Решение № 566 от 14.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 566 гр. Варна, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20253110205055 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от А. Е (A. E.), р. ********** г., гражданин на Украйна, срещу Наказателно постановление №25-0819-004936 от 29.11.2025 г., издадено от ст. ***, ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.140, ал.1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), на въззивника са наложени административни наказания „глоба“ в размер 500.00 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок шест месеца.

Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че макар формално да са осъществени обективните елементи от фактическия състав на твърдяното нарушение, същото е несъставомерно от субективна страна, доколкото не е знаел, че регистрацията на управлявания от него автомобил е била прекратена служебно към съответната дата, тъй като не е бил уведомен.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В представено становище оспорва жалбата като навежда твърдения за правилност и законосъобразност на оспореното НП и претендира разноски за юрисконсулт.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 29.11.2025 г. около 05.59 ч. в гр. Варна, по бул. „Васил Левски“, посока ХЕИ, до ПВ с ул. „Царевец“, управляван от въззивника А. Е л. а. „М. *** 270“, рег.

№*******, бил спрян за проверка от ****, ОД МВР Варна – свидетелите Е. Г. и А. П., при която чрез извършена справка в информационната система „АИС-КАТ-Регистрация“ било установено, че за превозното средство има служебно осъществена дерегистрация от 24.09.2025 г. поради липса на данни за сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“. При тези констатации спрямо въззивника бил съставен АУАН №4703567 от 29.11.2025 г. за нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП. Тъй като въззивникът бил гражданин на 1 друга държава, на същата дата спрямо него било издадено и процесното НП, с което били наложени наказания „глоба“ в размер 500.00 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП.

Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин, както от приобщените показания на всеки един от свидетелите Е. Г. и А. П., така и от напълно съответстващите им документи – НП №25-0819-004936 от 29.11.2025 г., АУАН №4703567 от 29.11.2025 г., заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г., справка за регистрация на МПС рег.№*******.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – ***на ***, ОД МВР Варна, надлежно оправомощен чрез Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министър на вътрешните работи.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

По същество не се оспорва от въззивника и се установява категорично от приобщените доказателства, че на посочените в НП дата и място въззивникът е управлявала процесното МПС, със служебно прекратена регистрация, извършена на основание чл.143, ал.10 ЗДвП – поради липса на валидна застраховка "Гражданска отговорност". Съгласно това основание, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 КЗ и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Анализът на разпоредбата сочи, че за прекратяването на регистрацията на превозното средство се изисква кумулативното наличие на визираните в нея предпоставки – получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 КЗ и уведомяване на собственика на превозното средство за служебно прекратената регистрация. По приобщената административно-наказателна преписка липсват доказателства за изпратено уведомление от Гаранционен фонд до собственика на проценсния л. а. „М. *** 270“, рег.№*******, но, по-важно е, че дори съответно уведомление да е изпратено и получено от собственика на автомобила, то не дерогира задълженията на органите на МВР да го уведомят за прекратената служебно регистрация (доколкото с уведомлението само се указва, че предстои дерегистрация, която се осъществява едва при неизпълнение в предоставения срок). А по делото няма и доказателства, собственикът да е бил надлежно уведомен от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна за служебно осъщественото дерегистриране на съответното МПС.

При изложените съображения съдът намира, че към момента на проверката, собственикът на предоставеното процесно превозно средство за управление на въззивника А. Е, не е бил уведомен (не е знаел), че е прекратена регистрацията на автомобила. Данни в противна насока не са представени от въззиваемата страна, като същата не отрича липсата на извършено уведомяване. Следователно, след служебното прекратяване на регистрацията на МПС, *** „***“, ОД МВР Варна не са изпълнили задължението по чл.143, ал.10, изр.1, пр.2 ЗДвП и по чл.18б, ал.2, вр. ал.1, т.8, вр. чл.18, т.2 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за 2 регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, а именно – да уведомят собственика на превозното средство за извършената служебна дерегистрация. Както бе изтъкнато, липсват доказателства собственикът да е бил уведомен и от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.10 КЗ, че ако не представи в 14-дневен срок доказателства за наличие на валидна застраховка "Гражданска отговорност" за автомобила ще бъдат предприети действия по чл.574, ал.11 КЗ, т. е. ще бъдат уведомени компетентните органи на ***"***" за предприемане на действия по дерегистрация. С оглед горното съдът намира, че вмененото административно нарушение на въззивника не е съставомерно от субективна страна, доколкото липсва каквото и да е доказателство, към инкриминираната дата, предоставилия му превозното средство негов собственик да е знаел за неотразената в регистрационния документ прекратена регистрация, при което липсват обективни предпоставки въззивникът да е съзнавал, че управлява нерегистрирано МПС. Напротив, установено е по делото именно обратното, че собственикът на МПС не е имал знание за извършената служебна дерегистрация. При това положение, липсата на знание за съответното обстоятелство изключва вината и на водачът, комуто той е предоставил управлението на процесното МПС при извършване на вмененото му нарушение. От липсата на вина следва, че деянието не осъществява състава на административното нарушение по чл.140, ал.1, ЗДвП.

В тази насока са задължителните указания, дадени в Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023 г. по тълк. дело №2/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, според което не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 ЗДвП наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС. В Тълкувателното постановление се посочва, че уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.175, ал.3 ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл.24 от Наредба №54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл.461, т.1 и т.2 КЗ. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

Изтъква се в Тълкувателното постановление, че се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл.143, ал.10 ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП.

Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл.143, ал.10 ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост.

Изрично се приема в Тълкувателното постановление, че в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на 3 моторно превозно средство или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл.175, ал.3 ЗДвП ще е несъставомерно. В разглеждания случай не се установява, а и не се твърди от наказващия орган, служебното прекратяване на регистрацията на автомобила да е доведено до знанието на неговия собственик. Няма данни и същият да е узнал по някакъв друг начин за това обстоятелство.

Следователно деянието, за което е наказан, се явява несъставомерно, което обуславя отмяната на обжалваното наказателно постановление поради липса на виновно поведение.

При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН и отправеното от въззивника искане с представен договор за правна защита, съдържащ и разписка за плащане на сумата 500.00 €, с оглед предявеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност, намира, че след като наред с наказанието „глоба“ е наложено и неимуществено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок шест месеца, съответстващо на параметрите по чл.18, ал.4 и ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждащи 400.00 лв (204.52 €) за имущественото наказание и 500.00 лв (255.65 €) за неимущественото наказание, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторените разноски до размер 450.00 €.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №25-0819-004936 от 29.11.2025 г., издадено от ст. ***, ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, на А. Е (A.

E.), р. ********** г., гражданин на Украйна, са наложени административни наказания глоба в размер 500.00 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок шест месеца, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН.

ОСЪЖДА ОД МВР Варна, ДА ЗАПЛАТИ на А. Е (A. E.), р. ********** г., гражданин на Украйна, сумата 450.00 € (четиристотин и петдесет евро, 00 цента), представляваща възнаграждение за адвокат, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН.