Решение № 6000 от 03.07.2026, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Административно дело 2167/2025
- Вид
- Решение № 6000
- Подписан
- 03.07.2026
- В сила
- 30.07.2026
- Състав
- Златина Бъчварова
Цитирани разпоредби
- чл. 142, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 173, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 174 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 67, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 140 · Закон за устройство на територията
- чл. 140, ал. 7 · Закон за устройство на територията
- чл. 215, ал. 4 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 6000
Бургас, 03.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - VIII-ми състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
При секретар ВЯРА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА административно дело № 20257040702167 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на М. К. Б., [ЕГН], от гр. Несебър, ***, против отказ за издаване на виза за проектиране за ПИ *** по КК на гр. Несебър, обективиран в писмо изх. № H2 - УТ - 5807 - 001 от 26.08.2025 г. на главния архитект на Община Несебър.
Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорения административен акт и преписката да се върне на главния архитект на Община Несебър за произнасяне по заявление за издаване на виза № H2 - УТ - 5807 от 17.07.2025 г. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Представя писмени бележки.
Ответникът - главен архитект на Община Несебър, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Иска да се отхвърли. Представя административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Не ангажира допълнителни доказателства. Претендира разноски. Представя писмени бележки.
Административен съд Бургас като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ АПК, от лице с правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:
На 17.07.2025 г., М. Б. подала заявление, вх. № Н2 - УТ - 5807, до главния архитект на Община Несебър с искане за издаване на виза проектиране по чл. 140 ЗУТ за поземлен имот /ПИ/ *** от КК на гр. Несебър /л. 3 от делото/.
Към заявлението приложила договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 26.09.1995 г., според който Община Несебър и е отстъпила право на строеж от върху УПИ II, кв. 17, целият с площ от 360.00 кв.м. по ЗРП на ж.к. „Черно море“ към 1995 г., сключен на основание заповед № 530/18.09.1995 г., на кмета на Община Несебър, с която и е отстъпено право на строеж, вписан в Служба по вписванията Несебър на 05.10.2004 г./ № 174, т. ІІІ, вх. рег. № 4963/ л. 10 и 11 от делото/.
На 24.09.2004 г. е сключен анекс към договора за отстъпено право на строеж от 26.09.1995 г., с който същият е изменен като в т. І страните са се споразумели, че Община Несебър отстъпва на М. К. Б. право на строеж за изграждане на жилищна сграда върху общински имот, съставляващ УПИ II - идеална част, целият урегулиран от 360.00 кв.м., в кв.17, по плана на ж.к. „Черно море“ Несебър, при граници: изток - УПИ III, юг - УПИ I, запад - улица, север - УПИ III, със застроена площ на новопредвидената сграда - 120.00 кв.м. и разгъната застроена площ /РЗП/ на сградата - 376.00 кв.м. /по 188.00 кв.м. за всеки от строителите/, а в т. II е договорено, че след представяне на одобрен архитектурен проект, цената на правото на строеж се преизчислява, спрямо заплатената по договора от 26.09.1995 г. и строителят е длъжен да доплати за разликата в РЗП на сградата и площта на парцела, преди издаване на разрешението за строеж. Анексът от 24.09.2004 г. е вписан в Служба по вписванията Несебър на 05.10.2004 г./ № 177, т. ІІІ, вх. рег. № 4966/ л.12 от делото/.
На 26.08.2025 г., след като установил, че УПИ II, кв.17 по ЗРП на ж.к. „Черно море“ към 1995 г., съответства на ПИ *** по КК на гр. Несебър, главният архитект на Община Несебър отказал да издаде виза за проектиране за имота. Посочил, че от датата, на която жалбоподателката е придобила правото на строеж - 26.09.1995 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на виза - 17.07.2025 г., е изтекъл период от приблизително 30 години, в който не са съществували обективни пречки за неговото реализиране, поради което същото е погасено по давност /л. 4 от делото/.
