Решение № 6291 от 15.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6291 гр. София, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

ГЮЛСЕВЕР САЛИ при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20211100509313 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20101214/21.04.2021 г. СРС, 85 с-в, по гр.д.№ 57301/2020 г. признал за установено на основание чл.422 ГПК, че С. Д. Й. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 356,22 лв.-главница за доставена в периода м.10.2016 г.-м.04.2019 г. топлинна енергия за аб.№ ******* със законната лихва върху главницата от 21.07.2020 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 49,80 лв. лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до 16.07.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.08.2020 г. по гр.д.№ 32118/2020 г. на СРС, 85 с-в, като е отхвърлил исковете за доставена топлинна енергия и лихва за забава върху сумите за разликата до пълните им предявени размери за периода от м.10.2016 г. до 15.09.2017 г., както и изцяло исковете за установяване на задължение за извършено дялово разпределение и лихва за забава върху сумите за дялово разпределение.Решението е постановено при участието на „Б. България“ ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника С. Д. Й. в 1 частта, с която е уважен иска срещу него.Въззивникът твърди, че в посочената част първоинстанционното решение е неправилно и необосновано.Излага твърдения, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е клиент на топлинна енергия, тъй като не са представени доказателства, че е налице валидно договорно правоотношение между него и ищеца.Твърди, че не е сключил индивидуален писмен договор с ищеца и че сумата за топлинна енергия не е начислявана въз основа на реално измерване на консумирана енергия, тъй като не е доказано, че през съответния период са били монтирани средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ.Твърди, че в отоплителните тела в процесния имот са били демонтирани и затапени от 19.09.2014 г. в присъствието на домоуправителя и още двама съседи, за което е уведомена фирмата за дялово разпределение.По делото не е доказано и по кой от начините, установени в чл.155, ал.1 ЗЕ е ставало процесното отчитане.Неправилен е изводът на съда за дължимост на лихви за забава, тъй като страните по правоотношението не се определили срок за изпълнение, а публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 от ОУ не може да постави длъжника в забава.Твърди, че сумите са погасени по давност на основание чл.111, б. „в“ ЗЗД.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба-„Топлофикация София“ ЕАД оспорва същата, без да излага конкретни доводи.Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и че от събраните доказателства е установено наличието на облигационна връзка между страните, количеството претендирана топлинна енергия и липса на плащане от ответника.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност.

Третото лице-помагач-„Б.“ ООД не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” ЕАД твърди, че на 21.07.2020 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК 2 срещу С. Д. Й. за сумата 467,18 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.10.2016 г.-м.04.2019 г.; 78,82 лв.мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до 16.07.2020 г.; 27,32 лв.-главница за дялово разпределение за периода от м.03.2017 г. до м.04.2019 г. и 5,88 лв.-лихва за периода от 01.05.2017 г. до 16.07.2020 г. със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, жк ******* аб.№ *******.С разпореждане по ч.гр.д.№ 32118/2020 г. по описа на СРС, 85 с-в е издадена заповед за изпълнение и на ищеца е указано в 1-месечен срок от съобщението, получено на 19.10.2020 г., да предяви иск за установяване на вземането си.Твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия на „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени в сила от 2016 г.Съгласно чл.31, ал.1 е определен редът и срокът за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия-45 дни от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.Твърди, че дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за топлинна енергия в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи.Ищецът твърди, че ответникът е ползвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задълженията си.Сградата, в която се намира имотът на ответниците, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „Б. България” ЕООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи 3 сумата 467,18 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.10.2016 г.-м.04.2019 г.; 78,82 лв.- мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до 16.07.2020 г.; 27,32 лв.-главница за дялово разпределение за периода от м.03.2017 г. до м.04.2019 г. и 5,88 лв.лихва за периода от 01.05.2017 г. до 16.07.2020 г. със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете с твърдения, че процесният имот не е бил топлоснабден и че няма качеството на потребител на топлинна енергия.Направил е и възражение за погасителна давност.

Със заявление вх.№ 3036905/21.07.2020 г. ищецът- „ТоплофикацияСофия” ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С. Д. Й. за процесните суми.На 11.08.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 19.10.2020 г.Исковата молба е подадена на 19.11.2020 г. /в срока по чл.415 ГПК/.

На 20.09.2001 г. ОС на ЕС, находяща се в гр.София, жк „******* е взело решение за сключване на договор за извършване на услугата индивидуално разпределяне на топлинната енергия по апартаменти съгласно системата за индивидуално измерване с „Б. България“ ООД.В списъка с етажни собственици срещу процесния апартамент фигурира името и подписа на С. Й..

На 26.10.2002 г. е подписан договор № 503 между ЕС в гр.София, жк „******* и „Б. България“ ООД за извършване на услугата индивидуално измерване на топлинната енергия.

Видно от нотариален акт № 198/2005 г. С. Д. Й. е признат за собственик на основание обезщетение по ЗТСУ, наследство, преустройство и дарение на апартамент № *******“, гр.София.

По делото е представена декларация вх.№ 3075-Б от 30.09.2014 г. до „Б.

България“ ООД, с която ответникът е декларирал, че на 19.09.2014 г. е демонтирал радиаторите в процесния имот и е затапил отклоненията.Декларацията е подписана от домоуправител-А.Н.К. и от съседи: С. К.Д. и Л.А.Т..

Представени са и индивидуални справки за използваната топлинна 4 енергия за процесния период и формуляри за отчет на уредите за ДР, подписани за клиент от ответника с отбелязване, че радиаторите са затапени /свалени, демонтирани/.

От заключението на техническата експертиза на вещото лице Б.В.-Т. е установено, че технологичните разходи на АС са за сметка на топлопреносното предприятие.ФДР „Б.“ ООД е извършвала разпределението на топлинната енергия в блока след отчет на уредите за дялово разпределение, монтирани в имотите на абонатите в СЕС.За процесния период ФДР е посещавала имота за проверка.По данни на ФДР в процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани топлоразпределители.Разпределението на топлинната енергия в сградата е по прогнозни данни от предходен изравнителен период съгласно чл.71 НТ.След приключване на отоплителния период се извършва отчитане на индивидуалните уреди в имота на потребителите от ФДР и изготвяне на изравнителни сметки. Изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към действащата нормативна уредба.

През исковия период не е отчитана топлинна енергия за отопление и за БГВ.За периода 01.10.2016 г.-30.04.2019 г. сумата за потребена топлинна енергия за процесния период след съобразяване на изравнителните сметки възлиза на 479,27 лв.През процесния период общият топломер, монтиран в АС е преминавал метрологични проверки на всеки две години, за което са издадени свидетелства за проверка от 28.07.2015 г. и от 07.07.2017 г. със заключение за съответствие.

От заключението на ССчЕ на вещото лице Г.Г. е установено, че липсват данни за постъпили плащания на процесните суми. Размерът на мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия от датата на изпадане на ответника в забава до 16.07.2020 г. възлиза на 90,17 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предмет на въззивното производство са исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД в частта, с която същите са уважени.

Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните установителните искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК 5 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение.

Първоинстанционният съд е приел, че ответникът е собственик на процесния имот и между страните е налице договорно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия.Приел е за установено, че сградата, в която се намира процесния имот, е топлофицирана и че ответникът не е доказал плащане на задълженията си.Съдът е уважил възражението за погасителна давност за периода м.10.2016 г.-20.07.2017 г. вкл. и е приел за доказана дължима сума за главница за топлинна енергия за сумата в размер на 356,22 лв., а за мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия-49,80 лв.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.