Определение № 306 от 25.07.2022, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 306 гр. Л., 25.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Частно наказателно дело № 20224300200261 по описа за 2022 година

С Постановление от 09.06.2022 г. на Георги Аргиров – и. ф. прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Л. на основание чл. 243, ал.1, т. 1, във вр. чл. 24, ал. 1, т.4 от НПК, е прекратил наказателното производство по ДП № 507/2021 г. по описа на РУ на МВР – гр.

Л. водено за престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „в“ във връзка с чл. 342 ал.1 предл. 3 от НК Недоволна от така постановения акт останала Р. ИВ. М. гр. В.- 3000, ул. *** 16, ап. 4, майка на пострадалия И.А.И., поради което в предвидения от закона срок го обжалва.

Счита, че постановлението е неправилно защото е постановено на база неправилни и неточни фактически обстоятелства, направени в досъдебното производство. Изтъква, че е подала две молби , свързани с предмета на разследване и възражения относно събрания доказателствен материал, които са били оставени без уважение, без да бъдат мотивирани.

Сочи, че в обжалваното Постановление са повторени фактите и обстоятелствата посочени в показанията на водача на камиона Д.Д., без да са взети под внимание разпоредбите на чл.

107 ал. 3 и чл. 116 ал. 1 и 2 от НПК. В тази връзка посочва ,че не е подложено на анализ нито едно от твърденията на Д., като същите са приети за верни. Освен това сочи, нито една от възможните причини за спукване на гума , а именно висока температура на външната среда, високо повече от допустимото налягане вътре в гумата и претоварване при продължително пътуване не са били наЛ. в конкретния случай, за да помисли Д., че има спукана гума и да премести камиона, като същите са останали непроверени от разследващите органи. Счита, че същият е осъществил с действията си една от формите на вина , а именно: съзнателна непредпазливост при напускане на мястото на сблъсъка.

Приема, че Д. носи вина за това. Счита, че не е доказано от какви наранявания е починал синът й, кога точно се е случило това и на кое място- на разклона на гр. Л. или под моста на 1,5 км от произшествието под моста, кой предмет от събраните доказателства е причинил нараняването . Сочи, че не е снимана колата с пострадалия на мястото където е намерена, не е описана или фотографирана гредата, отнесла половината ламарина на покрива, нито кръвта по нея, ако е имала такава, за да се докаже, че ако е имала такава именно тя е раздробила черепа и е предизвикала масивен кръвоизлив. Оспорва твърдението на разследващите органи, че позата на снимката е тази, в която са го намерили, като счита, че не е доказано, че пострадалия е получил смъртоносното нараняване при сблъска, а не след напускането на водача, който не е трябвало да кара въобще камиона и да търси широко място. Счита, че на досъдебното производство не изпълнена разпоредбата на 102 НПК, както и че липсва предния капак на колата, всички документи, пари и портмоне на И.И..

Освен това оспорва твърденията на вещото Л. по автотехническата експертиза и показанията на Д., относно скоростта на движение на пострадалия Д.. Счита, че и със 70 км/ч свидетелят Д. не може с този камион да вземе завоя на разклона за гр. Л.. Освен това прави възражения относно приетото от представителя на обвинението, че пътната настилка 1 е била суха, с добро асфалтово покритие и е била наЛ. добра видимост. Посочва, че съдебно медицинската експертиза не е дала достатъчно описание на механизма на полученото увреждане, в резултат на удара и действието на кои предмети са причинили всяко едно описано увреждане. В тази връзка излага, че позата на тялото на пострадалия, снимана между двете седалки не отговаря на нито една констатация за скоростта, за удара и нараняванията.

Моли, настоящата инстанция да приеме, че обстоятелствата по делото не са достатъчно установени, а други са погрешни, поради което да приеме, че основанието за спиране е отпаднало и да възобнови спряното наказателно производство.

