Решение № 280 от 16.11.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

Номер 280

16.11.2020 г.

Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - София

2-ри наказателен

На 16.11.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Прокурор:

Калин Калпакчиев

Весислава Иванова

Величка Цанова

Апелативна прокуратура - София

Антоанета Николова Близнакова (АП-София) като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно дело № 20201000601108 по описа за 2020 година

РЕШЕНИЕ гр. София

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ , ІІ-ри въззивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори октомври,две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

ВЕЛИЧКА ЦАНОВА при секретаря Невена Богомилова и с участието на прокурор Близнакова като разгледа докладваното от съдия Цанова в.н.ч.д. № 1108 по описа на САС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по гл.ХХІ от НПК.

С определение от 26.08.2020 год. по НЧД № 2423/20 год. на СГС,НО,31 състав,на 1 основание чл.306,ал.1,т.1 от НПК във вр. с чл.25,ал.1 от НК на осъдения Б. Н. Л. е определено едно общо най-тежко наказание по осъжданията му по НОХД № 975/19 год. на СГС и НОХД № 1562/19 год.по описа на същия съд в размер на десет години лишаване от свобода,което е увеличено на основание чл.24 от НК с три години при първоначален строг режим на изтърпяване.

На основание чл.59,ал.1 от НК е приспаднато времето,през което е бил задържан под стража и е търпял мярка за неотклонение „Домашен арест” по посочените дела,а на основание чл.25,ал.2 от НК е зачетено и времето на изтърпяното до този момент наказание.

В срока за обжалване е постъпила жалба от осъдения и от служебния му защитник в частта,с която общото наказание е увеличено на основание чл.24 от НК,в която насока се излагат съображения за неговата неправилност и се прави искане за отмяната на определението в тази част.Релевира се липса на мотиви,тъй като съдът е взел предвид само предходните осъждания ,без да се е произнесъл за характера и степента на обществена опасност на престъпната дейност,личността му и неговата обществена опасност,ролята му в извършване на престъпленията,както и обстоятелствата,при които те са били извършени.В този смисъл се позовава на практиката на ВКС,която е константна,че същите имат значение при приложението на чл.24 от НК.

В съдебно заседание защитникът поддържа подадената жалба.Счита определението за необосновано,тъй като съдът не е изложил никакви други мотиви освен осъжданията на лишения от свобода и моли да бъде отменено в атакуваната му част.

Представителят на САС счита жалбата за неоснователна,а обжалваното определение за правилно и законосъобразно.Сочи,че Л. е осъждан 19 пъти за деяния от общ характер и е очевидно,че наложените му наказания до настоящия момент не са изиграли своята предупредителна и възпираща роля,поради което и правилно първостепенния съд е приложил разпоредбата на чл.24 от НК и споделя изложените мотиви в тази насока.

Осъденият моли да не му се увеличава наказанието от десет години.

Съдът,като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото приема за установено следното:

С атакуваното определение състав на СГС е определил на осъдения Л. едно общо най-тежко наказание по осъжданията му по НОХД № 975/19 год. и НОХД № 1562/19 год.,и двете по описа на СГС в размер на десет години лишаване от свобода,като е съобразил датите на извършване на деянията по посочените дела и влизането в сила на съдебните актове и е извел,че всяко едно от деянията е извършено преди да е имало влязла в сила присъда по което и да е от тях,поради което същите се намират в условията на съвкупност помежду си и са приложими разпоредбите на чл.25 във вр. с чл.23 от НК.

2

С оглед на събраните по делото данни,съдържащи се в бюлетините за съдимост е намерил,че въпреки младата си възраст Л. е осъждан многократно ,вкл. и като непълнолетен ,като са му били налагани и ефективни наказания лишаване от свобода,но очевидно същите не са изиграли своя поправителен ефект,с оглед на което е приложил разпоредбата на чл.24 от НК и е увеличил определеното общо най-тежко наказание с три години,като е приспаднал изтърпяната част от наказанията и е зачел предварителното му задържане.

След като провери изцяло законосъобразността на атакуваното определение настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна и съображенията за това са следните:

Правилна е преценката на първостепенния съд досежно групирането на наказанията на осъдения,като същият в съответствие с изискванията на материалния закон в тази насока е определил едно общо наказание по осъжданията му ,посочени по-горе.

Правилно и законосъобразно съдът е приложил и чл.24 от НК и това е така,защото Б.

Л. е осъждан многократно и за други престъпления от общ характер,/ които не се отразяват на съвкупността /,наложените наказания по които очевидно не са постигнали своята цел за поправяне и превъзпитание на осъдения към зачитане на правовия ред в страната. В този смисъл при Л. е налице трайно отрицателно отношение към установения правов ред и защитените с него обществени отношения,с демонстрирана от същия криминална активност и упоритост,които го характеризират като личност с изключително завишена степен на обществена опасност,като се има предвид,че е осъждан многократно за кражби и грабежи,вкл. и квалифицирани такива,от което следва,че неговите криминални наклонности не се влияят от наложените му до този момент наказания,между които и ефективно лишаване от свобода.В този смисъл съдът не споделя доводите на защитникът,изложени във въззивната жалба,като следва да се отбележи,че макар и кратки,са налични мотиви на първостепенния съд,обосноваващи приложението на чл.24 от НК, преценката му в която насока е обусловена от справката за съдимост на Л.,като именно от последната се извличат и данните за упоритата му престъпна дейност,отличаваща се с висока степен на обществена опасност.Същата е стартирала с извършването на кражби,а след това и на грабежи,между които и квалифицирани такива с причиняване на тежка телесна повреда,при условията на продължавана престъпна дейност и при съучастие като съизвършител.Това идва да покаже,че при него наложените наказания не са постигнали своята цел и е необходима засилена наказателна репресия с увеличаване на размера на общото му наказание.

Ето защо този съд намира,че правилно първостепенния е увеличил наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от десет години с три години,поради което и подадената жалба се явява неоснователна.

Режимът на изтърпяване на наказанието е определен в съответствие със ЗИНЗС и 3 правилно съдът е зачел както изтърпяната до този момент част от наказанието,така и задържането му делата в съвкупността.

РЕШИ:

По изложените съображения Софийски апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС,постановено на 26.08.2020 год. по НЧД № 2423/20 год. на СГС ,НО,31 състав .

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4