Определение № 454 от 19.06.2023, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 211/2023
- Вид
- Определение № 454
- Подписан
- 19.06.2023
- В сила
- 19.06.2023
- Състав
- МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПОЛЯ ДАНКОВА, ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.60,ал.2 · Закон за кредитните институции
- член 11 · Закон за потребителския кредит
- член 19 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 454 гр. Ловеч, 19.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500211 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:
Производството с правно основание чл. 418, ал.4 във вр. с чл.
274 и сл. ГПК
Постъпила е частна жалба № 4467/18.02.2023 г. от „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ***, против разпореждане №782/26.04.2023 г. по ч.гр.д. №445/2023 година Ловешки районен съд. Жалбоподателят посочва, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Изтъква, че изввлечението от счетоводни книги на банката е документ по смисъла на чл. 417, т.2 от ГПК и съдържа конкретна информация за дължимата сума, носи печата на банката и е редовно от външна страна. Твърди, че материалните предпоставки не следва да се разглеждат в заповедното производство. Акцентира върху посочването на размера на посочения кредит в чл. 7 от договора. Твърди се, че на основание член 7.1 от договора, потребителят е пожелал да сключи застраховки по собствено желание и това не е било задължително условие за подписване на самия договор за кредит. Обсъжда се значението и характера на застрахователната премия, както и задължението на застрахованото лице да я заппати.Жалбоподателят се позовава на действието на член 19 от ЗПК и разсъждава относно разходите за сключване на застрахователния договор и доколко няма задължителност на застраховките, които са жгелание на клиента.. Посочва се, че в случая застрахователните клаузи са инкорпорирани в процесния договор за потребителски кредит и застрахователното удостоверение и са подписани двустранно. Заявява, че се съдържат достатъчно данни за индивидуализация на разходите по кредита.Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и да бъде уважено искането по чл. 417 от ГПК срещу длъжника Р. Ю. М..
1
Разпореждане №782/26.04.2023 г. по ч.гр.д. №445/2023 година Ловешки районен съд е връчено на жалбоподателя на 10.05.2023г., а частната жалба е подадена на 17.05.2023 г. по ел.поща. Следователно е спазен срока за обжалване по чл. 418, ал.4 от ГПК и производството е допустимо.
„ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: *** е подало заявление № 2570/30.05.2022 г. з а за издавена на заповед за изпълнение, допускане на незабавното й изпълнение и издаване на заповед за изпълнение против Р. Ю. М., с ЕГН **********, с адрес: *** за сумата от 14 527,04 лв. - главница, ведно със законната лихва от 28.03.2023 г. до изплащането й, 2 217,65 лв. - договорна лихва за периода 05.09.2022 г. до 10.02.2023 г., 238,07 лв. - обезщетение за забава за периода 05.09.2022 г. До 16.03.2023 г. и разноски по предсрочна изискуемост на вземането по договор за потребителски кредит 7053272502/01.04.2022 г. В точка 14 на заявлението е посочено, че обезщетението за забава за периода 05.09.2022 година до 16.03.2023 г. е съобразено с член 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, а за периода от 13 март 2020 година до 13 май 2020 година не е начислявана законна лихва. Изложено е, че договорът за потребителски кредит не е сключен при общи условия, а в него е инкорпорирано съдържанието на член 11 от ЗПК и всяка от страниците е разписана от длъжника. Поискано е присъждане на държавна такса в размер на 339.66 лева и разноски за юрисконсултско възнаграждение 150 лв.
