Решение № 385 от 23.12.2022, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. Петрич, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20211230101223 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на К. Д. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.К., обл.П., ул. „П.“ №4, с адрес за призоваване: София, ул. „Алабин“ № 56, ет. 5, офис 33 срещу „ГЕНЕРАЛ ЛОГИСТИК" ЕООД ЕИК 204858258, със седалище и адрес на управление гр.

Петрич, ул. „Гоце Делчев“ № 12, представлявано от управителя Боян Андонов.

Сочи се в исковата молба, че на 08.03.2019 г. ищецът е сключил с ответното дружество трудов договор № 9/08.03.2019, като постъпил на работа на 11.03.2019 г., изпълнявайки длъжността „Шофьор на товарен автомобил" с основно възнаграждение в размер на 560 лева. Посочва, че след като изтекли шестте месеца, договорени с клауза "срок за изпитване шест месеца в полза на работодателя", продължил да работи в дружеството още една година, до 28.01.2021 г. Навежда, че напуснал работа по негово желание, тъй като ответника не му заплащал заплата. Посочва, че брутната му заплата е в размер на 674 лева.

Ищецът твърди, че ответникът не му е заплатил дължимите за плати за периода от 11.03.2019 г. до 11.01.2021 г. –общо за 22 пълни месеца, по 674 1 лева на месец, или общо 14 828 лева и 12 работни дни за месец януари 2021 г. по 30.64 лева дневна ставка, общо 367 лева за посочените дни. Посочва обща сума, дължима за неплатени трудови възнаграждения в размер на 15 195 лева.

Посочва още, че ответното дружество не му е платило и за целият период от време платените годишни отпуски по 22 работни дни, годишно, както следва:

За периода от 11.03.2019 до 31.12.2019 в размер на 19 дни по дневна ставка 30.64 лева общо в размер на 658 лева;

За периода от 01.01.2020 до 31.12.2020 в размер на 22 работни дни общ размер на 674 лева.

Твърди, че до датата на подаване на исковата молба ответникът не му е заплатил дължимата сума.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: сумата от 15 195 / петнадесет хиляди сто деветдесет и пет/ лева, формирана като сбор от неплатени трудови възнаграждения, както следва: за месеците от 11.03.2019 г. до 11.01.2021 г, общо за 22 пълни месеца, по 674 лева на месец брутно трудово възнаграждение, общо 14 828 лева, и 12 работни дни през януари 2021 г, по 30.64 дневна ставка, общо 367 лева.

Сумата от 1393 лева / хиляда триста деветдесет и три лева/, формирана от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както следва: за периода от 11.03.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 19 дни по дневна ставка 30.64 лева, общо в размер на 658 лева; за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на 22 работни дни, в общ размер на 674 лева; сумата от 61 лева, формирана от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за месец януари 2021 г. в размер на 2 работни дни по дневна ставка 30.64 лева.

Както и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата представляваща мораторна лихва върху трудовото възнаграждение, считано от първо число на всеки месец следващ месеца, за който се полага трудовото възнаграждение от 674 лева до датата на завеждане на иска, а именно 22.03.2021 г., времето от 2

11.03.2019 г. до 11.01.2021 г общо за 22 пълни месеца, върху сумата от 674 лева, както следва:

1. сумата от 300 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674 лева за април месец 2019 г., за период от 1 май 2019 г до 22.03.2021 г.

2. сумата от 300 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674 лева за месец май 2019 г. за период от 1 юни 2019 г. до 22.03.2021 г.

3. сумата от 300 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674 лева за юни месец 2019 г. за период от 1 юли 2019 г. до 22.03.2021 г.

4. сумата от 300 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674 лева за юли месец 2019 г. за период от 1 август 2019 г до 22.03.2021 г.

5. сумата от 250 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674 лева за август месец 2019 г. за период от 1 септември 2019 г до 22.03.2021 г.

6. сумата от 250 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674 лева за септември месец 2019 г. за период от 1 октомври 2019 г. до 22.03.2021 г.

7. сумата от 250 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674 лева за октомври месец 2019 г. за период от 1 ноември 2019 г. до 22.03.2021 г.

8. сумата от 250 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674 лева за ноември месец 2019 г. за период от 01. декември 2019 г. до 22.03.2021 г.

9. сумата от 250 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674 лева за декември месец 2019 г. за период от 1 януари 2020 г до 22.03.2021 г.

10. сумата от 200 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674 лева за януари месец 2020 г. за период от 1 февруари 2020 г. до 22.03.2021 г.

11. сумата от 200 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674 лева за февруари месец 2020 г. за период от 1 март 2020 г. до 22.03.2021 г.

12. сумата от 200 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674 лева за март месец 2020 г. за период от 1 април 2020 г. до 22.03.2021 г.

13. сумата от 200 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674 лева за април месец 2020 г. за период от 1 май 2020 г. до 22.03.2021 г.

14. сумата от 200 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674 лева за май месец 2020 г. за период от 1 юни 2020 г. до 22.03.2021 г.

3

15. сумата от 200 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674 лева за юни месец 2020 г. за период от 1 юли 2020 г. до 22.03.2021 г.

16. сумата от 150 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674 лева за юли месец 2020 г. за период от 1 август 2020 г до 22.03.2021 г.

17. сумата от 150 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674 лева за август месец 2020 г. за период от 1 септември 2020 г. до 22.03.2021 г.

18. сумата от 150 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674 лева за септември месец 2020 г. за период от 1 октомври 2020 г до 22.03.2021 г.

19. сумата от 150 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674 лева за октомври месец 2019 г. за период от 1 май 2019 г. г до 22.03.2021 г.

