт и за тримата подсъдими, и за двете престъпления е посочено, че са извършени „в периода 24.12.2022 – 26.12.2022 год.“. Такъв подход е обичаен и уместен, когато се отнася или за продължавано престъпление, или за продължено такова.

4

Престъплението по чл.281 ал.2 т.5 вр. ал.1 предл.1 от НК несъмнено е продължено – подпомагането на незаконно пребиваване, а и самото незаконно пребиваване продължава известен период от време.

За престъплението по чл.213а ал.2т.2 вр. ал.1 от НК обаче прокурорът най-напред сам е достигнал до извода, че институтът на продължаваното престъпление е неприложим и поради това постановил частичното прекратяване на наказателното производство относно тази квалификация, а в потвърждение на това и в обстоятелствената част на обвинителния акт е описал само едно деяние, чрез което същото престъпление е било осъществено. При това положение е неуместно да се повдига обвинение, че престъплението е било извършено в периода „от-до“, защото се създава двусмислие дали се отнася само за едно деяние, извършено с еднократен акт. По-уместен е подходът, който прокурорът е използвал в обстоятелствената част на обвинителния акт, където е посочил, че това деяние е било извършено „на неустановен ден в периода от 24.12.2022 до 26.12.202 год.“/стр.4 гърба, последен абзац/.