Постановено е разпореждане 705/18.04.2023 г. г. по гр.д. №418/2022 г. на ЛРС, в което е указано на заявителя да допълни обстоятелствената част на заявлението, като наведе твърдения как е формирана сумата по главница, за която търси издаване на заповед, съответно каква част от тази сума съставлява вземане по кредит за потребление и каква част във връзка с предоставени услуги; как е формирано вземането за възнаградителна лихва, каква част от него е във връзка с вземането за кредит за потребление и каква във връзка с допълнителните услуги, ако такова е начислявано върху това вземане; с предложеното изпълнение от длъжника кои вземания са погасени от длъжника - каква част от вземанията по кредита за потребление, каква по допълнителните услуги, съответно за договорно възнаграждение по всяка от тези вземания. Подадена е писмена уточнителна молба № 35933/21.04.2023 г. от заявителя, в която е посочено, че размерът на Общата сума по договора възлиза на сумата 14979.38 лв. –главница от 10000 лева, застраховка от 4379.96 лева и застраховка от 599.42 лева . Изложени общи мотиви за дължимост на застрахователните премии, посочено е в табличен вид плащане на средства и прехвърляне на такива общо в размер на сумата 1954.76 лева, с които са погасени 4 вноски, като петата вноска не е погасена ,няма конкретизация и как е формирана главницата по заявлението от 14527.04 лева.
С разпореждане №782/26.04.2023 г. по ч.гр.д. №445/2023 година Ловешки районен съд е оставил искането по чл. 417,т.2 от ГПК без уважение като неоснователно, като подробно мотивирал в акта, че приема нередовност 2 на заявлението и на извлечението от счетоводните книги.
Ловешки окръжен съд намира, че жа лбоподателят има качеството на субект, който по силата на специален закон разполага с привилегирован ред за събиране на вземанията си и на основание чл.60 ал.2 от Закона за кредитните институции е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги.
В това си качество „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, -София е поискала издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги, но в заявлението не са посочени обстоятелства относно възникване на вземането, какъв е размера на просрочените вноски, периода за който се претендира и на каква база и какъв е размера на неиздължената част от дълга. Законодателят е установил в разпоредбата на чл.60,ал.2 от ЗКИ, че банката може да поиска издаване на изпълнителен лист въз основа на „извлечение от счетоводни книги", при неплащане на отделни вноски по кредита на договорените дати или при обявена предсрочна изискуемост.
Въведени са две самостоятелни основания за издаване на изпълнителен лист по извлечение от счетоводни книги и във всеки отделен казус кредитора следва да конкретизира в заявлението, коя от тези две хипотези е възникнала, като изложи конкретните и параметри-от какво произтича вземането,да бъде посочен момента на изискуемост на вземането, размера, периода и вида неизпълнение, конкретизиране на времето за забава. В този смисъл заявлението трябва да съдържа задължителни реквизити по Приложение №4 и има точно определен образец, в който се отразяват обективните предели на претенцията, за да има яснота за страните и съда относно предмета на искането, с което е сезиран. Настоящата инстанция счита,че посочването на обстоятелствата, касаещи възникване на изискуемостта на вземането е функция от характера на заповедното производство - бързо, формално, едностранно и безспорно. По аргумент от т.2б от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ОСГТК отново се потвърждава становището на настоящата инстанция, че извлечението от счетоводните книги, следва да съдържа съществената информация за дълга и да съответства на данните в приложенията към него- чл. 417,т. 2 от ГПК. В казуса съдът не може да направи тези изводи и от приложените документи към заявлението, тъй като в извлечението от счетоводни сметки има различие между посочената като главница сума , от сумата на дълга по договора, съответно 14527.04 лева по заявление, 29293.20 лева-размер на дълга по извлечение и 10000 лева по договор . При посоченото погасяване на дълга по уточнителната молба от 21.04.2023 г. г. не се определя размер на сумата на дълга в размер на посочената по заявлението, тъй като той въобще не е намален, а е увеличен по размер. Същевременно не може да се определи размера на изискуемата главница, поради включването в главницата по погасителен план в договора на застрахователните вноски. Заявлението не съдържа обстоятелствата за дълга и има несъответствие на претендираните суми с вписаните по представените писмени документи – липсва конкретно изложение на 3 неизпълнението по договора от длъжника. Тези данни са от съществено значение, предвид обхвата на обективните предели на иска по чл. 422 от ГПК.
Касае се до нередовност, която не е била отстранена с писмената молба № 3593/21.04.2023 от заявителя и поради това искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
При така изложените съображения Ловешки окръжен съд счита, че №782/26.04.2023 г. по ч.гр.д. №445/2023 година Ловешки районен съд е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно, разпореждане №
№782/26.04.2023 г. по ч.гр.д. №445/2023 година Ловешки районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4