Отказ за издаване на виза за проектиране за ПИ *** по КК на гр. Несебър, обективиран в писмо изх. № H2 - УТ - 5807 - 001 от 26.08.2025 г. на главния архитект на Община Несебър, е предмет на разглеждане в настоящото производство.
При тази установеност се налагат следните правни изводи:
На първо място, оспореният отказ е издаден от компетентен орган - главния архитект на Община Несебър, по арг. от чл. 140, ал. 7 ЗУТ.
На второ място, същият е в предвидената писмена форма и съдържа фактически и правни основания.
На следващо място, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват неговата отмяна.
На следващо място, отказът е издаден в нарушение на материалния закон, при следните съображения:
Според чл. 67, ал. 1 ЗС правото да се построи сграда върху чужда земя /чл. 63, ал. 1/ се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години. Административният орган няма право да установява, признава или отрича вещни права или както в случая да приема, че правото на строеж, учредено в полза на жалбоподателката, за който е поискано издаване на виза за проектиране, е погасено по давност съгласно чл. 67, ал. 1 ЗС поради нереализирането му в петгодишен срок. Същият не разполага с компетентност да се произнася по вещноправни въпроси. С такова правомощие не разполага и административният съд в производството по оспорване на отказа на главния архитект да издаде визата. Погасителната давност не се прилага служебно, а по възражение или иск на собственика на земята, поради което признаването или отричането на ограниченото вещно право на строеж е в правомощията на гражданския съд при възникнал материалноправен спор в този смисъл. Дали правото на строеж е погасено по давност и какви права притежава жалбоподателката върху имота, частна общинска собственост, са въпроси, които се решават по общия исков ред /в този смисъл са мотивите на ТР № 1/04.05.2012 г. по тълк. дело № 1/2011 г. на ГК на ВКС/. В случай, че за ответника е налице правен интерес от установяване на факта на погасяване по давност на отстъпеното право на строеж на М. Б., същият може да предяви иск пред гражданския съд, каквото е сторил. Но докато не бъде представено влязло в сила решение на граждански съд, установяващо това обстоятелство, Бадарова е титуляр на правото на строеж и заявлението, което е подала в това качество за издаване на виза за проектиране, е основателно.
Представените в последното съдебно заседание доказателства не променят този извод.
Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му /чл. 142, ал. 1 АПК/, а установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания /чл. 142, ал. 2 АПК/, каквито в случая липсва.
По изложените съображения оспореният отказ е незаконосъобразен и следва да се отмени, а преписката да се върне на главния архитект на Община Несебър за ново произнасяне по заявлението на М. Б. за издаване на виза за проектиране за ПИ *** по КК на гр. Несебър, съобразно мотивите на настоящото решение, в определен срок, предвид правилото на чл. 174 АПК.
При този резултат и предвид направеното искане в полза на жалбоподателя се следват разноски общо в размер на 705.11 евро/ седемстотин и пет евро и единадесет евроцента/, представляващи 5.11 евро/ пет евро и единадесет евроцента/ дължима и платена за производството държавна такса и 700.00 /седемстотин/ евро адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, вр. чл. 173, ал. 2 АПК Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказ за издаване на виза за проектиране за ПИ *** по КК на гр. Несебър, обективиран в писмо изх. № H2 - УТ - 5807 - 001 от 26.08.2025 г. на главния архитект на Община Несебър.
ИЗПРАЩА преписката на главния архитект на Община Несебър за ново произнасяне по заявление с вх. № Н2 - УТ - 5807/17.07.2025 г. за издаване на виза за проектиране по чл. 140 ЗУТ за ПИ *** по КК на гр. Несебър, подадено от М. К. Б., [ЕГН], от гр. Несебър, ***, съобразно мотивите на настоящото решение.
ОПРЕДЕЛЯ 14 - дневен срок за произнасяне.
ОСЪЖДА Община Несебър да плати на М. К. Б., [ЕГН], от гр. Несебър, ***, разноски в размер на 705.11 евро/седемстотин и пет евро и единадесет евроцента/.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