20. сумата от 150 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674 лева за ноември месец 2020 г. за период от 1 декември 2020 г до 22.03.2021 г.

21. сумата от 150 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674 лева за декември месец 2020 г. за период от януари 2021 г. до 22.03.2021 г.

22. сумата от 100 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674 лева за януари месец 2021 г. за период от 1 май 2019 г. до 22.03.2021 г.

23. сумата от 100 лева мораторна лихва върху възнаграждението от 674 лева за януари месец 2021 г. за период от 1 февруари 2021 г. до 22.03.2021 г.;

Ведно със законна лихва върху претендираните суми по изброените погоре неплатени трудови възнаграждения и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Ищецът претендира сторените по делото разноски.

Съдът е счел, че депозираната молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК, т.е. е редовна и допустима, и е дал ход по реда на чл.131 ГПК /изпратен е препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея на ответника/.

На ответника-работодател е изпратено съобщение и препис от исковата молба на адреса му. В предвидения от закона срок ответната страна чрез пълномощник е депозирала отговор, в който прави възражение за подсъдност на предявения иск, поради което и с определение на съдия при РС София, делото е изпратено по подсъдност на РС Петрич и е образувано настоящото 4 дело.

Пълномощникът на ответното дружество прави възражение по отношение редовността, допустимостта и основателността на иска. Сочи за множество неясноти в молбата, поради което обективира искане същата да се остави без движение. Алтернативно, във връзка с основателността на иска, навежда че на ищеца за 1 година 10 месеца в периода на трудови отношения с ответното дружество е преведено по банковата му смета в УниКредит Булбанк АД суми възлизаща в общ размер на 83 099,37 лева, изплатени по периоди и размер както следва:

За 2019г. - нетната сума за трудови възнаграждения, дължими по трудово правоотношение в размер на 4 236,86 лева, за командировки-25 523,58 лева или общо дължимата сума, която е следвало ответното дружество да преведе на ищеца е 29 760,44 лева, но е превело по банкова сметка на ищеца за 2019г. сума в размер на 39 093,18 лева или с 9 332,74 лева в повече;

За 2020г. - нетната сума за трудови възнаграждения по трудово правоотношение е в размер на 5 697,79 лева, за командировки-16 687,14 лева или общо дължимата сума, която е следвало ответното дружество да преведе на ищеца е 22 384,93 лева, но е превело по банкова сметка на ищеца за 2020г. сума в размер на 44 006,19 лева или с 21 621,26 лева в повече.

Процесуалният представител на ответното дружество твърди, че общият размер на преведените от дружеството суми по банковата сметка на ищеца възлизат на 83 099,37 лева или с 30 954,00 лева надвнесени парични средства. Поради което и оспорва предявените искове като недължими и платени, както и оспорва същите по размер и основание. Обективира воля съдът да уважи възражението за прихващане на надвнесените суми до размера на съдебно установените и доказания вземания по вид и размер.

Претендира сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от надлежно упълномощен представител, който поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване, като претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител адв.Полизоева моли исковете да се отхвърлят, тъй като на ищеца са били платени сумите изцяло.

5

Районната инстанция, като обсъди събраните доказателства, намира за установено следното: по делото

От приетия като доказателство по делото трудов договор № 9/08.03.2019 г., се установява, че между страните е съществувало ТПО в периода 11.03.2019 г. – 28.01.2021 г., по силата на което ищецът е заемал длъжността „шофьор товарен автомобил” при ответника на пълно работно време, основно месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лева, с уговорен размер на платения годишен отпуск – 20 дни. Трудовото правоотношение е прекратено на 28.01.2021 г., което обстоятелство не се оспорва от страните.

Като доказателства по делото са приети Заповед № 012/04.01.2021 г., Заповед № 010 от 03.01.2020 г., Заповед № 011 от 30.11.2020 г., Заповед № 003 за командировка в чужбина от 20.01.2020 г., Заповед № 009 от 05.08.2019 г., Заповед № 002 за командировка в чужбина от 01.09.2019 г., Заповед № 001 за командировка в чужбина от 11.03.2019 г., справка за дължими и изплатени суми на ищеца за 2019 г. и 2020 г., извлечение от банковата сметка на ответника за плащания на ищеца, справка за задълженията на дружеството към 22.06.2021 г. от НАП, справка-данни от НАП за осигуряване за периода от 01.03.2019 г. до 31.01.2021 г. на ищеца, справка за движения и обороти на ответното дружество, банково удостоверение от „УниКредит Булбанк“АД за получени преводи по сметка на ищеца, писмена договорка между управляващия ответното дружество и ищеца, Договор за продажба на МПС от 16.01.2021 г., заявление от ищеца за ползване на неплатен отпуск за периода от 01.01.2021 г. до 27.01.2021 г., Заповед № 013 от 30.11.2020 г., заявление за ползване на неплатен отпуск за периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2020 г., Заповед № 12 от 30.11.2020 г., заявление за ползване на неплатен отпуск за периода от 01.01.2020 г. до 19.01.2020 г., Заповед № 011 от 23.12.2019 г., заявление за ползване на платен отпуск за периода от 05.08.2019 г. до 31.08.2019 г., Заповед № 010 от 02.08.2019 г.

Вещото лице С. Й. по назначената съдебно-счетоводна експертиза дава заключение на поставените въпроси, от които се установява, че брутното трудово възнаграждение /БТВ/ на ищеца за 2019 г. е в размер на 5 460 лева, за 2020 г. е в 6 410,21 лева, а за 2021 г. в размер на 845,20 лева.

Посочва, че за процесния период ответникът е начислил и платил 6 всички дължими осигурителни вноски и общ данък.