Съдът като съобрази изложеното с жалбата и в Постановлението на Окръжна прокуратура – гр. Л., както и приложените към делото писмени доказателства приема за установено следното:

Досъдебното производство е образувано на основание чл. 212 ал. 3 от НПК за това, че на 14.11.2021 г. около 09,46 ч., на първокласен път I-IV- в района на пътен възел „А."разклона за гр. Л. /връзка с второкласен път II-35/, при управление на МПС-лек автомобил марка „***", модел „***" с per. № ** **** **, собственост на Р.Т.К. от гр. В., ул. „ ****“ бл.

*** нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на И.А.И.

ЕГН ********** от гр. С., ж.к „ **“ № ***, ет. 5, ап. 26./неправилно посочен автомобила/ Пострадалият И.А.И. , ЕГН ********** живеел в гр. С., със семейството си.

Свидетелят Д.Д., живеел в гр. Л.. Работел като шофьор в „*****“ ЕООД. Притежавал свидетелство за правоуправление на МПС № *******, категории А В СЕ С АМ ТКТ ВЕ, издадено на 14.09.2021 г.

На 14.11.2021 г. рано сутринта същият с товарен автомобил- влекач, марка „****" с per. № ** **** **, собственост на „*****“ **Д и прикрепено към него полуремарке, марка „***** **КТ 24" /хладилник/ с per. № ** **** **, собственост на „*****“ ЕООД, тръгнал за с. Р., област С., където в склад на „***“ разтоварил местни продукти от „****“ – гр. Л..

Около 07.40 часа тръгнал обратно за гр. Л., като ремаркето било празно. Движел се по първокласен път I-IV /гр. С.- гр. В./ с посока на движение към гр. В., в дясната лента за движение.

Времето било облачно със слоесто-купеста облачност и намалена видимост/справка л. 88/. Приближавайки района на пътен възел „А."- разклона за гр. Л.

/връзка с второкласен път П-35/ около 09.40 часа, тъй като следвало да завие на дясно, за да напусне главния път и да пътува за гр. Л., същият 150 метра – 200 метра пред разклона за града намалил скоростта си на движение до 70 км/ч и включил десния си мигач. В този момент усетил удар в ремаркето, което според него наподобявал спукана гума. Погледнал в лявото и дясното странично огледало и видял, стърчи левия му заден калник и от него изпушило, както при спукана гума. Освен това на дисплея на товарния автомобил се изписало „спад на въздух“. С оглед на тези обстоятелства решил да спре на безопасно място и да провери. Мястото, където се намирал не било такова, поради което продължил движението си на „аварийни“, придвижил се с него под моста , посока – гр. Л. и спрял на намиращата се непосредствено след него широка отбивка. Спрял товарния автомобил и се насочил към задната му част. Видял, че лек автомобил марка „***“ с **** регистрация, с две врати се бил „врязал“ и заклещил в задната част на управлявания от него автомобил. В лекия автомобил имало мъж, чието Л. било обляно цялото в кръв. Веднага се обадил на телефон 112. Пристигналите медици, установили смъртта на водача на лекия автомобил „*** ***" с per. № ** **** **. Било установено, че последният бил собственост на Р.Т.И., водача на този автомобил бил И.И..

От заключението на вещото Л. по съдебно-медицинската експертиза д-р Доровски /съдебно медицинска експертиза, приложена на л. 189 от ДП/ е видно, че в резултат на ПТП на пострадалия И. е причинена тежка и несъвместима с живота черепно-мозъчна травма – многофрагментно счупване на черепа с проникване в челно-теменния отдел в мозъчния паренхим с разкъсване на мозъчните обвивки и мозъчните стомахчета, обширни огнища на мозъчни контузии, разкъсно – контузни рани и охлузвания на главата и крайниците.

2

Причината за смъртта на пострадалия е тежкото и несъвместимо с живота нарушаване целостта на жизнено важен орган – череп и мозък. При тези увреждания смъртта е настъпила почти мигновено и е била неизбежна. Описаните травматични увреждания са резултат от тъпа травма със значителна сила и според вида и разположението си отговарят да са причинени от удар/и на челната част на главата и от части на автомобилното купе при рязката промяна на посоката и скоростта на движение при челния удар в товарния автомобил. Няма травматични увреждания, които да не могат се обяснят с посочения механизъм.

От назначената по делото токсикохимична експертиза /б. 183-л. 184 / е видно , че в кръвта и урината на И. не е установено наличието на алкохол и наркотици / токсикохимична експертиза л. 183- л.184 от ДП/.

От заключението на вещото Л. по автотехническата експертиза е видно, че първоначалния контакт между двата автомобила е в коридора от 1,2 метра до 2 метра вляво от десния край на платното за движение в посока за гр. В., леко вляво спрямо надлъжната ос на ремаркето на товарния автомобил, като лек автомобил „*** ***“, управляван от пострадалия се врязва в задната греда на ремаркето на товарния автомобил, управляван от свидетеля Д., като я деформира, предната му част достига до задната ос разрушавайки окачване и въздуховоди вляво. Скоростта на товарният автомобил *** при удара е 70 км/ч., а на лекият автомобил *** ***“, е 120 км/ч. Опасната зона за спиране/пълния спирачен път/ на лекия автомобил при конкретните пътни условия и скорост на движение е 121 метра.

Пострадалият И. е имал техническата възможност да намали скоростта си на движение и да предотврати настъпването на ПТП. От посочената по-горе експертиза се установява, че няма следи , които да установяват предприемане на спиране от страна на пострадалия, преди първоначалния контакт на управлявания от него автомобил с този, управляван от свидетеля Д..

Товарният автомобил „****“ с p e r. № ** **** ** и прикаченото към него полуремарке, марка „***** **КТ 24” /хладилник/ с p e r. № * * **** ** са преминали периодичен технически преглед за техническа изправност, съответно на 01.06.2021 г. и на 27.09.2021 г. за което са и издадени съответните удостоверения.

За лек автомобил марка „***", модел „***" с per. № ** **** **, собственост на Р.Т.И., няма данни да е преминал технически преглед.

От всички изложени по-горе факти настоящата инстанция приема, че не е наЛ. виновно поведение от страна на свидетеля Д., като водач на моторно превозно средство, което да е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Същият при движението си с описания по-горе товарен автомобил не е нарушил нормите на ЗДП. Съгласно разпоредбата на чл. 123 от ЗДП при възникване на ПТП участниците в същото са длъжни, без да създават опасност за движението по пътя да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. В конкретния казус с оглед на изложеното по-горе, съдът приема, че не са наЛ. безспорни доказателства, които да установяват, че Д. е възприел, че настъпило ПТП и въпреки това не е останал на място. Същият е установил техническа неизправност на управлявания от него товарен автомобил и е спрял на първото възможно място, за да не създава опасност за другите участници в движението и след като е видял намиращия се под ремаркето лек автомобил е направил единственото възможно нещо – обадил се е на телефон 112. По делото не са събрани, а и не се сочат от жалбоподателката такива, които да опровергават този извод и да са в подкрепа на твърденията й. Освен това от заключението на вещото Л. по съдебно-медицинската експертиза се установява, че смъртта на И. е настъпила почти мигновено.

НаЛ. е несъответствие относно приетата от експертизата видимост в района на МПС и получената справка в тази насока. В експертизата вещото Л. приема, че видимостта е била добра 150 метра, а в справката е посочена намалена такава. Това обстоятелство в случая е относимо относно поведението на пострадалия, тъй като чл. 20 ал. 2 , изр. 2 от ЗДП го задължава да намали скоростта или да спре при възникване на опасност за движението.

3

Изготвените по делото експертизи се подкрепяш от събраните по делото доказателства.

С оглед на гореизложеното настоящата инстанция приема за неоснователни възраженията направени с жалбата на Р.М..

При тези съображения съдът приема, че Постановление от 09.006.2022 г. на Георги Аргиров–Окръжен прокурор при Окръжна прокуратура Л. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 507/2021 г. по описа на РУ на МВР – гр. Л. за престъпление по чл. по чл. 343 ал. 1 б. „в“ във връзка с чл. 342 ал.1 предл. 3 от НК, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.